Съпругата му без да иска настъпва Първия, докоснал Луната, а Алегрия изчислява какъв е шансът да е точно "онзи крак"
Урежда със самолет на Илон Мъск да разведе кумирите си от "Аполо" и да им покаже възможностите на компаниите, работещи за комерсиализация на Космоса
След интервюто с рекордьора на НАСА и Axiom Space Майкъл Лопес-Алегрия, което публикувахме в "Космос" и в "24 часа", се създаде една неочаквана възможност за втори разговор с него.
Майкъл Лопес-Алегрия не само че е прекарал с шестте си мисии 296 дни в безтегловност, но е и американецът, в чиято "сметка" са записани 10 излизания извън Международната космическа станция (extravehicular activities или EVA) за монтажи и изследвания. Реейки се около станцията, той е прекарал впечатляващите 67 часа и 40 минути. Всяка негова дума е пропита с мъдрост, богат опит, хумор и желание да сподели, че Космосът не е толкова далеч и че много скоро може да бъде достъпен дори за астронавти от малки страни като България, които искат да правят наука на световно ниво.
Майкъл Лопес-Алегрия е едва на 11 години, когато през 1969 г. Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс сензационно кацат на Луната, но споменът за този паметен момент ще се изпише със златни букви в детската му глава.
Идеята да повтори подвига им така обсебва момчето, че то започва с интерес да поглъща всяка информация за Космоса, а с най-добрия си приятел често изпразват гардероба, за да "оборудват" вътрешността му в космически кораб.
"Кацането на Луната беше един от малкото моменти в живота, които започват да очертават пътя, който ще следвате", казва той. Може би затова в онази вечер именно с Нийл Армстронг започна разговорът ни - точно 55 години след като той произнася култовата фраза, докосвайки повърхността на спътника ни: "Една малка крачка за човека, един гигантски скок за човечеството."
С дързостта и смелостта си Армстронг прави нещо много повече - със смайващото си хладнокръвие и нечовешка дързост той се превръща в идеал, следван от по-младите като Алегрия. Всички са наясно със сензационното кацане, но малцина знаят каква е спиращата дъха история, която го предшества. "24 часа" се запозна с нея, разлиствайки историческите хроники на НАСА, където са записани подробните спомени на участниците в различни мисии.
Според документите точно преди кацането на Луната през юли 1969 г. паметта на бордния компютър е претоварена и на екрана му започват да се изписват номерата на различни грешки - 1202, 1201 и т.н. По-късно Армстронг ще признае, че в този момент пулсът му се изстрелва над 120. В центъра в Хюстън изтръпват, защото вероятността астронавтите да се разбият е реална.
Осъзнавайки, че те не разполагат с компютър, който да изчисли височината, скоростта на летене, да определи точната локация за кацане, шансовете им за оцеляване бързо намаляват. В този момент Бъз Олдрин сам започва да прави тези изчисления, а Армстронг поема ръчния контрол над космическия апарат. За съжаление, докато са се опитвали да разберат защо компютърът не работи, те са подминали планираното място за кацане - една от малкото равнинни местности на Луната. В момента, в който осъзнават това, те вече летят над поле, осеяно с кратери, зъбери и огромни остри камъни. Армстронг напрегнато се взира, за да избере някое по-безопасно място. Но времето му не е безкрайно, защото горивото свършва. От центъра им съобщават: "60 секунди", с което сигнализират, че астронавтът има една минута, за да прилуни кораба. След това екипажът чува "30 секунди", вече са близо до повърхността, но двигателят вдига все повече прах, камъните хвърлят сянка през мъглата и това са всички ориентири за Армстронг, за да прецени на каква височина е. Когато им остава гориво за едва 25 секунди, модулът най-накрая докосва с грохот лунната повърхност. Секунди по-късно Армстронг произнася: "Хюстън, спокойно, база, тук... Орелът се приземи". Но никой в центъра на НАСА няма сили да отговори, минават секунди, докато колегите им на Земята осъзнаят, че екипажът не се е разбил. Неспособни да кажат нещо, в Хюстън само стават на крака, за да ръкопляскат на безстрашните герои. Макар че този наситен с напрежение епизод не е широ коизвестен, именно той превръща Нийл Армстронг в легенда в космическата агенция и задава идеала, към който впоследствие се стреми и Майкъл Лопес-Алегрия, на когото НАСА поверява рекорден брой излизания в Космоса извън кораба.
"Познавах Нийл Армстронг - казва пред "24 часа" Майкъл Лопес-Алегрия. - Искам да кажа, не добре, защото работеше, преди аз да постъпя в агенцията. Въпреки това с него имам две истории. Първата е повече от забавна. Бяхме на събитие, където с група по-старши астронавти присъствахме в зала с много макети на космически кораби. Между тях имаше някакви тесни проходи, всички разговаряха, черпехме се. Аз бях със съпругата ми, която направи крачка назад, за да се оттегли от дадена дискусия, и в този момент, без да иска настъпи Армстронг. Погледнах го и веднага се пошегувах, че шансът е 50 на 50 да стъпиш върху първия крак, докоснал Луната." Причината е, че с колегите му никога не били сигурни дали в крайна сметка Армстронг е направил историческата първа крачка с десния, или с левия си крак.
