Театрите и музикалните колективи, независимо дали са общински, или държавни, нямат кой знае колко лостове, за да направят входните билети по-евтини, отколкото са сега.

От 2014 г. у нас действа разпространеният в целия ЕС модел на финансиране на сценичните изкуства, който обвързва пряко приходите на театрите с продадените билети и така поощрява предимно гледаеми неща за сметка на такива, които събират много малко публика.

Ако например театър Х продаде 100 билета независимо на каква цена, държавата му оставя този приход, като умножава всеки лев по определена сума.

Тя е посочена в приложението към методиката, например всички драматични театри получават по 2,50 лв. за всеки лев приход от продажба на билети, куклените – по 3 лв., филхармониите, оперите и народните ансамбли – по 6 лв., а Софийската опера и балет и Музикалният театър – по 4 лв.

Т.е. когато Народният театър “Иван Вазов” продаде 100 билета по 50 лева единия и в касата му от това влязат 5000 лв.,

държавата му доплаща още 12  500 лв. субсидия

и това представляват основните, ако не и единствени приходи на театъра, с които той покрива всичките си разходи. Допълнителни плащания според методиката има само за поставянето на съвременни български произведения, но те са повече от скромни – покриват се до 10 хиляди лева от постановъчните разходи.

Но собствените приходи, които остават за институцията, не трябва да надвишават на годишна база с повече от 10% получената от държавата субсидия – остатъкът се прибира в бюджета. Никой не пипа парите от евентуални спонсори, но такива трудно се намират.

Тези разходни стандарти бяха променени няколко пъти през годините и в момента са с по лев-лев и петдесет по-високи, но съотношението между сумите за отделните видове сценични изкуства си остана същото.

През 2019 г. обаче културният министър Боил Банов внесе съществена поправка в методиката, която

удари много силно големите културни институти,

в които по традиция билетите винаги са били по-скъпи – сложи таван от 20 лв. цена за един входен билет, до който приходът се субсидира.

С други думи, ако в Софийската опера гостува голяма чужда звезда и билетите примерно струват по 200 лв., както беше при гастрола на руската балерина Светлана Захарова в “Баядерка”, и се продадат всичките, субсидията от 4 лв. не се дава за целия приход, а само до 20 лв. на входен билет.

Или вместо държавата да плати на операта около 300-350 хиляди лева за това представление, тя ѝ дава има-няма 80-100 хиляди лева. А хонорарите на подобни звезди са от порядъка на 50-60 хиляди евро и нагоре.

Същото е и за Народния театър – още през 2019 г. средната цена на билетите там вече далеч не беше 20 лв., а около 40, т.е. този национален културен институт също е ощетен. Ощетена е и Софийската филхармония, чиито концерти почти не минават, без да гостува голяма международна звезда.

Това ограничение продължи съвсем за малко, тъй като дойде ковидът и цялата система бе променена временно – вместо субсидия държавата пое заплатите и режийните разходи на културните институти. Но от миналата година предходната система се върна, при далеч по-лоши условия – токът, другите режийни разходи, консумативите и материалите в момента струват средно с 50-70% повече, отколкото през 2019 г.

Разходите обаче далеч не са само тези. Съвременните произведения например се поставят само с изричното съгласие на автора, ако още е жив, или на носителя на правата. Той

получава процент от реалните приходи от продадените билети, без да се смята субсидията.

За да поставиш нашумял бродуейски мюзикъл например, трябва да купиш лицензни права за определен брой представления. Те са доста скъпи, но все пак се определят според платежоспособността на местната публика и нямат абсолютна цена.

Гостуващите звезди са друг голям харч, макар че повишават интереса. Хонорарите са различни, но няма как някой да дойде да играе или пее за под 10-15 хиляди евро, което за зали с по 800-1000 места си е доста голям разход.