- Г-н Ангелов, конкуренцията на пазара на бързооборотни стоки се засилва с всяка година. Съвсем наскоро "Градус" започна да предлага колбаси от месо, различно от птичето - кренвирши от свинско. Каква е целта на това разширение на портфолиото?

- Нашата компания е на пазара на бързоооборотни стоки повече от 25 години. Клиентите ни познават достатъчно добре и ние познаваме достатъчно добре тях. Това ни даде самочувствието да се развием и в една по-различна посока. В интерес на истината вече бяхме започнали развитие в сферата на колбасите, защото освен пилешко месо, „Градус“ предлага на пазара и пилешки колбаси. Нашият продукт - пилешки кренвирши, е безспорен лидер на пазара. Но в България водещият продукт, когато говорим за колбаси, е свинският. Той е предпочитан от българина и е наложен като тип колбас. Така че в един момент съвсем естествено бе да се развием в тази посока.
В момента предлагаме свински кренвирши с много високо качество, отговарящи и надвишаващи изискванията на стандарта „Стара планина“. Качеството на продукта ни е такова, каквото потребителят ни го помни от годините на комунизма.

- Стартирахте с кренвирши, планирате ли да предложите други продукти от свинско месо до края на годината?
- Абсолютно. Съвсем скоро още една нова линия наши продукти ще излезе на пазара. Първият асортимент от нея ще са свински наденици. Те ще носят същото име, каквото носят свинските кремвирши: „Аз ям!“. До края на годината ще предложим и други продукти.

- Планирате ли изграждане на свинеферма, за да направите затворен цикъл на производство, каквото имате при пилешкото месо?
- Да, при пилешкото имаме абсолютно затворен цикъл на производство, което по принцип е безпрецедентно не само за България, но и за Европа. Произвеждаме нашето пилешко месо в собствени бази - имаме над половин милион квадратни метра разгърната застроена производствена площ.
При свинсото месо засега не планираме да изградим такъв тип производство, поне на този етап. Внасяме месо отвън, купуваме и от български производители. Преработваме го в нашия цех, който пуснахме преди няколко месеца. Всъщност това е изцяло ново предприятие за производство на колбаси в Стара Загора. Инвестирахме в него над 15 милиона лева, като тези средства подсигуриха капацитета на новите линии. Разкрихме над 70-80 нови работни места.

- Преди една година имаше кампания на „Градус“, с която обявихте пред българските потребители, че предлагате пилешко месо без добавена вода. Как обаче работи на пазара един такъв продукт, когато масово при вносното пилешко това изискване не се съблюдава и затова то се продава по-евтино?
- От „Градус“ бяхме първите, които заострихме вниманието не само на обществото към проблема с пилетата с добавена вода, но и на Българската агенция за безопасност на храните. След нашата кампания този показател започна по-стриктно да се следи, а и много конкурентни фирми започнаха да подобряват продуктите си. Преди да направим тази кампания, водата в пилетата достигаше до 60%.
Клиентите също вече са информирани и по-внимателно избират какво купуват.
А това естествено води до това да избират качеството – т.е. нашите продукти.

- Компанията Ви произвежда и изнася птичи продукти. Какви са основните предизвикателства пред този сегмент от пазара?
- Към днешна дата „Градус“ е вторият в Европа производител на разплодни яйца с годишно производство от над 115 милиона броя. Освен високотехнологичен, разплодните яйца са специален продукт, чието качество реално се оценява след като те вече са при клиента, тоест как се развиват през периода на отглеждане на пилетата. Около 80% от разплодните яйца и еднодневните пилета, произвеждани от „Градус“, са за експорт.

- При износа на птиче месо браншът сякаш разчита на подновяване на експортните субсидии от Брюксел?
- Експортни субсидии първоначално се даваха за износ на продукти от птиче месо за трети страни, после бяха прекратени. Те обаче са необходими, за да може нашите продукти като цена да са конкурентоспособни на големите производители Бразилия и САЩ, които също са щедро субсидирани. Около 80% от пилешкото месо, което нашата фирма произвежда, е за българския пазар. Най-важното е да имаш добри партньори.

- Освен на пазара на храни, „Градус“ има и собствена марка вина. Забелязах в магазините, че те се препоръчват от Masterchief Виктор Ангелов. Какви са предизвикателствата на пазара на вино?
- Можем да се похвалим, че произвеждаме едни от най-качествените вина в България. Червеното ни вино Stallion, произвеждано от нашата винарна „Анжелус Естейтс” (Angelos Estates) вече получи световно признание. То бе отличено със златен медал Grand Gold Medal на един от най-престижните световни конкурси в Брюксел - Le Concours Mondial De Bruxelles 2014. Това вино го предлагаме в по-високия ценови клас.

