Уникалният автомобил е разработен през 1979 г.
Автомобил, който се движи с двигател, незамърсяващ околната среда и не е задвижван от електричество, е измислен още преди 46 години в бившата ГДР. През 1979 г. инженерът Ханс-Йоахим Глаубрехт (1929-2020) разработва процес, при който
водороден пероксид се използва за захранване и задвижване на двутактов двигател
на обикновен зелен социалистически Wartburg. Един и последен екземпляр от необичайната кола все още може да се види днес в Музея на саксонските превозни средства в Кемниц.
Водородният пероксид (H2O2), познат още като перхидрол, кислородна вода и остарялото наименование водороден прекис, е неорганично химично съединение. Използва се за избелване на вълнени и памучни тъкани, кожи, пожълтели пластмасови изделия и в производството на хартия. В медицината е използван като дезинфектант, а в бита - за изрусяване. Течност от 3% водороден прекис (кислородна вода) пък се нанася за дезинфекция на рани и леки порязвания.
Принципът за задвижване на този Wartburg е относително прост: водородната вода се изпарява с помощта на катализатор.
Получената пара задвижва турбина,
а мощността отива към редуктор. В околната среда се отделя смес от водна пара и кислород.
Необикновеният Wartburg 353 е разработен в Тюрингия с невероятна мощност от почти 200 к.с. при 1200 об./мин, която след това е трябвало да бъде намалена до 120 к.с., за да бъде колата пригодена за масово производство. Возилото, в което в резервоара се налива перхидрол,
е можело да се движи с около 200 км/ч
Независимо от това готовият за производство автомобил е с максимална скорост от 175 км/ч.
Ако го сравните със серийно произвеждания бензинов двигател на Wartburg 253 по онова време с неговите 45 к.с. и максимална скорост от 130 км/ч, това е забележително представяне.
В ГДР Глаубрехт е оперативен мениджър в проектантско бюро в Торгау, отговарящ за около 60 служители и в продължение на 15 години разработва иновативна система за задвижване на превозни средства, използваща водороден пероксид като гориво. Принципът на двигателя се основава на химическото разлагане на това гориво на неговите компоненти, водна пара и кислород, които от своя страна ще задвижват турбина.
По време на тестово шофиране във военната база близо до Торгау Глаубрехт демонстрира функционалността на своя собствено разработен двигател:
“Имаше някои трудности при стартиране - помпата, която изпомпва горивото през двигателя,
имаше теч, който бе поправен
След 4 минути обаче проблемът бе отстранен и ние можехме да започнем тестовото шофиране”, разказва приживе Глаубрехт, който сам шофира тестовата кола по това време, добавяйки:
“След това карах напред-назад няколко пъти. Бях скрил касетофон в колата и го използвах, за да записвам пробното шофиране, имахме 16 000 оборота в минута при скорост 60 км/ч.”
Но радостта на Глаубрехт от постигнатия успех не трае дълго. С падането на Берлинската стена и рухването на ГДР неговият вече напреднал проект внезапно спира.
“За да се предотврати попадането на знанието в ръцете на тогавашния враг от Запад,
моите резултати трябваше да бъдат унищожени
Затова в рамките на една нощ аз разглобих цялата турбина и я донесох у дома. На следващия ден щеше да е твърде късно. Дотогава всички документи, файлове и модели вече бяха натоварени в големи контейнери и изпратени за унищожаване. В крайна сметка успях да запазя само 20-ина папки със записки.”
Въпреки че по-късно получава множество запитвания от компании, Глаубрехт решава няколко години по-късно да дари своя стар Wartburg, включително двигателя, задвижван с водороден прекис.
“Задвижването работи. Но автомобилът няма да е ефективен в тази си форма. Поради различни причини: например разходът на гориво е твърде висок”, обяснява Дирк Шмершнайдер, директор на музея в Кемниц.
6 °
16 °
