Интерактивна карта показва, че до 2030 г. между Варна и Бургас ще бъде построена “Черно море”
Интерактивна карта, която пусна в понеделник регионалното министерство, показва, че се възражда идеята за изграждане на магистрала “Рила”. Тя ще започва от “Тракия” при Ихтиман, ще минава през Самоков, Дупница и Кюстендил, за да завърши на българо-северномакедонската граница при Крива паланка. Срокът за изграждането на една част от тази магистрала - между Дупница и Кюстендил, е до 2030 г., е посочено на картата. Липсват подробности за финансирането, а и за участъка между Дупница и Кюстендил е посочено, че ще е скоростен път, т.е. няма да има аварийни ленти за движение, а само уширения на платното на определени интервали.
Според картата и съпъстващата я информация до 2030 г. трябва да бъде завършено и строителството на магистрала “Черно море” между Варна и Бургас, също с неясно засега финансиране. За нея е посочено, че трябва да започне да се строи от 2025 г. Тя ще е дълга 113 км и ще пресича Стара планина, където ще има тунел, както и на границата между общините Обзор и Несебър. Проектите за тази магистрала са вече в изпълнение, още през 2020 г. започна да се прави разширен идеен проект за определяне на възможните трасета.
Картата посочва, че до 2025 г., т.е. до две години и половина трябва да е готова магистрала “Струма” между Благоевград и Крупник. По-сложната част, която включва и преминаване през Кресненското дефиле, е оставена за 2030 г. За този участък наскоро вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов каза, че има “тежък диалог” с екоминистерството, което настоява да се пробват всички възможности да се получи европейско финансиране за възможно най-тежкия и скъп вариант - 24-километров тунел през дефилето.
Магистралата, която ще бъде завършено най-скоро, е “Европа”. Тя трябва да е в експлоатация между Калотина и София още през 2024 г. До 2025 г. трябва да бъдат модернизирани и отсечките Видин-Монтана и Враца-Ботевград от трасето между Видин и Ботевград.
Посочени са и градовете, които са допустими за участие по проект “Зелена мобилност”, който е за енергоефективен градски транспорт. Това са общо 40 общини, които ще могат да кандидатстват за средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.