Лиляна Павлова: От 2017 г. започва строежът на “Хемус” (обзор)

В началото на юни пускат търговете, участъкът от Ябланица до Боаза вече е препроектиран

Първият участък от магистрала “Хемус” от Ябланица до Боаза вече е препроектиран и в началото на юни ще бъдат пуснати търговете за строителство. При препроектирането участъкът до Велико Търново се приближава на 15 км от града. Следващите участъци ще се проектират и от началото на следващата година трябва да започне тяхното строителство, надяваме се на активното сътрудничество на кметовете за отчужденията. Това обяви регионалният министър Лиляна Павлова на конференцията “Региони в растеж”, която в. “24 часа” и СИБАНК организират във Велико Търново.

Магистралата

ще е с нормален

габарит

и проектна скорост от 120 км в час, допълни тя.

Именно за продължението на “Хемус” бе един от първите въпроси, зададени на Павлова от бизнеса и кметовете на градовете от област Велико Търново.

“Надявам се следващата година да има още милиард лева кредитна линия в ББР за саниране на жилищни сгради”, каза още Павлова на въпрос какво се случва, след като отделеният 1 млрд. лв. е усвоен.

Павлова накара и компанията “Пътни строежи” - Велико Търново, да обещае, че до 15 юни ще е завършен ремонтът на ул. “Магистрална”. Обещанието бе дадено публично от Филип Маринов от компанията.

“Целта ни е да покажем как искаме да подкрепим регионите и техния растеж, каквото е и наименованието на оперативната програма”, обясни Павлова участието си в инициативата на “24 часа”.

Дискусията с интерес изслуша и бизнесменът Петър Христов, собственик на “Политрейд Кънстракшън” (в средата).

Досега от старата оперативна програма в много градове постигнахме добри резултати - имаме над 1500 обекта,

над 400 млн. лв.

дадохме за

модерна

градска среда,

половин милиард за градски транспорт, обясни Павлова и добави: “Много детски градини са изцяло обновени. 240 млн. бяха инвестирани в сектор “Здравеопазване”.

В новата програма не работим на парче и инвестициите ще отиват за всички градове”, обеща Павлова. Целта е да минимизираме миграцията към големите градове, като инвестираме в градовете балансьори, допълни тя.

214 млн. лв. са резервирани за Северен Централен район, в който попада и Велико Търново, за градски транспорт, градска среда, социална инфраструктура, енергийна ефективност.

Десислава Танева

“Много важна тема, която засяга бизнеса, е приоритетна ос 3 - за регионална образователна инфраструктура. В годините назад девалвира желанието на родителите към професионалните гимназии.

Именно тази част от средното образование произвежда кадрите на бизнеса. Инвестиция от 133 млн. лв. целенасочено за професионални гимназии, за Северен Централен са определени 19 училища”, разказа Павлова.

“Не искаме просто да ремонтираме тези училища, а да произвеждат кадри за бизнеса, като направим лаборатории, зали за практически занятия. Надявам се МОН да са подбрали правилните профили", допълни тя.

Даниел Панов

“Подкрепяме и реформата в спешната помощ. 160 млн. лв. за развитие на спешните центрове, като

ще бъдат

създадени 170

малки спешни

центъра

в отдалечените места. Продължаваме инвестицията в пътища, защото осъзнаваме важността на Северна България. Всичко ще е в Северна България”, разказа министърката на бизнеса и кметовете.

12,5% от програмата заделяме за финансов инженеринг в 5 фонда - за развитие на София, за Северна, за Южна, за туризма и един гаранционен фонд, съобщи Павлова. С тези пари ще се финансират проекти на бизнеса, които едновременно носят приходи и в същото време облагородяват градовете - пазари за цветя, но и училища и завод за авточасти, всеки проект може да е свързан с градско развитие и ще получи своята помощ за 5,10 или15 години и ще получи своята реализация, заяви Павлова.

Залата във Велико Търново бе препълнена. На снимката горе - от ляво на дясно на първия ред е Иван Костадинов, генерален директор на НИС “Петрол” ЕООД.

Тя обърна особено внимание на фонда за туристическа инфраструктура, който е много важен за Търново. В него има 100 млн. лв. и от програмата се добавятг още 100 млн. за реставрация на храмове, крепости и пр. културни паметници.

С 25 млн. ремонтират църкви и манастири 2,9 млрд. лв. за развитие на селските райони

Ремонтират православни храмове и манастири в общините с 25 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на втория дебат от кампанията “Региони в растеж” във Велико Търново.

“Това колко храма ще бъдат направени, зависи от тавана на финансирането на проектите. Светият синод поиска 400 000 евро, ние предлагаме по-нисък таван, за да бъдат обхванати повече храмове, но експертната група към синода начело с великотърновския митрополит Григорий не е съгласна”, каза Танева. Бюджетът за тези проекти е 40 млн. евро.

От дясно на ляво на първия ред е Франк Янсен, изпълнителен директор на СИБАНК.

В новия програмен период приоритетно за финансиране ще бъде производството на плодове и зеленчуци. “Обвинявани сме, че за предишния период сме дали на зърнопроизводителите. Това е, защото нямаше приоритизиране и средствата отидоха в сектора, който бе най-конкурентоспособен”, обясни министърката. За периода до 2020 г. публичният ресурс по Програмата за развитие на селските райони е 2,9 млрд. лв. Общините ще могат да кандидатстват като публични бенефициенти по 2 мерки на стойност 857 млн. евро.

