Мечо Пух стана на 90 години
„Труд” издава луксозно вечната книга на А. А. Милн
На 14 октомври т.г. се навършат 90 години от появата на „Мечо Пух” – най-обичаната история не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен, както анторът А. А. Милн пише. Следващата книга от поредицата е „Вече сме на шест години” от 1927 г., а година по-късно излиза „Къщичката в кътчето на Пух”.
Книгоиздателска къща „Труд” предлага на малките читатели, както и на техните родители пълно и луксозно издание на приключенията на Мечо Пух, с оригиналните илюстрации на Ърнест Шепард.
Интересна е историята на името Мечо Пух. Авторът Алан Александър Милн (1882–1956) е роден в Шотландия, но израства в Лондон. По времето на Първата световна война малко мече на име Уинипег е спасено от войници в Канада и пропътува с тях целия път до родината Англия. Мечето става любимец и талисман, но войниците са преразпределени във Франция и са принудени да го оставят в Лондонската зоологическа градина. И така един ден през 1924 г., по време на семейна разходка, Кристофър Робин Милн, синът на писателя А. А. Милн, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро кръщава и своето любимо плюшено мече Уини Пух – в чест на приятеля си от зоологическата градина. Съществуват две версии за появата на втората част от името – Пух. Според едната, Пух е името на играчка лебед, която Кристофър по-рано е притежавал, а според другата – „пух“ е звукът, който мечето Едуард е издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си.
Приключенията на момчето Кристофър Робин и добродушното мече-философ Мечо Пух хрумват на Алан А. Милн, когато семейството се мести в старо и скучно имение. За да развесели сина си, той го връща към приятелството му мечката Уини и към игрите му с плюшения Пух, и започва да ги описва.
За много кратко време Мечо Пух се превръща в световна марка, имаща милиони почитатели и печелеща милиарди. Образите на Мечето с Много Малко Ум и неговите приятели се филмират, изработват се като плюшени играчки, герои са на видеоигри, присъстват в детската индустрия под какви ли не форми. Книгата за приключенията Мечо Пух е издадена на над 25 езика по цял свят. Само за две години след появата си продажбите й надскачат всички рекорди за времето си.
Издателство „Труд” традиционно издава „Мечо Пух” от над 10 години. А настоящето издание е ценно за всяка семейна библиотека – то е пълноцветно, с твърди корици и брилянтен превод.
Нестинари са герои на Мирослав Пенков
След шеметния успех на сборника с разкази „На Изток от Запада” българинът от САЩ Мирослав Пенков издава първия си роман „Щъркелите и планината” (изд. „Сиела”). Мирослав написа романа на английски език под редакторското ръководство на Майкъл Ондатджи („Английският пациент”), а след това го преведе за българската си публика. Сам той пише: „Отдавна вече корените на нестинарското тайнство тънат в
забрава. Там, където днес играят нестинарки, преди хилядолетия танцували тракийски жрици, в чест на дважди родения бог. Подходящо ми се струва тогава и тази книга да е дважди родена – веднъж на английски, веднъж на български. Неправилно е да се мисли за едната версия като за превод, а за другата като заоригинал. Нека двете съществуват едновременно”.
„Щъркелите и планината” е книга за завръщането на един емигрант не само към корените му, но и към едно от най-мистичните кътчета в родината му – Странджа планина, където на предела на три държави се случват необикновени, магични неща.
Много от описаните местности (село Клисура, което не бива да се бърка с исторически значимия град със същото име, селата Костица и Бял камък), отделни герои (най-вече капитан Коста) и повечето приказки и легенди (най-главно тези за Лада и Атила) са плод на авторовото въображение.
За описанието на нестинарските мистерии от голяма полза са му били както посещенията в странджанските села Българи и Кости, така и очерците по българския фолклор на Михаил Арнаудов. Отделни томове в поредицата „Жива старина“ на Димитър Маринов пък му помогат в описанието на калушарите и техните лечителски обреди.
Епиграфът към романа гласи: „Посети вътрешността на земята и като пречистиш онова, което завариш там, ще откриеш скрития камък“. С първата си буква седемте думи в това алхимично мото изписват VITRIOL, пречистващия и преобразуващ течен огън. Всяка една от тези седем думи отговаря на един от седемте етапа на вътрешна трансформация, през които преминава духът по пътя си към философския камък. Седемте части в „Щъркелите и планината” до известна степен следват тези седем етапа на преобразование.
Животните се сплотяват и нападат хората

Джордж Р. Р. Мартин издаде предистория

Променя ли се Англия за 20 години?

Джунглата крие тайна на Хитлер

Момичетата закъсват след 20 години
„Игри на властта” (изд. „Хермес”) от Луиз Бегшоу е продължение на бестселъра „Работещи момичета“. 20 години по-късно Роуина и Топаз все още са на върха на кариерите си. Роуина е музикален продуцент, превърнал се в легенда. Топаз е многоуважаван изпълнителен директор на едно от най-популярните модни списания. Загърбили миналото, двете най-добри приятелки са щастливо омъжени и се наслаждават на живота си. Кризата обаче не подминава музикалния бизнес и изведнъж компанията на Роуина се оказва на ръба на фалита.
Уникално четиво за свещения град
Пътеписът на Колин Таброн „Йерусалим“ (изд. „Вакон“) се нарежда сред световните образци на жанра и е най-проникновенното четиво за свещения град, издавано у нас. Авторът прекарва в Йерусалим една пролет и едно лято, улавяйки с поетично чувство и импресионистичен размах както менящите се сенки, хвърляни от камъните, така и сложната история на един от най-древните градове на земята. Майсторът на словото детайлно описва срещите си с плеяда от вярващи и неверници, карайки градът буквално да запулсира с живот на белите страници.