Около 4,1 млн. дка пустеят, показват данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Това прави близо 10% дял на необработваните ниви от всички. Според последното агропреброяване от 2010 г. използваната земеделска площ у нас е 36,1 млн. дка.

В почти всяко землище има земи, които не се обработват, коментира Борислав Петков, шеф на асоциацията. (Виж интервю с него долу.) По-големите площи са предимно в планинските и полупланинските райони като Странджа. Много необработваеми земи има и в областите Габрово, Ловеч, Видин, Берковица, Хасково.

Пустеещи са и повечето от пограничните райони. Всъщност това са и местата у нас, които са най-обезлюдени. Според експертите с данък върху пустеещите земи те ще се вкарат в оборот. Така собствениците ще имат стимул да ги обработват, да ги дават под аренда или продават. Преди ден и министър Димитър Греков подкрепи идеята за данък. Все още никой обаче не говори в какъв размер да бъде и кой да го събира - общините или държавата.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

Ще направим експертна работна група, която ще обсъди въпроса, има идеи и за данък върху всички земи, каза Греков. От земеделските асоциации обаче са против общ налог за всички ниви.

Има тенденция през последните години за намаляване на пустеещите земи у нас, коментира още земеделският министър. Например през 2012 г. спрямо 2011 г. те намалели 10,1%, а за предходната година - с 9,6 на сто.

Този данък не е толкова опасен, целта му не е да се облагодетелства някой, а по-скоро да се изчисти ползването на тези земи, обясни Греков.

Земята в България ще повиши цената си само ако бъде уедрена, единодушни са експертите. Затова и браншът настоява да има закон за комасацията. Греков обеща, че до края на май ще бъде сформирана работна група, която ще се заеме със задачата.

Всъщност първият частен комасационен проект у нас бе приключен през 2010 г. в землището на с. Катунец, община Угърчин. В него участваха 11 собственици на общо 7500 дка. Уедрени бяха 4400 дка. През 2012 г. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи стартира 5 проекта за комасация. Площта на собствениците, заявили желание за участие, е 29 336 дка в областите Бургас, Ямбол, Шумен и Хасково. През миналата година асоциацията стартира и нови 15 проекта.

Закон за комасацията беше внесен в парламента още през 2001 г., но така и не се намери политическа воля да бъде приет, коментира и Венцислав Върбанов, бивш земеделски министър, а сега шеф на асоциацията на земеделските производители в България. Според него около 18% от земята у нас вече е сменила собствениците си. След бурното развитие на пазара на земя тенденцията от последната година е за задържане на цените и дори за лек спад в някои райони. Застоят се очаква да продължи и през следващата година.

 

Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи:

Данък или такса ще  ги вкара в оборот

- Г-н Петков, подкрепяте ли въвеждането на данък върху пустеещите земи?
- Да. С такса или данък върху нестопанисваните земи те биха се раздвижили. Ще се вкарат в сеитбооборот. Данъкът ще провокира собственика да обработва земята или пък да я отдаде под наем или продаде.

Ние сме асоциация на собствениците на земеделски земи и винаги сме защитавали техните права. Но земята е национално богатство и особен вид имущество, което носи със себе си и задължения. От нея зависи съществуването ни като хора. На срещите на Световната организация по прехраната към ООН - ФАО, през последните 4-5 г. винаги се говори, че собствеността на земеделските земи дори носи повече задължения от права. Такава е философията на останалия свят.

- Министър Греков обеща и да се работи и по закон за комасацията.
- Това беше моята основна цел, министърът, който е бил мой преподавател и го уважавам много като човек, който разбира от земеделие, да поеме обещание, че ще има работна комисия за закон за комасацията. В нея съм убеден, че всички браншови организации ще говорим на един език.

Ако преди 4-5 г. имаше различия, то сега всички сме убедени, че е крайно наложително да има закон за комасацията. Само с уедряване на земята ще се повиши нейната стойност. Ще се появят и напоителни системи. И това ще стане не с пари на държавата, а на частни инвеститори, защото ако има сигурност и устойчивост за 15-20 г. те биха се включили. Тогава вече ще можем да сравняваме цените в България, например с Холандия, защото ще са съпоставими.

2 мандата като председател на асоциацията работя, за да има комасация. Чувствам се удовлетворен от поетотото обещание. Сега остава и да се изпълни.

- Уедряването ще се отрази ли на средствата от еврофондовете?
- Не можем да говорим за програми и пари без устойчивост на ползването. 30% от заявените площи за подпомагане по мярката за агроекология ще отпаднат в следващите години без комасация.

По добро стечение на обстоятелствата имаше 2 силни години за земеделието, но 2012 г. няма да се повтори скоро.