Другата история на Алегрия с харизматичния му колега е още по-любопитна, защото се налага да "кръстоса" шпага с легендарния Първи.
След като напуска НАСА през 2012 г., Майкъл Лопес-Алегрия започва нов етап в живота си и решава да го посвети на демократизацията на Космоса. Превръща идеята в своя кауза, защото е убеден, че човечеството ще напредне много по-бързо във всички сфери, най-вече в науката, ако се разшири достъпът на учените да правят изследвания в условия на микрогравитация. Една от причините е, че единствено "горе" могат да се създават медикаменти, които са почти без никакви странични ефекти. Обяснението е, че когато "вражеските" протеини се разположат на специфични места - в така наречените "биологични ключалки", тогава протеинът на потенциалното лекарство трябва да се проектира така, че точно да пасне във въпросната "ключалка". Ако това бъде постигнато, препаратът ще е с много по-малко странични ефекти и освен че ще е безопасен, ще бъде и много ефективен. За да се получи търсеното съответствие обаче, учените трябва много добре да познават структурите и на двата протеина, като един от най-добрите начини за анализ е да ги "пресъздадат" в кристална форма.
Исторически погледнато, посещението на МКС е било ограничено до страни, които са били част от междуправителственото партньорство, така че много държави нямаха възможност да изпратят хора там - обяснява Алегрия. - Сега с участието на търговски компании, ние сме в състояние да разширим достъпа до Космоса. Но през 2012 г. ситуацията е различна - тази сфера все още е запазена територия за космическите агенции и Алегрия е амбициран в името на по-доброто бъдеще на човечеството да разбие този "монопол".
Точно когато започнах публично да се застъпвам за комерсиалните космически компании, трима астронавти от програмата "Аполо" - Нийл Армстронг, Джийн Сърнан и Джим Ловел (последните двама са пътували до Луната по два пъти - бел. ред.), написаха коментар във вестник и тезата им бе, че не трябва да се популяризира подобна идея, както и че тази програма трябва да я оставим на НАСА. Аргументите им бяха, че там са експертите, а останалите компании не знаят какво правят. Перифразирам, разбира се, спомни си той пред "24 часа".
Алегрия признава, че бил изключително разочарован от позицията им.
Защото наистина уважавам и тримата - отбелязва той. - Когато за първи път научих това, бях на път за конференция и трябваше да изнеса някаква реч. Не знаех за какво да говоря. Затова реших, че речта ми ще бъде под формата на писмо, което ще бъде до Нийл Армстронг - като в него обяснявах подробно аргументите си. Веднага след изказването му при Алегрия дошли журналисти и се поинтересували дали могат да получат текста на писмото му. Затова Майкъл Лопес-Алегрия решил да се свърже с Армстронг и да сподели каква е позицията му, за да не научава за нея от новините.
Изпратих му я, без да допускам, че някога ще получа отговор, но Армстронг го направи и започнахме диалог по темата - един интелектуален разговор за предимствата на комерсиалната програма - разказва Алегрия. - Уредихме за него и за другите две момчета Джийн Сърнан и Джим Ловел да летят със самолет, собственост на Илон Мъск до няколко различни компании, участващи в тази програма за комерсиализация, за да се убедят сами какво правят хората в тях, да се запознаят с всичко и сами да преценят.
Идеята е чудесна, но за беда, някъде в този период в рамките на няколко месеца Армстронг се разболява и през август 2012 г. си отива от този свят.
Така Алегрия не успява да покаже на своя кумир цялостния си замисъл, но признава, че все още си пази разменените имейли с него. Това е забележително. Армстронг бе толкова скромен и добродушен човек, разказва астронавтът.
Всъщност такъв е и самият Алегрия и това лесно може да бъде установено от всеки, имал шанса да разговоря с него на живо. Той не парадира с рекордите си, не се изтъква и с нищо не показва, че е бил избраният за толкова сложни и рисковани мисии извън МКС. Днес, въпреки че е на 66 г., той продължава да се наслаждава на полетите в Космоса и бе командир на две от космическите мисии на Axiom. В компанията той е директор, отговарящ за развитието, и заедно с няколко опитни астронавти организират комерсиални пътувания до МКС. В Axiom-1 в екипажа му е милиардерът Лари Конър, който на борда проведе изследвания, включително със сърдечни клетки, предварително съгласувани с една от най-иновативните болници в САЩ "Мейо клиник". Във втората мисия с Алегрия Европейската космическа агенция изпрати своя астронавт Маркус Уонд, а от 2026 г. фирмата вече ще има свой модерен модул в Космоса за провеждане на върхови научни изследвания.
Каква е историята на Майкъл Лопес-Алегрия с друга легенда на НАСА в Космоса и кои са най-опасните му преживелици там, очаквайте в следващ брой.
-8 °
4 °
