Ако бъде приета, мярката може да се въведе от 1  януари 2023 г.

Засега работодателите се въздържат от категорична позиция - искат повече яснота как ще се прилага

Всеки, който помогне с информация за установяване на неплатени данъци и осигуровки, да получи 10% бонус от укритата сума. Това предложение на вицепремиера и финансов министър Асен Василев е записано в проекта за актуализация на бюджета, който социалните партньори обсъждат.

Предложението е част от пакета антикризисни мерки като предстояща поправка в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който разписва реда за установяване на данъчни задължения.

В момента според ДОПК данъчните служби приемат сигнали за данъчни и осигурителни нарушения, но без да се полага стимул като част от допълнително разкритите приходи. Действащият закон не предвижда и санкция за фалшив сигнал.

Според запознати идеята, която вече е била обсъдена в работната група на финансовото министерство, била да се въведе стимул, който да активизира повече хора да подават сигнали за неплатени налози.

Обмисля се обаче и санкция за фалшив сигнал,

която да възпира “будни граждани”, които биха превърнали това в бизнес. Възможно било да се въведе и праг за евентуално разкритите неплатени суми по конкретния сигнал, под който няма да се ангажират време и ресурси на НАП за неговата проверка. За да е ясно как да се действа, при всеки сигнал ще се прави съпоставка на подадената информация с оперативните данни при данъчните. Общите изисквания, които и в момента се спазват, за да се провери един сигнал изобщо, ще бъдат запазени - като например да не е анонимен.

Експертите обмисляли териториалните данъчни директори да решават по кои от сигналите да разпоредят проверка и кои да оставят без последствия.

Имало обаче различни мнения за времето, визирано в сигнала. Засега сред експертите, които работят по проекта, надделявало становището той да визира нарушения, извършени в последните 2 до 3 години преди подаването му. След първоначална проверка на подаден сигнал от граждани и възлагането на ревизия, което според данъчния кодекс става със заповед, тя ще следва общите правила, действащи и в момента. Според тях съставеният ревизионен акт може да бъде обжалван

и съответно потвърден, частично доказан или изцяло отхвърлен. До изпълнението му се стига едва след санкция на съда, който разрешава изпълнението му изцяло или частично, или го отхвърля. Експертите търсят механизми, с които да минимизират в аванс най-сериозните опасности от евентуалното въвеждане на подобна мярка. Като например възможността да изтича вътрешна информация от данъчни служители към външни лица срещу част от полагаемия бонус Обмисля се още как да бъде въведена мярката, без да превръща ревизиите в бухалки от конкуренти в бизнеса или от обидени и засегнати - най-често уволнени служители.

Затова първоначалната проверка, на която ще бъде подлаган всеки сигнал, би могла да отсее подобни сигнали или поне да се изиска допълнителна информация преди назначаването на ревизия, смятат специалисти.

За данъчните инспектори, които установят укрити данъци, и в момента има бонус от разкритата сума. Според информирани, за да си ги осигурят, инспекторите и сега работели широко със сигнали, дори анонимни, но само след доказан при първоначалната проверка смисъл от обстойна ревизия.

През 2021 г. в хазната са влезли 916 млн. лв. допълнителни задължения след планови и целеви ревизии, като 11,3 млн. лв. са установените допълнително неизплатени налози. Обжалван е бил всеки трети акт.

“24 часа” потърси мнения за подготвяните промени от настоящи депутати, представители на управляващата коалиция и опозицията. Тъй като проектът все още се обсъжда, повечето не пожелаха да коментират.

“Спорна и съмнителна мярка, която може да доведе до получаване на фалшиви сигнали, както и до изтичане на вътрешна информация от данъчните”, коментира бившият финансов министър, сега депутат от ДПС Петър Чобанов.

Мярката е много неясна, това не е доносничество, а доносителство. Ние не можем да имаме позиция по това предложение сега. Тя е предвидена в много правни системи и Наказателният кодекс предвижда отговорност за недоносителство за редица престъпления, обясниха от КРИБ на тристранката вчера.

“Имаме определени резерви как тази мярка ще се разпише. Подобни податки има в борбата с картелните споразумения, ако някой участник подаде информация, а после не му се наложи глоба, но това са отделни случаи. Трябва да се носи и отговорнст на този, който е подал неверен сигнал”, каза Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.

“Тази идея няма да сработи никога. Сътрудничеството на държавата по тази тема е схизматизирано. Тя се нарича доносничество. Не може да разчитате на това. Големият проблем на МВР е, че те не могат да работят с информатори. Идеята не е лоша, но тя няма как да поникне на създадената тук вредна почва”, обясни президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов.

“Не можем да изразим конкретно становище, доколкото отсъства яснота за механизма и процедурата, по които ще се прилага, каква публичност се предвижда, съществуващата променлива продължителност на процеса от постановяването на ревизионен акт и евентуалното му обжалване”, обясни председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.