Въвеждането на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи и риск за влошаване на инвестиционната среда в България. Това се казва в обща позиция на КРИБ, АИКБ и БСК до финансовия министър Асен Василев. 

Тя е по пуснатия за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Ето какво се казва в позицията:

Законопроектът предлага въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза в националното данъчно законодателство.

Едновременно с въвеждането на правилата за минимално ефективно данъчно облагане, в съответствие с предоставяната в Директивата възможност, Законопроектът предлага въвеждането на национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на голяма национална група предприятия.

Предложените разпоредби на Законопроекта изпълняват ангажимента на България за въвеждане на законодателството на ЕС в националното законодателство, в частност изискванията за минимално ефективно данъчно облагане на многонационални и на големи национални групи предприятия.

По-долу изразяваме нашето становище относно определени текстове на законопроекта.

Приемаме и подкрепяме предвиденото въвеждане на национален допълнителен данък за допълнително облагане на печалбата за попадащите в обхвата субекти.

Директивата дава възможност на държавите да изберат дали да прилагат облекчение за съществена стопанска дейност.

Облекчението предвижда възможност за изключване за целите на изчисляването на допълнителен данък на фиксирана възвръщаемост от съществени стопански дейности, изчислена въз основа на стойността на дълготрайни материални активи и изключване на допустими разходи за възнаграждения, свързани с наети лица в дадена юрисдикция.

Директивата предвижда облекчението за съществена стопанска дейност да се определя като сума от:

(i) 5% от балансовата стойност на материални активи, за всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията и

(ii) 5% от разходите за заплати на служителите, които извършват дейности в тази юрисдикцията за определена данъчна година.

Директивата предлага 10-годишен преходен период, през който размерът от 5% може да се замени с по-висок за съответните календарни години, започвайки с 10% за 2023 г. за изключването на база разходи за заплати и 8% за материални активи, като тези проценти намаляват до 5% с течение на времето (т.е. до 2032 г. по правилата на Директивата).

Законопроектът не предвижда въвеждане на горното облекчение с всички последици от подобен фискален подход на въвеждане на Директивата в българското данъчно законодателство, а именно:

Риск от влошаване на инвестиционната среда

Основно предимство на България при привличането на чуждестранни инвестиции е конкурентният й данъчен режим.

Предложените рестриктивни разпоредби в Законопроекта ще нарушат значително тази конкурентност.

Въвеждането на механизма на глобалния минимален данък ще доведе до допълнителна данъчна тежест за членовете на големи чуждестранни и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда спрямо техните конкуренти от по-малки групи.

Въвеждането на допълнителни утежнения изглежда прекомерно и с очаквани неблагоприятни последици за стопанската среда като цяло.

В последните години страната ни отчита хроничен дефицит на чуждестранни инвестиции в сравнение с други пазари в региона на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за прилагане на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните печалби е едно от ключовите предимства при избора на българската икономика като инвестиционна локация.

Въвеждането на глобален минимален данък от 15% отнема този ефект за големите групи като изравнява нивото на облагане с това в редица други държави в прякo съревнование за привличане на инвестиции. Един от малкото инструменти, с които може частично да се запази това предимство в наш интерес, е именно въвеждането на облекчение за инвестиции в реална стопанска дейност. Обратно, отказът да бъде въведено ще бъде изтълкуван като ясен сигнал за промяна в политиката по стимулиране на инвестиционния растеж.

България ще бъде изключение от предоставянето на облекчение в ЕС

Облекчението за реална съществена стопанска дейност е предвидено в Директивата, за да позволи на държави-членки като България да запазят атрактивността си като инвестиционна дестинация по отношение на тези компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри.

Всички останали държави-членки на ЕС са предвидили данъчното облекчение за съществена стопанска дейност в изготвените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.

Икономически нецелесъобразно е България да въведе норми, отличаващи се от практиките в държавите-членки на ОИСР и ЕС, тъй като това би могло да доведе до очаквани негативни последици за инвестиционния климат.

С оглед на съображенията по-горе, изразяваме нашето становище и настояваме облекчението за съществена стопанска дейност, предвидено в Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година, да бъде въведено в текста на Законопроекта за изменение на ЗКПО.