Кампанията "Стани приятел на Сливен" привлича повече туристи под Карандила
Наричат Сливен Града на стоте войводи, но истината е, че никой досега не е преброил колко точно са били сливенските комити и поборници за народна свобода. "Истината е, че хайдутите от тук са били много. Но идеологемата "Града на стоте войвода" е наложена през 60-те години на миналия век по-скоро с рекламна цел в туризма", обосни пред "24 часа" директорът на Регионалния исторически музей в Сливен Николай Сираков. И кани всеки, който още не е посетил музея, да разгледа неговата уникална колекция от възрожденски оръжия, сред които и оригиналната сабя на войводата Панайот Хитов.
Всеки, тръгнал по стъпките на борците за свобода в Сливен ще стигне както до къщата-музей "Хаджи Димитър", така и до музейната сбирка, посветена на Добри Чинтулов, авторът на "Стани, стани, юнак балкански" и "Вятър ечи, балкан стене". В къщата на Хаджията, строена от дядо му в края на 18-и век, изцяло са възстановени в автентичния им вид стаята, където е роден бъдещият войвода Димитър на 10 май 1840 година, гостната, огнището и типичната сливенска винарска изба. Като част от музейния комплекс е запазен и ханът на Хаджи Никола Асенов с прилежащите му стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за всеки предосвобожденски хан.
Домът, в който до март 1886 г. е живял и творил Добри Чинтулов, се намира в старата сливенска махала "Дели балта". Построен през 50-те години на 19-и век от двамата братя Иван и Добри Чинтулови недалеч от бащината им къща, в средата на 70-те години на миналия век той е реставриран основно и в него е открита музейна експозиция. Показани са книги от личната библиотека на поета, както и учебници и пособия, които носят информация за просветното и читалищното дело във възрожденския Сливен.
Тези три туристически обекта са включени в общинската инициатива "Стани приятел на Сливен". В рамките на тази инициатива всеки гост или жител на града може да получи безплатна карта и когата посети и вземе печати от 10 местни туристически обекта, той не само ще бъде обявен за приятел на Сливен, но и ще участва в специална лотария за големи предметни награди, която ще се разиграе на Деня на Сливен - Димитровден. Тази година кампанията се провежда за първи път и от самото й начало се радва на голям интерес. Първите туристи, които пожелаха да станат приятели на Сливен, са от Велико Търново, Бургас и Плевен, съобщиха неотдавна от общинската администрация.
Сред обектите на кампанията е и късноантичната и средновековна крепост "Туида" над града. Сливенци с право се гордеят, че в надпреварата за Годишните награди в туризма за 2016 г., обявени от Министерството на туризма, след оспорвано онлайн гласуване тяхната "Туида" спечели първото място в категория ДТуристическа атракция/обектУ. Тук е мястото, където човек не само може да научи интересни факти от историята, но и лично да участва във възстановки на отдавна отминали събития, да постреля с лък или да види наживо как се ловува със соколи.
Всъщност, сливенци не за първи път показват, че са силни, когато трябва да се обединят около някаква туристическа кауза на своя град. През 2014 г. отново благодарение на тяхната активност в интернет един от символите на Сливен - Старият бряст в центъра до общината, бе обявен за "Европейско дърво на 2014 година". Смята се, че брястът е на възраст малко над 1100 години. В него са останали 30-35 процента жива плът и местната власт полага много усилия за "здравето" на ветерана. Неотдавна композиторът Хайгашот Агасян и певицата Тони Димитрова го възпяха в специално написана за него песен, а общината предложи на Българския туристически съюз да го включи в списъка на 100-те национални туристически обекти. Валидираха и пощенска марка с образа му.
В Сливен се гордеят и с факта, че техният Музей на текстилната индустрия е първият специализиран музей от индустриален тип в България. Той е част от Националния политехнически музей и се помещава в строената през 1906 г. сграда на първото у нас текстилно училище, която е разположена в бившия двор на някогашната сукнена фабрика от времето на Добри Желязков-Фабрикаджията, смятан за първия български предприемач от съвременен тип. Уникалното в този музей са показаните в него машини, които работят и до днес. Благодарение на това посетителите могат да видят намясто демонстрации на тяхното производство. Както и сами да участват в изработката на изделия от тестилната промишленост, които след това да си вземат за спомен.