Фрак Янсен

Танева отчете още, че България е приключила стария програмен период със 104,8% договорени средства и разплатени над 3,07 милиарда лв. подкрепа. В новия период обаче мярката за къщите за гости няма да се предлага в този вид, въпреки натиска да я отворим, съобщи Танева. Подобна дейност ще се допуска в малко райони с културно-историческо значение, където туризмът ще бъде дейност, а не за лична употреба. Заради огромния интерес на бизнеса към Танева кметът на Търново отвори специална зала за индивидуални въпроси.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов: “24 часа” ни дава възможност да проучим нови ресурси

 Поздравявам вестник “24 часа” и организаторите за кампанията, която дава още една възможност на бизнеса, местната и централната власт да работят заедно за привличането на инвестиции и за промяната на облика на българските градове. Всичко това води до повишаване на брутния вътрешен продукт в цяла България. Това заяви кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е домакин на форума от кампанията на “24 часа”, “Региони в растеж”.

Това е още една възможност да проучим неизползваните ресурси и възможности, с които местните икономики в областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра могат да бъдат стимулирани, допълни кметът.

Според него е важно да се говори за големите инвестиционни проекти и секторите с най-голям потенциал за растеж, приоритетите на местната власт и нуждите на местния бизнес. Като председател на Националното сдружение на общините в България Панов посочи, че за местните власти е много важно договореното удължаване на срока за подаване проектна готовност по програмата “Региони в растеж” до 31 юли, за да може общините да ги прецизират.

Панов съобщи, че ще бъде свален мораториумът за земите по чл. 19 и общините ще могат да продават, където има инвеститорски интерес.

Ние, кметовете, за един мандат сменихме 5 правителства и всички знаем колко ни беше трудно. Последната година и половина комуникацията е добра и това води до положителни резултати, заяви той.

По-висока цена на водата в градове, които са извън асоциация

Хората в общини, които не са влезли в областната водна асоциация, ще трябва да плащат вероятно по-висока цена на водата. Това обясни регионалният министър Лиляна Павлова на конференцията “Региони в растеж” във Велико Търново, организирана от в. “24 часа”.

Новата методика на ценообразуването е такава, че това ще се случи. Не са верни мотивите на кметовете, че не влизат в асоциацията, за да не се вдигне цената на водата, обясни Павлова. Тя бе провокирана от въпрос на кмета на Габрово Таня Христова.

Заради нежеланието на Севлиево да влезе в асоциацията и останалите общини в областта няма да имат финансиране за ВиК, оплака се Христова.

“Законът е категоричен -

една област,

едно ВиК,

една цена,

но ще намерим начин да решим проблема в области, където само един отказва да влезе в асоциацията”, отговори Павлова.

“Откъде малки общини като Златарица да си финансират примерно ремонт на ВиК мрежата, след като нито са включени в селската програма, нито в регионалната”, попита кметът на Златарица Пенчо Чанев.

“Програмата за слаборазвитите райони започна от Североизточна и Северозападна България, планинските и попупланинските райони, отговори Лиляна Павлова. Има група общини с между 2 хил. и 10 хил. жители, които не попадат в нито една програма и в момента обсъждаме как от екофонда и МРРБ да подкрепим именно тях. Условието обаче е тези общини да са част от водна асоциация и да са реформирани.

Докато не

сте част от

асоциацията,

не може да

участвате”,

обърна се Павлова към Чанев.

Обходът и тунелът под Шипка са безспорен приоритет, но не успяхме да усвоим цялостно европейското финансиране, продължаваме с бюджета през тази и следващата година, отговори Павлова отново на Таня Христова.

Министерството на финансите е предлагало на общините те да събират таксата върху казаните за ракия като финансова децентрализация, но кметовете са отказали, разказа пък кметът на Велико Търново Даниел Панов.

В разговорите активно се включиха и кметовете на Свищов Генчо Генчев, на Горна Оряховица Добромир Добрев, Емануил Манолов от Павликени и др.

Франк Янсен: Със СИБАНК парите за бизнеса винаги може да се увеличат

“Винаги можете да увеличите парите за бизнеса, това послание отправям към моите колеги и бизнеса в региона”, заяви изпълнителният директор на СИБАНК Франк Янсен на дискусията “Региони в растеж” във Велико Търново.

Той представи инструмента COSME по плана “Юнкер”, който предоставя 50% безплатна гаранция и до 3 млн. евро кредит на бизнеса.

“Имаме вече близо 200 подписани договора в над 50 града за над 36 млн. евро, като 11% са в този регион на страната”, обясни Янсен.

Над 40% от сделките за малки и средни предприятия са чрез такива инструменти, допълни той. И обобщи, че заради добър опит от предни години България е сред най-напредналите в Европейския съюз по използване на тези инструменти.

И Велико Търново видя изложбата на “24 часа”

След София и Варна, сега и Велико Търново посрещна изложбата на в. “24 часа”. Тя бе открита във фоайето на общината в присъствието на министрите Лиляна Павлова и Десислава Танева, десетки кметове от регион Северен Централен, областни управители, бизнесмени, фермери, представители на администрацията.

“Защо 25 първи страници- защото “24 часа” навърши 25 години в края на април. Направихме една анкета сред колегите какво е най-важното в тези 25 години и вестникът беше поставен между отпадането на визовия режим и появата на мобилните телефони, това ни даде много оптимизъм.

Вероятно това не са най-добрите първи страници, но те показват новините такива каквито са, нашето минало и нашето бъдеще” каза издателят на “24 часа” Венелина Гочева. Преди да препълнят залата за дискусията “Региони в растеж”, всички се спираха пред челата и с любопитство си припомняха дати и събития, белязали последните 25 години. Изложбата може да бъде видяна в сградата на община Велико Търново и другата седмица.