Според последните данни на Евростат България отново заема последно място по заплащане за един час труд - 10,6 евро. За сравнение в Еврозоната средното възнаграждение е 35,7 евро.

Според Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", "тези сравнения често нищо не ни показват - ако сравняваме, трябва да го правим при равни условия".

В "Тази сутрин" Манолов обясни, че има сектори, в които заплащането е на нивото на минималната работна заплата, което не е нещо ненормално.

"Близо 90% от българите от друга страна имат собствени жилища и не плащат наеми", вметна Манолов, но допълни, че е "съгласен, че трябва да се вдигнат заплатите в България".

Шефът на АИКБ Добрин Иванов също смята, че сравненията не показват много, тъй като моделите на икономиките на страните от ЕС се различават доста. Той даде пример с Ирландия, която е много напред в класацията: "Не може да сравняваме двете икономики (българската и ирландската) - едно е да произвеждаш компютри и да се сравняваш с някой, който произвежда компоти".

Иванов допълни, че в България заплатите растат с около 14% годишно, а в ЕС - с 3-4%. Според него страната ни настига европейския стандарт, но това е бавен процес.

Според Манолов "проблемът с минималната работна заплата е, че тя трябва да осигури приличното преживяване на човека - а дали там, където той работи, са създадени условията да заработи това, което получава, е друг въпрос".

"Минималната работна заплата не е социална помощ, тя е тази, която трябва да получава най-нискоквалифицирания работник - без специални умения и знания, без трудов стаж", вметна Иванов.

Манолов смята, че един от проблемите, които водят до демотивация в работещите, е че "много квалифицирани работници получават минимална работна заплата", и допълни: "Винаги ще има хора, които ще получават минималната заплата, но размерът ѝ обаче трябва да е достатъчен, че да се живее прилично". Според него освен това "Бюджет 2025 задълбочи различията - има сектори, където заплатата се увеличи с 50 до 70%".