Друга задължителна спирка в туристическите маршрути тук е местността Карандила над града. Ако времето позволява, изкачването до там може да стане и с дългата 1895 метра въжена линия. По време на 20 минутното си пътуване нагоре лифтът преодолява 597 метра надморска височина. Ако ли пък тръгнете с автомобил, трябва да знаете, че на панорамния път от Сливен през Чуката към Карандила, под връх Харамията, се намира възпятата в прочутата песен "Драгиева чешма". Чешмата не е измислена, а си е съвсем истинска, изградена е през 1932 г. от трудоваци и носи името на техния командир полковник Петър Драгиев.
Освен като прекрасно място за планински туризъм със своите екопътеки и делтапланеризъм, Карандила е известна е с това, че тук по традиция всеки август се провежда традиционният фолклорен събор на каракачаните в България. Тази година предстои неговото 26-ото поред издание. У нас каракачаните са около 15 хиляди, но в съседна Гърция живеят над половин милион души от тази етническа общност. Участието на техни представители в събора от години го прави и международен.
КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ
2017 година
25 февруари
Регионален събор на маскарадните игри - в село Трапоклово
Март
Тодоровден - традиционни конни надбягвания /кушии/ - в село Блатец
1-30 април
Сливен арт-фест
8-9 април
Национален фестивал на млади изпълнители на популярна музика "Цветев камертон" - в Сливен
19-22 април
Международен фестивал по изкуствата "Магията на вятъра" - в Сливен
22 април
Конкурс-надпяване "С песните на Йовчо Караиванов" - в село Селиминово
Май
Майски празници на културата "Сливенски огньове" - по отделна програма
6 май
Фолклорен събор "Кермен" - в град Кермен
9-11 май
Национален фестивал на детската книга - в Сливен
16-18 май
Международен детски фолклорен танцов фестивал "Приятелство без граници" - в Сливен
Юни
Автокино - в Сливен
Детски музикален фестивал "Мишо Тодоров" - в Сливен
Еньовден - Празник на билките и лечителите - в село Бяла
27 юли
Празник "Златна праскова" - в село Гавраилово
Август
Национален събор-надпяване на клубовете на пенсионелите "Карандила пее" - местността Карандила
Традиционен фолклорен събор на каракачаните - местността Карандила
Септември
Есенен театрален салон - в Сливен
Фестивал на стоте войводи - в Сливен
Фестивал "Златен Сливен" - в Сливен
26 октомври
Димитровден - Ден на Сливен
26 декември
Събор "Зимни празници в Мечкарево" - в село Мечкарево
МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ В СЛИВЕН
Регионален исторически музей
Работно време
ноември - март
9-12 часа, 14-17 часа
Почивни дни неделя и понеделник
април - октомври
9-12 часа, 14-17 часа
Почивен ден понеделник
Цена на билета
Възрастни - 2 лева
Ученици и пенсионери - 1 лев
Група ученици над 14 човека - 80 стотинки
Къща-музей "Хаджи Димитър"
Работно време
ноември - март
9-12 часа, 14-17 часа
Почивни дни неделя и понеделник
април - октомври
9-12 часа, 14-17 часа
Почивен ден понеделник
Цена на билета
Възрастни - 2 лева
Ученици и пенсионери - 1 лев
Група ученици над 14 човека - 80 стотинки
Къща-музей "Сливенски бит - 19 век"
Работно време
ноември - март
9-12 часа, 14-17 часа
Почивни дни неделя и понеделник
април - октомври
9-12 часа, 14-17 часа
Почивен ден понеделник
Цена на билета
Възрастни - 2 лева
Ученици и пенсионери - 1 лев
Група ученици над 14 човека - 80 стотинки
Музейна сбирка "Добри Чинтулов"
По предварителна заявка в работното време на музея.
