Покупката им вече е тренд – не само за уикенда, а за живеене

41% от българите живеят в осемте най-големи града, но това не означава, че селата са изгубили привлекателност. У нас по данни на НСИ в момента има 28 села с население над 3000 души, които, освен че са по-големи от много градчета. А най-новата статистика за 2023-а показва, че 36 987 българи са се преместили да живеят на село, докато в града са отишли 21 675.

Този процес започна по време на пандемията, но продължава и сега. Млади семейства, интелектуалци, милионери, пенсионери, чужденци са най-честите нови жители на селата.

Агенциите за недвижими имоти във Велико Търново например

отчитат продължаващо поскъпване на къщите

в населените места край града. И често се оказва, че там имотите са по-скъпи от среден апартамент. Сред предимствата са добра инфраструктура и комуникационно покритие, липсата на задръствания, шум и замърсен въздух. Като се добавят водопровод, канализация и кратките разстояния до областния център, се оказва престижно да си селянин.  

В Първомайци например има детска градина и училище. В другите- като Присово, Пчелище, Хотница, Миндя, Малки чифлик, Самоводене, Поликраище - почти няма предлагане на имоти.

В първата вълна по време на пандемията много англичани започнаха да разпродават имотите си по селата. Къщите им изкупиха градски номади, български емигранти, които глобалната икономическа криза доведе обратно у нас, и млади семейства, избрали да отглеждат децата си на спокойствие. 

Друг предпочитан район за селски имот е край морето. В Бургас например довчерашните вилни зони Маринка, Твърдица и Димчево вече

се превърнаха почти в квартали

на града, където много хора се заселват, което вдигна и цените на имотите. Квадратен метър вече върви по 1000 евро. Цените са се удвоили в сравнение с преди 5 г. Така средно голяма двуетажна къща върви по 250 хил. евро, имот от 150 квадрата се продава за 170 хил. лв.

Причината за интереса към тези села е добрата локация и хубавата природа. Намират се в подстъпите на Странджа, заобиколени са с гора и имат изглед към морето.

 В селата около Несебър често може да се видят и милионери, които са решили да избягат от града. Сред заселниците има хора от София и Пловдив, които живеят целогодишно там и работят дистанционно. 

В Кошарица например земята върви от 250 до 300 евро, а застроената площ стига до 2000 евро за квадрат. Селото е на 10 км от Несебър и плажовете на Слънчев бряг.

Около Варна най-популярните и скъпи локации са Приселци, Близнаци, Здравец, Бенковски, Звездица и Осеново. Към тях може да бъдат добавени вилните зони Траката, Евксиноград, Ален мак, Манастирски рид.

Друго желано село - Кичево, е пълно с млади семейства и цените на имотите там скочиха още преди години. Те и сега продължават да растат, не спира и строежът на нови домове, както и ремонтите на стари къщи.

Другата група заселници са пенсионери. Оставят апартамента си в града на децата и търсят спокойствие на село.

А към 17-те села в общинския център Аврен инерес има предимно от млади хора, защото разстоянието до Варна е 30-ина километра. Има добра инфраструктура и бърза връзка с града.

“Всяка година в авренските села се строят по 20, 30, 40 къщи. Само за два месеца по време на пандемията село Приселци се увеличи с 250 жители, процесът продължава”, заяви кметът на община Аврен Емануил Йорданов.

Хората търсят

места с добра

инфраструктура,

с лесен достъп

до големия град,

училище, аптека, магазин за хранителни стоки. Предпочитат къщи, които не се нуждаят от сериозен ремонт, да имат канализация и поне 1 декар двор. Така постепенно средната цена на новите къщи в селата около Варна вече надминава 100 хил. евро, а на стари е около 60 хил. евро.

Някои села стават популярни с това, че известен човек решава да се засели там. Какъвто е случаят на смолянското Полковник Серафимово. Покойният поет Любомир Левчев още през 90-те години купи 300-годишна къща. По-късно заедно със съпругата си Дора Бонева превърнаха друга стара къща в творчески дом. В него гостуват писатели, художници и артисти от цял свят - като носителя на “Пулицър” Уилям Мередит, Ричард Хартайс, Марк Маккий, Джулия Павоне. 

След Левчев имоти купиха и други известни интелектуалци. Някои вече наричат селото българския Ваймар. Покрай хората на изкуството още десетки бизнесмени купуват къщи. В селото имоти имат англичани, шотландци, французи, руснаци, дори африканци.

В Смолянска област пък Смилян е

едно от малкото села с положителен прираст на населението

През 2016 г. хората там са били 1493, към днешна дата с постоянен адрес там са 1656. Причината е, че е на 15-ина километра от Смолян и Рудозем и има работеща местна икономика. 

“През последните години се раждат повече деца, отколкото възрастни умират. В селото има работа в дърводелски и шивашки цехове и в може би единствения в България цех за водолазни костюми, също и туристически обекти. Когато хората имат работа и добри условия за живот, те не търсят препитанието си в други населени места или в чужбина”, казва кметът Чавдар Червенков. Годишно се раждат по около 20 деца. В детската градина има 90 деца, а в училището, което е до седми клас, има към 130.