- Извън пазара на бързооборотни стоки, отскоро "Градус" е в новините и с партньорството си с най-големия инвеститор в здравеопазването в България, който влезе чрез Вас в страната – турската "Аджъбадем", част от малайзийс­ко-японската група IHH Healthcare. Как успяхте да привлечете инвеститор и партньор от такъв клас?
- Успяхме да привлечем този наистина голям инвеститор и наш партньор главно чрез високото качество на здравеопазването, което предлагаме на пациентите в нашата верига „Сити клиник“. Занапред целта на "Аджъбадем Сити клиник" е да бъде най-голямата и най-добрата болнична верига в България. И заедно с най-големия болничен оператор в Турция "Аджъбадем“ ще продължим разрастването на групата. Планираме да се фокусираме и върху развитието на медицинския туризъм, защото потенциалът на този бизнес в България е слабо използван до момента. Целим да привлечем клиенти от бившите страни от Съветския съюз, както и от Близкия изток

- Ще се променят ли имената на болница „Токуда“ и на веригата „Сити клиник“?
- След сливането здравната група ще продължи да функционира под името „Аджъбадем Сити Клиник”.

- Разкажете малко повече за новата здравна група – какво ноу-хау носи „Аджъбадем“, заради кои преимущества на „Сити клиник“ ви избраха, ще има ли допълнителна специализация на болнични заведения от групата?
- Мажоритарен собственик в турския ни партньор Acibadem е фондът IHH – собственост на малоазийската държава. Той има активи само в здравеопазване от над 12 милиарда долара в повече от 10 държави. Влизат за първи път в ЕС чрез нас, което означава, че са оценили това, което сме направили за трите години от основаването на „Сити Клиник“. От своя страна Acibadem е най-голямата здравна група в Европа с оборот над $1 милиард годишно само в Турция. А тя е известна с високото качество на здравеопазването си. Неслучайно от цял свят ходят да се лекуват в Турция. Ще се стремим не само българите да не ходят там да се лекуват, но и да привлечем пациенти от други страни – от Европа, Близкия Изток и Русия, защото имаме какво да им предложим.
Гордеем се с факта, че болниците на „Сити Клиник“ са акредитирани по Joint Commission Standard. В Югоизточна Европа болници с такъв висок медицински стандарт за качество има у нас и в Турция. Оттук нататък нашата цел ще бъде само да подобряваме и развиваме това, което сме направили досега. Ще приложим най-добрите практики от „Сити Клиник“ и „Токуда“, ще покриваме над 40 специалности в цялата ни група, а служителите ни ще са около 2300. Ще използваме ноу - хау-то на нашите партньори от Турция. Те изключително много държат на развитието на кадрите, на образованието, имат собствен медицински университет.
В екипите ни в „Сити Клиник“ има лекари с успешни кариери в Европа, Америка и Нова Зеландия, които се върнаха в България, за да работят с нас и да приложат наученото. Значи сме създали среда, в която не само да задържаме добрите кадри, но и да върнем тези, които са заминали в чужбина. Вярвам, че „Аджъбадем Сити Клиник” ще накара още такива специалисти да се върнат.

- Компанията Ви е известна и с благотворителните си акции. Какво се случва с проекта за защитена къща, в която да се отглеждат изоставени бебета?
- На 25 март т. г. детската къща официално бе открита в София. Реализирахме този проект заедно с фондация „За нашите деца“. „Градус“ се включи в акцията, като правехме отчисления от продажбата на наши продукти и дарявахме събраните средства. В момента в къщата приемно семейство отлежда осем бебета, които са изоставени от биологичните им родители.
Останахме изненадани от статистиката. Оказва се, че у нас всяка година се изоставят близо 1000 деца до 12 месечна възраст.

- Като споменахте отчисления от цената на стоките, се сещам, че периодично хранителният бранш се обединява около идеята и настоява пред финансовото министерство за по-нисък ДДС за основните храни. „Градус“ има ли позиция по казуса?
- Подкрепяме тази инициатива. Водещият ни мотив е, че по-ниският данък добавена стойност за храните ще удари сивия сектор и ще стимулира и увеличи потреблението на българина. Мога да ви уверя, че има много голям сив сектор при производството на месо, има и голям недеклариран внос на месо.