Музей на текстилната индустрия
Работно време
Понеделник - петък
8,30 - 17 часа
Събота, неделя и празнични дни
По предварителна заявка за групи
Цена на билета
Възрастни - 3 лева
Ученици и пенсионери - 1 лев
Работа в ателиетата на музея - 8 лева
За деца в текстилната лаборатория - 1 лев
Късноантична и средновековна крепост "Туида"
Работно време
Вторник - неделя
9 - 18 часа
Почивен ден понеделник
Цена на билета
Възрастни - 3 лева
Пенсионери и ученици - 1,50 лева
Семейна карта за еднократно посещение - 6 лева /до 5-членно семейство/
Художествена галерия "Димитър Добрович" / в Узунова къща/
Работно време
вторник - петък
9 - 18 часа
събота и неделя
10 - 17 часа
почивен ден понеделник
Цена на билета
Възрастни - 2 лева
Пенсионери и ученици - 1 лев
Обходен билет за трите обекта на галерията - Узунова къща, зала "Сирак скитник" и къща "Миркович"
Възрастни - 4 лева
Пенсионери и ученици - 1,50 лева
Град на страшни хайдути, поети с нежни души и знаменити спортисти
Дори и да не са точно 100, Сливен е всепризнат като роден град на страшни хайдути и поборници за народна свобода. Тук са родени войводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, но по-малко се знае, че в Сливен е проплакал е страшният Индже войвода. Злати войвода също е роден в Сливен, както и поборникът Георги Икономов. От тук е и военният летец Христо Топракчиев, който имал нещастието да стане първата жертва на българската военна авиация - той загива през 1912 година.
Първият български предприемач Добри Железков, останал в историята като Фабрикаджията, е роден в Сливен.
На другия полюс са поетите с нежни души и хората на изкуството. Разбира се, възрожденският поет Добри Чинтулов е по-скоро бунтар с перо, но години след него идват книжовникът Сава Доброплодни, разнородният талант на Сирак Скитник /Панайот Христов/, който е и първият директор на държавното ни радио, по-късно и Дамян Дамянов, Радой Ралин, Петър Незнакомов, Станка Пенчева, Валентина Радинска, Атанас Славов, Кеворк Кеворкян. Актьорите Васил Гендов, Виолета Гиндева и Васил Василев-Зуека също са проплакали в Сливен, градът е роден на певците Маргарита Хранова, Кондьо и дори на Васил Боянов, известен повече като Азис.
Йордан Лечков е роден формално в Стралджа, но за всички той е най-известният футболист от Сливен. От тук са още двукратният олимпийски шампион във вдигането на тежести Нораир Нурикян, както и сребърният медалист от Олимпийските игри в Атланта боксьорът Тончо Тончев.
Опитайте сливенски тюрлюгювеч и гозбите на каракачаните
В Сливен ще ви кажат, че тюрлюгювечът е печено в глинен съд ястие от разнообразни зеленчуци. То може да е с месо, например шилешко, но може да се приготви и постно. Старото сливенско правило гласи: "по малко от каквото има". Затова например в един тюрлюгювеч може да се сложи всякакъв зарзават - от лук, чесън, моркови, патладжан, тиквички, зелен фасул и бамя до червена и зелена чушка, гъби, грах, червено цвекло, картофи, домати, целина, магданоз, босилек. Но в основата на ястието са картофите. Добрите майстори преценят на око от кое колко да хвърлят в гювеча, като препоръката им е да се спазва съотношението 1 кг месо към 3 кила зеленчуци. Почистени добре, те се нарязват на ивички, кръгчета, колелца, кубчета, резенчета - въпрос на въобръжение, след което се пекат заедно с предварително запърженото месо.
Друго задължение на всеки, посетил Сливен, е да опита и гозбите на каракачаните. Тяхната класация, по общо мнение, се оглавява от кукуречът - печен на жарава шиш от агнешки дреболии. Много са и почитателите на кошмарь /бял мъж/ - разтопено на бавен огън прясно сирене с брашно, както и на баницата със зеле. Прочути са и каракачанските салати, които, за да уважите още веднъж домакините си, трябва да хапнете като мезе на известната ракия "Сливенска перла". За нея пък казват, че дължи уникалния си вкус и аромат на 3 тайни: селекцията на гроздето за тази ракия се извършва ръчно, технологията на производството й изключва всякакви хитрини и фокуси на химията, като ферментацията става при постоянна температура, и не на последно място - в нея за нищо на света не се добавя захар.
6 °
16 °
