Само около десетина процента неоползотворени строителни отпадъци ще остават след като заработи мобилна пилотна инсталация, която се разработва по европейския проект MOBICCON-PRO. Това обясни Пламена Ненкова от ГБС Холдинг АД по време на семинар за оползотворяване на строителните отпадъци в рамките на строителното изложение в столицата.

MOBICCON-PRO e международен изследователски проект в сферата на кръговата икономика в строителството, който се разработва и развива от консорциум от 10 европейски организации начело с българската строителна компания “Главболгарстрой Холдинг” АД. Проектът е одобрен за финансиране по програма “Хоризонт Европа” и в него участват още Датският технологичен институт, Европейската федерация на строителната индустрия ФИЕК, Университетът CY Cergy Париж, IDEA Consult Белгия, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, община Пирот в Сърбия, Институтът за икономическа политика и общините Монтана, Самоков, Сливница и Костинброд, които подкрепят проекта.

Проектът започна в края на миналата година и ще продължи до 2027-а, но според Ненкова до две години се очаква инсталацията да бъде окомплектована и да заработи. Идеята е, когато проектът приключи, да има не само готова мобилна инсталация, но и изграден териториален клъстер, който да обединява фирми, представители на академичните среди, НПО, асоциации и местни власти, загрижени за опазване на околната среда. Ако и държавата помогне да въведе стандарти за оползотворяване на строителните отпадъци например при разрушаването на стари сгради, проектът ще е изпълнил своята мисия да допринесе за въвеждане на принципите на кръговата икономика в строителството.

Самата инсталация се състои отчасти от техника, която и сега е налична в ГБС. Целта обаче е да има и магнитна сепарация, пречистване чрез флотация, вторично раздробяване, сушене, фино смилане и още ред процеси, които ще спомогнат от инсталацията всъщност да излизат иновативни строителни продукти.

Европа в момента върви към т.нар. селективно разрушаване на стари сгради и целта е постепенно то да стане задължително, за да може старите материали от тези разрушения отново да влязат в употреба.
Но според партньорите на ГБС от Дания дори в тяхната държава селективното разрушаване все още не е задължително.

Стефания Бутера от Датския технологичен институт разказа, че в родината й от 1996 г. действа доброволно прието споразумение между строителните фирми, което определя какво точно от разрушаващите се стари сгради ще се използва – тухли, покривни елементи и т.н.

Прави се специален предварителен одит преди събарянето на постройката и предварително се определя какво точно ще се ползва. Напоследък в този процес навлиза дигитализацията – старите сгради се сканират, правят се 3D изображения и данните за материалите и тяхното количество се вкарват в бази данни.

Недостатъкът според нея е, че това е доброволно споразумение и затова датското правителство е решило от 2024 г. да въведе задължение за оползотворяване на материалите от всички съборени стари постройки, ако са над 50 квадратни метра. Има специално разписани задължения за собственика на сградата, който трябва да състави подробен план за разрушаването, проектът да има екологичен и ресурсен координатор и т.н.
650 хиляди тона строителни отпадъци се генерират годишно в Брюксел, който е приблизително с големината на София, съобщи Дейвид Моник от белгийската IDEA Consult, която също е партньор по проекта MOBICCON-PRO.

В Белгия обаче също засега оползотворяването на материалите при селективно разрушаване на стари сгради не е задължително. Моник е на мнение, че нормативната уредба трябва да уреди този въпрос на европейско ниво и то чрез икономически стимули. Ако например рециклираните строителни материали са 20-30% по-евтини, това би могло да е силен икономически стимул за въвеждането на кръговата икономика в строителството.