Спорът за надценката няма да свали цената

За най-масово продавани видове маржът бил до 10%, при бутикови изделия може да стигне и 40 на сто

Търговската надценка върху хляба и хлебните изделия се движи в твърде широки граници – от 5-6 процента за някои видове чак до 40% за определени бутикови изделия, показа проверка в бранша. 

Според дългогодишния председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Димитър Людиев един от факторите, които влияят върху надценката, е производствената цена на хляба, а тя

зависи не само от вложените продукти, а

и от това за колко време се приготвя

Най-масовите заводски хлябове – бял, “Добруджа” и типов, т.е. точно тези, за които депутатите решиха да фиксират търговската надценка на 15%, се приготвят за 1-2, най-много 3 часа. Тяхната производствена цена е достатъчно ниска и надценката, която си слагат търговците, може да е по-висока и от 20%. За да се държи крайната цена в поносими от потребителя граници, се работи с мащаба – договарят се големи количества, което води и до съответните отстъпки.

Освен това много търговски вериги поръчват хлябове под свои марки, при които продажната цена често е с до 10% по-висока от производствената, каза Людиев. 

При малките хлебопекарни търговската надценка също варира в много широки граници. “За да се произведе хляб с квас, е необходимо поне едно денонощие, а има и продукти, които отнемат 2, дори 3 денонощия. Но тези производители могат да са гъвкави с продажбите и да се ориентират според търсенето. Често опитват с голяма разлика между производствената и продажната цена от порядъка на 30 и дори 40%, но впоследствие могат и да я намалят”, каза той. Все пак и те при най-масовите продукти не си позволяват повече от 5-10%, защото конкуренцията е твърде голяма. 

Според Людиев по-големият проблем за производителите е, че като цяло

консумацията на хляб в

България непрекъснато намалява,

а изискванията на потребителите нарастват. На пазара например има специални хлябове със семена, с протеин, кетохлябове и т.н., чиято цена е висока.

Кетохлябът струва минимум 6-8 лева за килограм  (виж инфографиката), но потребителите рядко схващат това, защото тези изделия обичайно се продават с малки грамажи – по 200-400 грама, дори по 150 грама за една опаковка. 

При тях търговската надценка също може да е висока и да прехвърли 40%, но пазарът позволява това, защото има търсене.

Според Людиев фиксирането на търговската надценка, освен че е трудноосъществимо на практика, няма да помогне особено на пазара. “Причината е проста – при хляба вече почти няма инфлация. Ще започне да поскъпва, ако решат да върнат обратно 20% ДДС”, каза той. 

Според Николай Вълканов - изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, решението за таван на надценката е като кутията на Пандора – днес е за хляба,

утре ще решат да направят

същото и с други продукти,

които просто щели да изчезнат от пазара. Преди дни организацията, в която членуват търговските вериги, призова президента Румен Радев да наложи вето върху тази промяна в закона.  Тя бе приета от депутатите без дебат и през промени в друг закон в последния работен ден на парламента.

Вълканов дава пример с нулевата ставка за ДДС върху цената на хляба и брашното. “Тя бе въведена през юли миналата година и статистиката веднага отчете спад на цената на хляба и хлебните изделия с 14% спрямо юни. Но след това продължи да нараства, макар и с по-ниски темпове, защото освен данъка в цената се калкулира повишението на заплатите, както и много други разходи.

Твърде динамична е картината с ценообразуването, за да може да се фиксира някакъв таван на нещо и да решим, че това може да продължава дълго време”, каза той. 

Таванът на надценката не

е влязъл в сила,

защото в закона бе записано, че ще важи от 1 юли. Освен това се чака анализ на икономическото и финансовото министерство, който да покаже дали има смисъл от мярката.

От веригите твърдят, че когато свободното договаряне се подменя от диктувани и контролирани от държавата условия, е напълно възможно търговците да не могат да покрият разходите си и да престанат да продават продукта, който има фиксирана надценка.

Припомнят и решение на Комисията за защита на конкуренцията, която през 2019 г. отхвърли подобно намерение. Тогава икономическото министерство се опита да промени Закона за защита на потребителите и да даде право на министъра да определя със заповед списък на стоки, които да се продават с фиксирана надценка.

От секторния анализ, който направи КЗК, излезе, че специално при хляба средната надценка е 3%, при млякото и млечните изделия е около 2%, при месото около 3%.

В писмото си до президента Радев от сдружението припомнят и това, че в ЕС има само два случая на пределни надценки на определени стоки – в Гърция и Унгария. И за двете държави ЕК започна производство за нарушаване на конкуренцията.