"България е солидарна с Украйна, с украинските производители. България и другите държави подкрепиха коридорите за солидарност като инструмент за подпомагане на борбата с глада в световен мащаб, но, за съжаление, констатираме, че тези коридори не функционират като коридори, а са канал за внос в рамките на Европейския съюз в безпрецедентно кратки срокове", заяви в Добрич заместник-министърът на земеделието Георги Събев, предаде БТА.

По думите му България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Словакия са "най-големите потърпевши" от този безмитен внос на украински продукти, като за нашата страна вносът на слънчоглед представлява "сериозен проблем", а за другите - вносът на царевица и пшеница. "И при нас има по-голям внос на пшеница от обикновено от Украйна, но при слънчогледа ситуацията е несравнима. В рамките само на една година ръстът е от над 20 пъти – от 37 000 тона през 2021 година до над 830 000 тона през 2022 г.", уточни той. Според Събев коридорите за солидарност "ще продължат, докато военният конфликт продължава", което е "още един повод ние да искаме по-сериозни мерки, по-сериозна подкрепа, защото, за съжаление не виждаме края на конфликта". Дори след приключването му не е ясно дали ситуацията ще се върне към състоянието отпреди 24 февруари 2022 г., каза още той.

Събев заяви, че миналата седмица се е срещнал с комисаря по земеделието Януш Войчеховски в Брюксел и е изразил позиция, че предвидените за България 16,75 милиона евро от земеделския резерв не са достатъчни да покрият разходите, които българските земеделски производители трупат вследствие на натиска от украинския внос.

"Комисарят пое ангажимент да прегледа това, което е предложено в регламента. Имам уверение от нашите колеги и партньори от Румъния, че също ще настояват за увеличение на този финансов ресурс, защото те също го намират за недостатъчен. Надявам се, че Европейската комисия ще се вслуша в нашия призив", каза заместник-министърът.

Проекторегламентът на Европейската комисия предвижда от земеделския резерв да бъдат заделени общо 56 милиона евро, от които 29 милиона са за Полша, 16,75 милиона са за България, а 10 милиона – за Румъния, припомни той.

"Как Европейската комисия е правила тази сметка, не стана съвсем ясно по време на срещата", коментира заместник-министърът. По думите му има възможност финансовият ресурс от земеделския резерв на Европейския съюз да бъде увеличен със съфинансиране от националния бюджет, но дори тогава той няма да бъде достатъчен за покриване на всички разходи на земеделците и потенциалните загуби, които те ще генерират през идните месеци, "защото новата реколта идва, а складовите помещения са пълни".

Заместник-министърът сподели, че е предложил на Войчеховски да се обмисли въвеждането на такса за вход в Европейския съюз или съпровождане на превозните средства, транспортиращи стоки от Украйна.

"Притесненията, които изрази европейският комисар, са, че това противоречи на принципа за свободно движение на стоки в рамките на Европейския съюз. Въпреки това и в рамките на министерството, и заедно с представители на други засегнати държави, търсим решение и законни формулировки за намиране на изход от тази трудна ситуация. Вярвам, че трябва да се търси кардинално решение, а не само спорадични", коментира Събев.

Земеделското министерство е в контакт с българските зърнопроизводители, които планират протести между 29 и 31 март, коментира Събев. "Смятам, че тези протестни действия не са незаконни като такива. Подкрепяме българските зърнопроизводители в протеста им. За да излезе проблематиката единствено и само от дискусиите, които се случват между нас и Европейската комисия, вярвам, че трябва да се дава видимост на този проблем, защото зърнопроизводството у нас има и друг аспект - така наречения социален аспект, свързан с изплащане на ренти", припомни той. Това означава, че ефектът от вноса на украинско зърно е "много по-голям и по-широк" от "просто натиск върху един сектор", допълни Събев. Според него широката общественост не само в България трябва да е наясно с това.