Технологията, с която пазим спомена за починали, засега позволява само ограничени разговори

От векове човечеството се опитва да прекрачи границите на отвъдното и да установи контакт с душите на умрелите. Неведнъж опечалени са се обръщали към медиуми и екстрасенси, чрез които да кажат последно сбогом на починали близки или да потърсят съвет от духовете на своите предци. През XIX в. дори възниква метафизичното движение “спиритуализъм”, последователите на което смятат, че човешкото съзнание продължава да съществува  след смъртта и живите могат да общуват с него чрез специални сеанси и хипнози. 

Говоренето с тези, които сме загубили, обаче си остава суеверие или фантазия поне доскоро, когато възходът на изкуствения интелект (AI) може промени този факт. Мнозина вече се обръщат към технологиите, за да създадат “дигитални двойници” на своите близки, чрез които да запазят спомена за тях дори и след смъртта им. Тези копия са познати като аватари, но могат и да се срещнат под формата на автоматични “чатботове” или компютърни асистенти. Те имат възможността да бъдат научени да възпроизвеждат същността на нашите роднини и приятели. Така дори след края на земния им път ние ще можем да разговаряме с тях.

Лидер в тази област е компанията HereAfter AI, която си е поставила за цел да направи компютърни гласови асистенти, с които човек да може да си комуникира. Те са създавани, след като човекът, който те ще наподобяват, бъде интервюиран. В продължение на 5 часа му се задават въпроси, чиито отговори се записват. Те засягат различни периоди от живота. Поръчителите на асистента могат да добавят и свои питания, които да бъдат зададени. 

След това отговорите и историите се наслагват и бавно чрез сложен дигитален процес се конструира гласовият асистент. Когато процесът завърши, абонатите на HereAfter AI ще имат дигитализирано копие на своята майка или баща, с което ще могат да си приказват.

Една от възползвалите се от услугите на компанията е инфлуенсърката Шарлот Джи. Нейните родители са живи и здрави, но въпреки това тя решава да създаде техни дигитални копия. Всичко започнало в разгара на пандемията през 2020 г.  По това време вирусът се разпространява мълниеносно, а Великобритания е с едни от най-строгите противоепидемични мерки в света. Джи

се чувства изолирана от семейството си и се страхува за тяхното здраве,

но това, от което най-много се плаши, е мисълта, че ако се наложи, няма да може да си каже последно сбогом с тях, защото дори визитациите в болниците са забранени.

По това време участва в научна онлайн конференция, където нова компания, занимаваща се с т. нар. технология на скръбта, ще представи иновативния си гласов асистент, който всъщност е дигитален клонинг на жив човек. Изобретението е на  Джеймс Влахос, изпълнителен директор на HereAfter AI.

Шарлот е заинтригувана от новаторския продукт и решава да убеди изобретателя му  да ѝ го предостави, за да разбере на практика как работи. Влахос се съгласява и не след дълго служители на неговата компания разговарят с родителите на инфлуенсърката. 

Два месеца по-късно на мейла на Джи пристигат цифровите копия на близките ѝ. Те могат да бъдат активирани чрез приложението на телефона “Алекса”. 

“Алекса”, отвори HereAfter AI”, наредила Шарлот на своя телефон. “С кого бихте предпочели да говорите - с Пол или с Джейн?” - пита я устройството. Шарлот избира да говори с майка си. 

“Глас, който беше нейният, но студен ми проговори: “Здравейте, това е Джейн Джи и се радвам да ви разкажа за живота си. Как си днес?” - разказва тя.

“Добре съм, благодаря, мамо. Ти как си?”, отвърнала Шарлот на копието на майка си.  “Добре. В крайна сметка се справям добре”, отговорило ѝ то.

“Първоначално разговорът ми звучеше изкуствено,

липсваше му автентичност, но докато продължавахме да си говорим, “тя” придобиваше все по-голяма увереност”, разкрива Шарлот. 

“И все пак диалозите, които последваха, бяха ограничени. Когато се опитах да попитам бота за любимите му бижута, той ми отвърна: “Съжалявам, не разбрах това. Можете да опитате да попитате по друг начин или да преминете към друга тема”, добавя инфлуенсърката.

От HereAfter AI имат за цел да запазят нечия житейска история, но не и да позволяват осъществяването на независим разговор с дигиталния двойник. Това е една роботизирана автобиография. Цифровият клонинг може да звучи като някого, когото обичаме, но той не знае нищо за нас. Всеки може да говори с него и той ще отговаря със същия тон.

Технологията на изкуствения интелект се развива стряскащо бързо. Чатботовете и гласовите асистенти, като “Сири” и “Алекса”, се превърнаха от високотехнологични новости в част от ежедневието на милиони през последното десетилетие. С тях може да се говори на всякакви теми - от прости разговори за прогнозата за времето до философски разсъждения за живота. Дори се въвеждат нови езикови модели, познати като LLM, с които AI ще може да обработва по-дълги изречения и да дава също толкова комплексни отговори. Въведението става все по-убедително и някои специалисти и конспиративни теоретици се съмняват дали AI не е започнал да развива собствено “съзнание”.

На пръв поглед изкуственият интелект може да звучи като нещо много сложно, но се оказва, че това съвсем не е така. Вече се срещат аматьори, които го създават в апартаменти си, а не в специални офиси. Американец от Сан Франциско дори успява да направи чрез AI цифров клонинг на годеницата си, която загива при инцидент. 

Мъжът събира абсолютно всички съобщения, които някога си е писал с половинката си, включително и записи, където се чува нейният глас, и ги качва в AI софтуера LaMDA. Технологията обработва информацията и създава чатбот, който може да изпраща съобщения, които

звучат точно като лицето, на което принадлежат записите

Опечаленият мъж споделя, че експериментът му е помогнал да превъзмогне смъртта на годеницата си. Преди това е бил измъчван от постоянна тъга и се самообвинявал за случилото се с любимата му, но след известно време на “разговори” с чатбота успял да продължи напред.

Срещат се обаче и множество противници на идеята за контактуването с мъртвите чрез изкуствения интелект. Те се съмняват в етичността на технологията и в последствията, които тя би имала върху психичното здраве на хората.

“Някои смятат, че слушането на гласовете на любимите им хора, след като са си отишли, може да им помогне. Виртуален аватар, с който можете да водите разговори, може да бъде ценен, но скърбящият човек трябва да знае, че дигиталните двойници могат да уловят само частица от някого. Важно е да се помни, че те няма да заменят човешки взаимоотношения”, предупреждава психоложката Ерин Томпсън. Според доцентката по философия Ерика Стоунстрийт починалите ги няма, а чрез технологията ние говорим с тях, но всъщност това не са те.

“Когато скърбим, има вероятност да загубим усещането си за реалност”, опасява се Стоунстрийт.