В сряда 70 страници с предложения бяха прочетени в зала от председателя на бюджетната комисия Делян Добрев

В четвъртък вечерта започнаха обсъжданията, а около 5 сутринта - гласуванията по всеки член и параграф

След 12 часа дебати по бюджета, около 5 часа тази сутрин депутатите започнаха гласуванията по всеки от членовете и параграфите му. Към 5,20 макрорамката бе приета със 138 гласа „за" , 78 "против" и двама – "въздържал се".
Маратонът този път бе по нови правила. Депутатите решиха най-напред да бъдат прочетени всички текстове, след това да бъдат обсъждани в произволен ред, като всеки от тях има право да се изкаже веднъж, без да бъде ограничаван във времето.
Така, дебатите стартираха около 5 часа снощи. Председателстващият Димитър Стойнев прекрати изказванията около 3,20 ч. през нощта след като лидерът на „Възраждане" Костадин Костадинов и Павела Митева от ИТН влязоха в остър спор за това какво означава злоупотреба с право и нарушават ли от "Възраждане" принципите на правовата държава с внесените от тях 38 хиляди предложения преди второто четене. С решение на ръководството на парламента, тези предложения не бяха допуснати с аргумент, че представляват злоупотреба с право от депутатите и променят политиката на вносителя- Министерски съвет.
До момента е гласувана макрорамката на бюджета, според която не се увеличават данъци, а разликата между приходи и разходи формира 3% дефицит.
Предвидените приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)- нето, са в размер на 29 476 565 700 лева. От тях за общините са предвидени 8 925 909 100 лв., за Държавното обществено осигуряване – 12 173 500 700 лв., за Националната здравноосигурителна каса – 3 700 837 000 лв.
За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е 2 020 542 300 лева.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. Дефицитът бе гласуван отделно със 152 гласа "за", 58 "против" и двама "въздържал се".
Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в бюджета за миналата година в размер на 4,5 млрд. лв.
По бюджета на съдебната власт приходите, помощите и даренията са в размер на 152 000 000 лв. Разходите са в размер на 1 338 306 600 лв. Трансферът от държавния бюджет е в размер на 1 214 306 600 лв.
С гласуваните текстове се определят бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва: за Висшия съдебен съвет в размер на 84 532 500 лв., за Върховния касационен съд – 34 560 000 лв., за Върховния административен съд – 42 937 100 лв. Бюджетните разходи за прокуратурата са 492 157 500 лв, а общо за съдилищата в страната - 705 848 400 лв.
Депутатите гласуваха още текстовете, свързани с бюджетите на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. В бюджета на Министерския съвет са предвидени и средства за Рилския манастир – 600 000 лв., за Троянския и Бачковския манастир за 2025 г. са заложени по 200 000 лв., а за българските православни църковни общини в чужбина средствата са в размер на 919 500 лв.