Преди 110 години, на 7 октомври 1913 г., американският индустриалец Хенри Форд въвежда първата движеща се поточна линия в своя автомобилен завод в Хайланд Парк.

Той е бил "принуден" да го създаде заради огромният интерес към неговия Ford Model T. Първият екземпляр излиза от завода през 1908 г. Благодарение на ниската си цена става бестселър и заводът не смогва да бълва достатъчно коли. Серийно е въведен от Ford на поточната линия на 1 декември 1913 г.

Независимо дали е вярно, че новият производствен метод е вдъхновен от линията за разфасоване в месарска кланица в Чикаго, приложението му в автомобилната индустрия е революционно.

Преди първата поточна линия на Форд времето, необходимо за построяването на един автомобил, се измерва в дни или в най-добрия случай в часове, сглобяването на емблематичния модел Т след модернизиране на производствения процес отнема вече около два часа и половина.

Всеки работник на поточната линия отговарял за една задача (понякога две), като например инсталиране на конкретен компонент, и след това автомобилът се придвижва по линията до следващата станция, където нова група от работници извършва следващата стъпка по сглобяването на колата.

Система от макари, която по-късно се превръща във верижен механизъм, първоначално задвижвала линията.

Използването на взаимозаменяеми части и тясноспециализирани работници трансформира автомобилната индустрия, позволявайки масовото производство на коли с мащаб и скорост, невиждани досега.

Процесът прави възможно изграждането на една кола Model T за деветдесет минути. След въвеждането на поточната линия цената на този "Форд" пада от 825 долара през 1908 г. на 260 долара през 1925 г.!  Тази сума е изкарвана средно от работник в завода на компанията само за един месец.

През 1914 г. Форд вече произвежда повече коли от всички останали американски автомобилни производители, взети заедно. Скоро неговият начин на сглобяване на коли се разпространява в целия свят.

Търсенето на автомобили Ford T расте лавинообразно и производството се разширява. Ако през 1909 г. са направени 17 771 автомобила, през 1913 г. те вече са 202 667. През 1916 г. производството надхвърля половин милион - 501 462 бройки, а 1923-а е наистина рекордна година - 1 817 891 автомобила.

Ето защо не е изненадващо, че благодарение на Model T Хенри Форд стана един от най-богатите хора в САЩ.

След успеха на този модел Хенри Форд удвоява заплатите, въвежда 40-часова работна седмица и позволява на цветнокожи мениджъри да управляват бели работници.

Всъщност идеята за увеличение на заплатите идва от Джеймс Дж. Кузенс, управител на първата фабрика на Форд и по-късно кмет на Детройт. И целта му не е била да съсипе собственика, а да го спаси от разорение.

Първата в света конвейерна лента за производство на коли постоянно спирала принудително не защото се разваляла, а поради текучеството на персонала. Условията на работа били тежки. 8 от 9 нови работници не издържали на монотонната работа от 9 часа на ден при ужасен шум.

По-голямата част от тези работници били имигранти от Европа, които не знаели езика и законите на САЩ, пиели на работното място и не спазвали дисциплината.
Затова и Форд прави зашеметяващи промени.

Дневната заплата нараства от 2,34 на 5 долара. "Не, не, това не е заплата, това е "дял в печалбата", поправя Форд журналистите. Работната седмица пък е ограничена до 40 часа.

Цветнокожите служители пък получили почти равни права с белите. Във фабриката имало дори чернокожи мениджъри, които имали правото да уволняват бели подчинени.

След обявяването на тези условия тълпи от хора обсадили фабриката, настоявайки да бъдат наети, и дори се опитали да я щурмуват. В студа тълпата от желаещи да работят във фабриката била разпръсната с водни оръдия.

Хенри Форд обаче изисквал в замяна доста от работниците, като правилото "Не пийте, не пушете дори у дома."

Работниците трябвало познават езика и американските закони, както и да не се развеждат. Във фабриката е открито училище, където новодошлите били обучавани на английски и принудени да запомнят основните разпоредби на американските закони. След дипломирането те преминавали през своеобразен ритуал. Бившите имигранти влизали във фабриката в национални носии и излизали, облечени в работни костюми, държейки американски знамена.

Хенри Форд дори създава нещо като частна морална полиция. Неговите шпиони държали под око работниците дори в извънработно време и имали право да обискират домовете им. Ако се установяло, че в жилището има алкохол и цигари, се прилагали санкции - връщане към старата дневна ставка и лишаване от премия. При повторно провинение работникът бил уволняван.