• Работодатели и интернет доставчици виждат трафика ви
  • Приложения показват какво правят децата, дори да са го включили

Внимавайте за хора, които влизат в стаята!

Това предупреждение на режима инкогнито, което се появяваше автоматично още с отварянето му в браузъра, бе повод за редица шеги, когато се появи т.нар. тайно браузване. Най-вече защото беше придружено с добавката, че така могат да видят подаръците, които се опитвате да им купите като изненада.

Поводът за майтапа бе, че обикновено компютърът не е разположен така, че човек да вижда монитора му. С други думи, индиректно браузърът ни напомняше, че може да скрие порното, което човек гледа, но не ѝ какво точно прави той. Днес режимът инкогнито обаче има и редица други приложения, отвъд подаръците и филмите за възрастни.

С подобна функция, която не запазва историята на посетените сайтове, са снабдени всички браузъри – както Google Chrome, така и Safari на Apple, Firefox и Edge на Microsoft. При повечето се нарича именно инкогнито, но други са го кръстили private mode - личен режим. Достъпен е както през класическия браузър за десктоп версията, така и през мобилните приложения. За да влезете в него, просто трябва да натиснете трите точки в горния десен ъгъл и да изберете режима. Обикновено е трети поред. Причините хората да го ползват са няколко.

Браузърът не просто няма да запомни сайтовете, които не искате други да видят, че сте посетили. Той не ще запамети и бисквитките, така че няма да получавате персонализирани реклами. Затова мнозина ползват режима, за да проверят нещо, което по принцип не биха търсили. Това може да са чифт маратонки на известна марка или парфюм например. Именно затова и доста хора пазаруват в инкогнито режим – веднъж взел си обувки, обикновено човек не си купува втори в близките 2-3 месеца.

Друга особено полезна функция на режима инкогнито е, че не запазва потребителското ви име и парола. Именно затова и мнозина разчитат на функцията, когато използват чужд компютър, например в университетската библиотека.

Противно на мненията, че режимът не запазва никаква история и не може да се върнете към сайт, който сте харесали, това не е съвсем вярно. Докато сте инкогнито, той помни всички страници, в които сте влезли. Забравя ги едва когато затворите прозореца или таба. Така че винаги може да ползвате опцията “Върни се назад”. Освен това друго важно е, че функцията за отбелязване на отметки работи. Така, ако попаднете на сайт, който може да ви е полезен и сте в режим инкогнито, няма нужда да отваряте обикновен прозорец. Просто кликнете звездичката и всичко ще е наред.

Освен браузъра някои сайтове и приложения също имат режим инкогнито. Такъв е случаят с youtube. Порталът за видеообмен ви позволява да включите функцията, като отидете в профила си и след това натиснете “включи инкогнито”. Опцията е много полезна – с нея може да покажете на приятелите си чужденци защо сте слушали италиански пънк, а не популярното в България нещо, чието аудио е по-стряскащо от звука на филм на ужасите, а видеото по-скоро би могло да бъде окачествено като жанра от началото на този текст. Така хем ще схванат колко щастливи са били да израснат с Finley, хем приложението няма да добави подобни изненади към миксовете, които ви предлага. Аналогично същата функция е налична и в Spotify.

С малко по-различен режим инкогнито пък са снабдени приложенията за запознанства като Bumble и Tinder. По принцип те показват профила ви на други потребители, целта е взаимно да се харесате. Но ако го включите, акаунтът ви става скрит. По този начин ще можете само да водите чатове с хората, с които вече сте си съвпаднали. А профилът ви ще е видим единствено за хората, които първи вие харесате. Така бихте могли да се скриете от колеги, но проучванията показват, че всъщност режимът се ползва най-вече за хора, които търсят авантюра извън официалната си връзка.

Режим инкогнито предлагa и Google Maps. Той може да бъде полезен за изненада - например търсите добър ресторант, в който да заведете половинката по повод годишнината ви, която тя е убедена, че сте забравил. А много приложения за чат също предлагат режима инкогнито. С него за всички изглежда, че не сте на линия. Същевременно ви показва съобщенията. Така хем няма да пропуснете важния чат, хем няма да ви занимават с неща, които не са толкова спешни. Много шефове го ползват, за да следят какво се случва с раздадените задачи, без да изглежда, че са твърде контролиращи.

И докато режимът инкогнито може да помогне да скриете историята си от другите ползватели на устройството ви, той има някои лимитации. Една от основните е, че не ви прави невидими в интернет. Много потребители смятат, че минат ли на инкогнито, са като в нелегалност. Това обаче съвсем не е така. Режимът например не скрива вашия IP адрес. Сайтовете, рекламодателите и интернет доставчиците все още могат да видят откъде се свързвате. Ако пък си мислите, че като включите режима на служебния си компютър се криете от шефа си, то пригответе се за неловко посещение при човешки ресурси, тъй като администраторът на мрежата може да види всички сайтове, които посещавате.

А дори да работите във фирма с 1000 служителя и сисадминът да е твърде зает, че да ви следи, то интернет доставчикът не просто ви вижда, но и пази историята ви.  В случай на нужда може да ги даде на съда. Именно тази съдба сполетя американеца Брайън Уолш, подсъдим за убийството на съпругата си. Той търсил в режим инкогнито “как да се отърва от тяло”, “могат ли да те обвинят в убийство, ако тялото го няма” и редица други. Разбира се, бъдете спокойни – в случая на Уолш има и много други доказателства, така че феновете на криминалета могат да проверяват подобна информация спокойно.

И макар режимът инкогнито да блокира бисквитките, някои сайтове са по-хитри. Те изпозлват други методи за проследяване – например browser fingerprint- ing. Той събира информация за настройките на браузъра и устройството ви.

Ако пък се притеснявате, че вашето дете ползва режим инкогнито, за да се скрие, то няма страшно. Приложения като Eyezy не просто спират достъпа до въведени от вас сайтове, но и следят какво правят малчуганите в поверителния режим. Освен за телефон, те са достъпни и като приставка за браузъра. Така може да потушите всяка искра на непослушание, преди да е станала пламък.

Както всяка услуга, и инкогнито не се размина без скандал. През 2020 г. Google се изправи пред съдебен иск, в който се твърдеше, че компанията е подвела потребителите, карайки ги да вярват, че активността им е напълно лична.  От компанията отвърнаха, че никога не са обещавали пълна анонимност, но случаят подчерта по-широк проблем - много потребители не разбират напълно какво всъщност прави режимът инкогнито.

Някои експерти призоваваха за по-ясни предупреждения в браузърите, за да се предотвратят погрешни интерпретации, а не само за неочаквани гости в стаята.  Факт е, че вече ги има.

А мнозина пък предпочитат, вместо да ползват режима, да трият историята на браузъра си. Недостатък е, че трябва да внимавате да махнете и бисквитките, а не само посетените сайтове. Но пък може да видите страница, която сте отворили преди 2 дни. А и има опции триенето да става автоматично на всеки 3 дни например. Така няма да ви се налага колега да задейства протокола “неочаквана смърт”  - изтриване на историята на браузъра.

Повечето хора обаче все пак предпочитат инкогнито - дали заради по-малки технически способности, или спокойствие. Но режимът е полезен само ако искате да запазите историята си на сърфиране скрита от другите ползватели на компютъра ви. Ако целта ви е пълна анонимност, ще трябва да предприемете допълнителни стъпки – като използване на VPN, криптирани приложения за съобщения или браузъри, фокусирани върху поверителността като Tor. Но и той има един малък недостатък – създаден е от ЦРУ.