Прирастът в Смилян се дължи повече на това, че младите хора си остават, отколкото на новозаселили се, въпреки че имоти са купили както българи, така и чужденци. 

Тъй като няма миграция, сравнително малко имоти се пускат на пазара. Според сайтове за продажби цената варира от 200 до 400 евро в зависимост от състоянието на имота.

В близкото Чокманово квадратният метър за хубава къща достига 1000 евро. Повечето от имотите там са собственост на чужденци. Населението обаче не се увеличава, тъй като не живеят постоянно, а временно, казва кметът Христо Мосурлиев.

Зимата в Истанбул, лятото в България

Броят на населението в кърджалийските села се увеличава значително през ранна пролет и намалява в началото на зимата. Причината е, че много наши изселници в Турция след пенсионирането си прекарват топлите месеци тук.

“Връщам се всяка пролет в бащината си къща и оставам в нея до ноември, а понякога и до декември”, казва 73-годишният Саид Сюлейман. Зимата той прекарва в Истанбул. 

Хиляди постъпват като Саид Сюлейман. Много от пенсионерите подпомагат бюджета си, обработвайки дворните места и ниви около селата. Част от тях дори правят зимнина, която вземат, когато се приберат в Турция.    

Много пенсионери в Кърджали също са избрали да се завърнат в наследствените си имоти. По тази причина броят на хората в чернооченското село Пчеларово се е увеличил чувствително. То е на 15 км от Кърджали и близо до пътя за Хасково.

Търсене на имоти в селата има и от гурбетчии. По тази причина цените на имотите в крайградските села на Кърджали достигат до 200 000 евро.  Според брокери хит в момента са имоти в селата около язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец”. 

Имот с двор вместо апартамент 

 ВАЛЕРИ ВЕДОВ

 Да заменят апартамента си в жилищен блок във Враца с къща с двор на село Гергана и Цветан Веселинови определят като най-доброто решение досега в семейния им живот.   Цецо и синът му Самуил бяха отличени в кампанията “Достойните българи” на “24 часа”. Двамата си пуснаха дълги коси и после ги отрязаха, за да ги предадат за направа на перуки за онкоболни хора.

 “Купихме къща в Моравица преди три години, но бяхме решили да се изселим от Враца и да живеем в дом с голям двор още докато синът ни Самуил беше съвсем малък. А когато се появиха и двете ни дъщери, решението ни да избягаме от града се затвърди. Търсехме преди всичко спокойствие и място за игра на децата. В панелката във Враца постоянно бяхме подложени на шум, непрекъснати ремонти и какво ли още не. Пък и на двамата със съпругата ми ни трябва повече място за нашите занимания”, разказва Веселинов.

Семейството започнало първоначално да търси просторна къща в най-близките села до Враца - Згориград, Паволче, Челопек, но там цените на имотите се оказали високи. Моравица е между Враца и Мездра. Намира се на 10 км от областния град и за 10-15 минути могат да стигнат до него с кола. “Е, това става при хубаво време. През зимата най-интересното е, че в Моравица падналият сняг се разчиства по-бързо, отколкото се прави на основния път Мездра - Враца, по който отиваме до града. Но в селото имаме млад и разтропан кмет, който е изцяло в услуга на хората", казва Гери. 

 Веселинови все още преустройват къщата и непрекъснато са заети с ремонти.  “Не можем да си позволим да отглеждаме животни като предишните стопани, затова превръщаме целия двор в градина. Най-ентусиазирано ми помагат второкласничката Елица и 6-годишната Цвета”, казва Гери.   Двете момичета бързат да покажат как се е преобразил дворът. Имат кът с около десетина вида билки, от които в семейството правят чай. Баткото Самуил също се включва в облагородяването на двора и ремонта на къщата, но напоследък е по-зает с уроците и се подготвя да кандидатства във врачанската езикова гимназия.

 А Гергана в малкото си свободни минути пише къси разкази и с тях вече има издадени три книги. Сега събира поетичните си творения и се кани с тях да издаде четвърта. Не се отказва и от любимото си занимание да бродира шевици.

 “Всички очакваме с най-голямо нетърпение да дойде лятото, когато се провежда международен фестивала в Мездра и в Моравица. Идват фолклорни състави от цяла България и от много европейски страни. Децата ни така усвояват народните ни традиции, запознават се с фолклора на други народи”, разказва Гери.

 Цецо доскоро бе търговски представител на голяма фирма, а сега работи в завод за електронни елементи във Враца.  Една от стопанските постройки в двора Веселинов е пригодил за работилница и там майстори всякакви неща от дърво. Прави предимно кухненски мебели и сам ги монтира. Изкушава се и от дърворезбата и става член на врачанската задруга на майсторите по декоративна обработка на дърво. Прави и много други неща, които предлага на благотворителни търгове и дарява средствата от тях на различни фондации или в помощ на нуждаещи се от лечение деца.