Икономиката на Европейския съюз е останала без изменение през второто тримесечие, отнесено към предходното, първо тримесечие на годината, докато еврозоната е отбелязала минимален икономически растеж от 0,1 на сто. Това сочат най-новите сезонно коригирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на страницата й.

През първото тримесечие на тримесечна основа брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличи с 0,2 на сто в ЕС, както и с 0,1 на сто в еврозоната.

Спрямо същото тримесечие на предходната година, през април – юни 2023 г. БВП на ЕС е нараснал с 0,4 на сто, а на еврозоната с 0,5 на сто, след годишен ръст с 1,1 на сто и за двете зони през предходното тримесечие.

За сравнение, през второто тримесечие на 2023 г. БВП в Съединените щати се е увеличил с 0,5 на сто спрямо предходното тримесечие и с 2,5 на сто на годишна база.

Икономиката на България се е разширила с 0,4 на сто през април – юни 2023 г. в сравнение с предишното, първо тримесечие, когато нарасна също с толкова. На годишна база българският БВП е бил нагоре с 1,9 на сто, забавяйки темпа си от предходното тримесечие, когато регистрира растеж с 2,2 на сто, разкриват още сезонно коригираните данни на Евростат.

Растеж на БВП по страни членки

Сред страните от Евросъюза Литва (+2,9 на сто) регистрира най-голяма икономическа експанзия спрямо предходното тримесечие, следвана от Словения (+1,4 на сто) и Гърция (+1,3 на сто). Противно на тях БВП на Полша (-2,2 на сто), Швеция (-0,8 на сто) и Австрия (-0,7 на сто) са намалели най-значително.

Компоненти на БВП и принос към растежа

През второто тримесечие спрямо предходното тримесечие на годината крайните потребителски разходи на домакинствата са запазили нивата си както в ЕС, така и в еврозоната. Правителствените разходи за крайно потребление са се увеличили с 0,2 на сто в двете зони (след -0,1 на сто в ЕС и -0,6 на сто в еврозоната и през предходното тримесечие). Бруто образуването на основен капитал се е увеличило с 0,4 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната. Износът е намалял с 0,7 на сто и в двете зони, докато вносът се е увеличил с 0,1 на сто в еврозоната, а в ЕС е отслабнал с 0,2 на сто.

Разходите за крайно потребление на домакинствата са имали незначителен принос за икономическия растеж в еврозоната и ЕС. Приносът на крайните държавни разходи е бил положителен за еврозоната (+0,1 процентни пункта – п.п.), но незначителен за ЕС. Приносът на бруто образуването на основен капитал е положителен за двете обединения (+0,1 процентни пункта за всяка). Приносът на външното салдо по текущата сметка е бил отрицателен (-0,4 п.п. за еврозоната и -0,3 п.п. за ЕС).

Ръст на заетостта в ЕС и еврозоната

Броят на заетите лица се е увеличил с 0,1 на сто в Евросъюза, както и с 0,2 на сто сред страните въвели еврото през второто спрямо първото тримесечие. През първото тримесечие на 2023 г. заетостта се е увеличила с 0,4 на сто в ЕС и с 0,5 на сто в еврозоната.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година през второто тримесечие т.г. заетостта се е увеличила с 1,1 на сто в ЕС и с 1,3 на сто в еврозоната, след регистрирания ръст със съответно 1,5 на сто и 1,6 на сто през предходното тримесечие.

Заетите в България са намалели с 0,3 на сто през второто спрямо първото тримесечие на 2023 г. На годишна база обаче заетостта в страната ни е нараснала с 0,1 на сто, предаде БТА.

Отработените часове са се увеличили с 0,2 на сто в еврозоната, а в ЕС са намалели с 0,1 на сто в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на предходната година отработените часове са се увеличили с 0,5 на сто в ЕС, както и с 0,9 на сто в еврозоната.

През второто тримесечие на 2023 г. Литва, Малта и Португалия (+1,3 на сто за всяка) отбелязват най-висок ръст на заетостта в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Естония (-1,5 на сто), Румъния (-0,8 на сто) и Хърватия (-0,7 на сто).

Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат изчислява, че през второто тримесечие 216,3 милиона граждани на страни от ЕС са били заети, от които 168,5 милиона са били в еврозоната.