Интервю на ".bg" с Васил Гелев - изпълнителен директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на земеделието между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). 31-годишен, завършил е магистратура по икономика в България, учил е право в Германия. Последните 8 години е прекарал в Китай, консултирайки различни китайски компании за навлизането им в Централна и Източна Европа.

Г-н Гелев, какви възможности пред българските фирми разкрива Центърът за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа(ЦИЕ), който оглавявате?

Центърът бе създаден през юни м.г. Още със стартирането му си поставихме целта да създадем единна база данни, чрез която производители, дистрибутори или вносители от ЦИЕ и от Китай да могат да влязат в търговски отношения. Създадохме единно място, откъдето може да се получава информация и където фирмите могат да излагат ценовите и продуктовите си листи. Тоест бизнесът има възможност за директен контакт.

Къде е разположена тази платформа?

На нашия сайт. Единната база данни е публична, безплатна и съдържа цялата необходима информация за всяка една от компаниите, които са се регистрирали. Вече имаме повече от 100 компании от ЦИЕ и Китай. На платформата не се оферират количества, т.е. не изпълнява ролята на борса, а се разменят контакти и информация, правят се запитвания за количества от китайски фирми към тези в Европа.

А проследявате ли дали има реално сключени сделки и какви са?

Платформата е публична, но не знаем колко хора се свързват помежду си и дали се стига до реални сделки. Но често при интерес от китайска страна, освен че публикуваме информация за търсения продукт, ние търсим дали е наличен чрез администрациите, отговарящи за този център в другите страни от ЦИЕ. Така че следим запитванията от Китай и се опитваме да ги координираме на регионално ниво.
Какви български фирми ползват тази платформа?
Различни. Има от сладкарската индустрия, предимно вафли и бисквити. Това са продукти, които доста се търсят в Китай. Традиционно има винопроизводители, фирми от сектора на безалкохолните напитки, минералната вода, сокове, мед, етерични масла, козметични компании. Вероятно знаете, че още миналата година земеделският министър Десислава Танева стартира една инициатива чрез нашия център с откриването на първия наш павилион в град Ханджоу. В края на януари т.г. приключи събирането на мостри от български производители за този павилион. Направихме първия износ, като транспортните разходи бяха покрити изцяло от Министерството на земеделието и храните чрез нашия център. Повече от 30 български компании успяха да се включат в инициативата, изпратихме в Китай над 800 кг продукция. В резултат още през февруари, т.е. само три седмици по-късно, имахме посещение от представител на операторите на свободните търговски зони в Китай. Равносметката е, че бяха сключени повече от 13 договора с наши производители и продуктите им вече се изнасят за Китай.

За какви продукти са сделките?

Както вече споменах - вино, безалкохолни напитки, мед, сладкарска промишленост, тестени изделия.

Само с един национален павилион ли ще останем?

Националните павилиони са една много интересна тема, започната от китайското правителство през 2012-а година. Реално заработиха активно през 2014-а година. Те са неразделна част от свободните търговски зони на Китай, които са изцяло държавна собственост. Тези зони са своеобразна „бърза лента“ за Китай. Дават възможност всяка една компания да открие своя дъщерна фирма или да регистрира фирма. Условията са облекчени, има възможност да се разкрие банкова сметка в китайска валута и така отпада пречката за продажби на дребно. Може да се ползва склад под митнически надзор, в който за стоката не се плаща мито, ДДС или други такси до момента на продажбата й.

Чрез националните павилиони местните правителства насърчават дистрибуцията и вноса - тоест китайските компании имат достъп до различни продукти от една държава, съсредоточени на едно място, имат пълната информация, без да се налага да посещават държавата. Повече от 10 -12 държави вече са създали свои национални павилиони.

Кога ще отворим втори национален павилион в Китай?

Предстои този юли, в Шанхай. Вече събрахме мостри от български продукти - инициативата стартира през март и приключи през април. За втория павилион има заявки от повече компании, събрахме повече продукти. Но това не е еднократен акт - и занапред периодично ще събираме мостри. За първия павилион избрахме Ханджоу поради няколко важни причини. Първо, там се помещава щаб квартирата на онлайн гиганта Alibaba Corporation. Второ, целият град е свободна търговска зона. Това на практика означава, че продуктите, които се внесат на територията на Ханджоу, могат да се разпространяват свободно онлайн в целия Китай. Електронната търговия се превръща в най-бързо развиващата се индустрия в Китай с годишни обороти, надхвърлящи 500 млрд. щатски долара.

Кога Alibaba ще предлага и български стоки?

През октомври м.г.зам.-министрът на земеделието и храните Васил Грудев подписа изграждането на логистичен хъб на територията на Бургас с цел насърчаване на вноса и износа между Китай и България и ЦИЕ. През март ни посетиха представители на HTS Corporation, която е разработчик на Alibaba. Те реализират над 12 млрд. йоана годишен оборот от дивелъпмънт и електронна търговия. Така че тяхна инвестиция в България неминуемо би увеличила стокооборота между двете държави.

Какво трябва да правят или не трябва да правят българските фирми, търгувайки с Китай?

От маркетингова гледна точка съветът ми е да направят проучване за етикетите, с които да представят продукта си в Китай. Истината е, че колкото и голям да е този пазар, той е изключително труден. Защото цял свят в момента се е съсредоточил да изнася за Китай и се наблюдава пренасищане при отделни продукти. Например виното - предлага се изключително много вино от цял свят. Затова на българския производител му е необходима атрактивна опаковка. Дори да е малко по-голяма, инвестицията в опаковката на по-късен етап ще се изплати многократно. В манталитета на китайския потребител е заложено мисленето, че всичко вносно е много качествено, но и много луксозно. Така че съветът ми към българския бизнес е да заложи на луксозната опаковка, без да прави компромис с качеството. Китайският потребител е изключително любопитен, интересува се от историята зад всяка една бутилка. Затова, ако етикетът съдържа някаква мистичност, някакъв разказ, някаква история, това ще накара китаеца да купува.
Има и други любопитни примери.

Какви?

С една марка, създадена преди години в Китай. Тя носи звучното българско име „Момчиловци“ и е за прясно мляко и йогурт за пиене. В момента е една от най-разпознаваемите марки в Китай. За съжаление не е българска, но чрез нея страната ни става все по-разпознаваема. Не случайно миналата година точно в село Момчиловци бе сниман китайския Сървайвър. Самите китайци наричат Момчиловци „Йогурт сити“. Знаете, че в момента сме на финалната права по сертифицирането на български мандри за износ на мляко за Китай, така че това е допълнителен плюс. 20 компании се сертифицират за Китай.

Как се справят останалите държави от региона в отношенията си с Китай?

Предстои да създадем профил на държавите от ЦИЕ, където ще публикуваме стартиралите и приключили процедури за износ за Китай. В момента събираме тази информация и ще я публикуваме на интернет сайта. Така прогресът на всяка една от държавите ще е по-разпознаваем.