България демонстрира напредък по някои ключови показатели на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации (ООН) - Цел 9 "Промишленост, иновации и инфраструктура", като добавената стойност на промишлеността на човек от населението и индекса на екоиновациите, както и почти пълното покритие с 5G технологии. Въпреки тези положителни тенденции страната продължава да изостава спрямо средното за ЕС в области като разходите за научноизследователска и развойна дейност, индустриалната производителност и персонала, зает в научни дейности.

Това е един от изводите от Втория доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в България, публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации. Прегледът на националния напредък в постигането на целите е за периода от 2015 до 2024 г.

През септември 2015 г. Общото събрание на ООН приема Дневен ред за устойчиво развитие за периода до 2030 г. "Да преобразим света", който включва 17 цели за устойчиво развитие и 169 подцели към тях. България разглежда целите като дългосрочен ангажимент на страната, който е заложен в рамковия национален стратегически документ – Националната програма за развитие "България 2030". През март 2024 г. българското правителство стартира процес на подготовка на Втори доброволен национален преглед за изпълнението на ЦУР в България. Първия доброволен национален преглед страната ни е представила през 2020 г.

Забелязва се скъсяване на изоставането в някои аспекти, но също така и загуба на предимство в други, като дела на заетите в преработващата промишленост. Въпреки постигнатите подобрения са необходими допълнителни усилия за устойчиво догонване на европейските стандарти, се посочва в националния преглед.

Положителните тенденции

Сред положителните тенденции в националния преглед се изтъква увеличението на добавената стойност от промишлеността на човек от населението. Увеличението от 38,25 на сто е значително и показва подобрение в ефективността и производителността на промишления сектор, вероятно благодарение на модернизация на производствените процеси, повишена конкурентоспособност и възможно засилване на експортно ориентираните индустрии, се посочва в прегледа, където се изтъква, че въпреки че стойността остава под средното за ЕС, този ръст е ясен индикатор за скъсяване на изоставането и значителен потенциал за икономическо развитие.

Друга положителна тенденция е устойчивият растеж на относителния дял на добавената стойност, създадена от средно и високотехнологичната индустрия, което свидетелства за структурна трансформация на икономиката към сектори с по-висока добавена стойност и засилена роля на иновациите. Въпреки това, ако стойностите остават под средните за ЕС, това подчертава нуждата от поактивни инвестиции в технологии, научноизследователска дейност и квалификация на работната сила, за да се ускори догонването на европейските стандарти, се посочва в прегледа.

Ръстът в индексa на екоиновациите също се отчита като положителна тенденция. В националния преглед се посочва, че този ръст може да се дължи на засилено внедряване на иновативни зелени технологии, повишено финансиране за екологични проекти и усилия за намаляване на въглеродния отпечатък в индустриалния сектор. Подобрението е значима крачка към интеграцията на устойчиви решения в икономиката, макар че нивата остават под средното за ЕС, се отчита в прегледа.

Стабилността на малките и средни предприятия и напредъкът в инфраструктурата за мобилни комуникации също са сред отчетените положителни тенденции.

Предизвикателствата

Сред предизвикателствата, посочени в националния преглед, е намаляващият дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт. Средният дял на автобусите и влаковете във вътрешния пътнически транспорт в България за периода е 14 на сто, което е съпътствано от значително отрицателно изменение от 22,49 на сто за целия период и средногодишно намаление от 2,12 на сто. Въпреки леко възстановяване до 13,1 на сто през 2022 г. делът остава под средното за ЕС. Това отразява изоставане в развитието на този вид транспорт спрямо европейските стандарти, като негативната тенденция може да се дължи на увеличена зависимост от лични автомобили или други алтернативи на обществения транспорт, се посочва в прегледа.

Друго отчетено в прегледа предизвикателство е свързано с намалението на относителния дял на заетите в преработващата промишленост. Въпреки че стойността е над средното за ЕС, се наблюдава лек спад, което показва загуба на преднина спрямо европейските тенденции, което може да се дължи на структурни промени в икономиката, насочени към други сектори, се посочва в прегледа.

Там се отчита и ограничен напредък по показателите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и иновации, пише БТА. Разходите за НИРД като дял от БВП са средно 0,8 на сто, с отрицателно изменение от 2,92 на сто, а разходите в сектора "Предприятия" са още по-ниски (0,6 на сто), което подчертава слабата връзка между научните изследвания и бизнеса. Въпреки че бюджетните разходи за НИРД нарастват до 417,5 млн. лв. през 2023 г., човешкият капитал остава ограничен, като изследователите са 2235,5 на милион жители, с ръст от 3,38 на сто, но под средното за ЕС. Въпреки някои положителни тенденции, като увеличаване на бюджета и патентната активност, България остава под средното за ЕС по всички ключови показатели, което изисква засилени инвестиции в НИРД, образование и иновации за скъсяване на изоставането и постигане на устойчив растеж, се посочва в прегледа.