Японски учени са създали клонинги на мишки с помощта на лиофилизирани клетки. Техниката според тях един ден може да се използва за опазване на видове, преодолявайки предизвикателствата, с които се сблъскват съвременните биобанки, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър къмюникейшънс".

Подобни съоръжения възникват по целия свят, за да съхраняват образци от застрашени видове с цел да се осигури тяхното оцеляване чрез клониране.

Тези проби, обикновено сперматозоиди или яйцеклетки, често се подлагат на криоконсервация (замразяване) в течен азот или при много ниски температури - процеси, които могат да бъдат скъпи и уязвими от прекъсване на електрозахранването.

Авторите на настоящото изследване от университета на Яманаши са се опитали да избегнат тези "капани" чрез лиофилизация (сублимационно сушене) - извличане на цялата вода от тяло чрез замразяване и изсушаване, на соматични клетки. Това са всички клетки, които се формират в тялото и не са свързани с половите клетки - сперматозоидите и яйцеклетките.

Учените са лиофилизирали клетки, извлечени от опашки на мишки или в близост до незрели яйцеклетки. Изсушаването чрез замразяване убива клетките и уврежда тяхната ДНК, но те могат да бъдат използвани за създаване на клонинги на бластоцисти - съвкупност от клетки, които се развиват в ембрион.

След това от тях са извлечени линии от стволови клетки, което е направило възможно създаването на 75 клонинга на мишки. Една от тях, наречена Дорами, е оцеляла година и девет месеца. Екипът също така е постигнал размножаването на девет клонирани женски и три мъжки с нормални мишки.

Установено е, че индивидите са до голяма степен здрави, с изключение на една линия, получена от мъжки клетки, които е произвела само женски. Оказва се също, че плодовитостта на клонираните мишки е по-ниска.

"Смятаме, че ще можем да намалим аномалиите и да увеличим плодовитостта, като потърсим защитни вещества за лиофилизация и усъвършенстваме техниките за сушене", казва Терухико Вакаяма от изследователския екип.

Успеваемостта на техниката е едва 0,02 процента - много по-ниска от тази на криоконсервацията или много ниската температура, варираща от 2 до 5 процента.

Въпреки това учените смятат, че са постигнали "пробив", отбелязвайки, че изследването им си остава новаторско - това, което позволи създаването на първата клонирана овца, Доли, през 1996 г., изискваше 200 опита.

В дългосрочен план тази техника може да "направи възможно икономичното и безопасно съхранение на генетичен материал от цял свят", казва Вакаяма.

Екипът пионер в областта на лиофилизацията изпрати лиофилизирана сперма на Международната космическа станция (МКС). След шест години в космоса сперматозоидите се завърнаха здрави и след рехидратиране бяха използвани за създаването на потомство.