Фармацевтичният пазар и рекламите от години ни атакуват с голям брой продукти, които обещават да ни решат проблеми, смятани от медицината за маловажни или неподдаващи се на ефективно лечение. Наднормено тегло, ставни болки, лоша памет, неспокоен сън. Като добавим и много търсените през зимата средства за повишаване на имунитета или витамини и продаващите се целогодишно хапчета, свързани с проблеми на женското или мъжкото здраве. И се получава един стабилен пазар на стойност около 292 млн. лв. през 2016 г. и с 12-процентов ръст, който е по-висок от ръста в продажбите на лекарства. Все още у нас се продават по-малко хранителни добавки отколкото лекарства без рецепта, но не се знае колко още време ще продължи това.

Производството и продажбите на хранителни добавки в България са на уведомителен режим. Това означава, че всеки, който е решил да произвежда или да внася такива продукти, трябва да уведоми Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и тя да впише продукта в своя списък. Базата данни е само за служебно ползване, но с предстоящите поправки на Закона за храните ще стане публична и така всеки, който се натъкне на съмнителен продукт, ще може да провери дали неговата продажба в България е разрешена.

Сега положението с контрола на хранителните добавки е горе-долу приемливо, ако обаче се отчита само документалната страна на въпроса. Има наредба, която транспонира пряко европейски регламент и указва как трябва да става разрешаването на такива продукти. По същество те са храна, а не лекарство, тъй като съдържанието на активно вещество в тях е многократно по-ниско отколкото в един класически медикамент. Има две приложения към тази наредба, които указват подробно какво може да съдържа хранителната добавка и в какви дозировки. И ако на самия етикет пише, че съдържа забранени вещества или концентрацията на разрешено вещество е твърде висока, продуктът не се  Оттук следва и че не може и да се продава. Но не винаги се получава така.

Продажбите на стоки по интернет отдавна не представляват някаква новост, но за българската система за контрол на хранителните добавки те определено са проблем. От самата агенция признават, че аптеките и магазините, където хранителни добавки също могат да се продават, не представляват проблем, тъй като се проверяват сравнително лесно.

В интернет обаче става сложно. Поръчвате си продукт, но когато ви го доставят, откривате, че той не отговаря на описанието. Или още по-лошо – консумирате го и получавате нежелани странични ефекти, които не са описани. А сайтът вече е закрит и не можете да издирите търговеца.

„Най-честите сигнали, които получаваме в агенцията, са именно за добавки, купени през интернет. Търговецът е изчезнал и ние много трудно можем да установим дали нележаният ефект е получен вследствие на хранителната добавка или от нещо друго“, каза пред списание „.bg“ Камен Николов, началник отдел в дирекция „Контрол на храните“ към БАБХ.

Важно е да се подчертае, че изследвания на продукти се правят изключително трудно. В България на практика няма такава лаборатория – пробите се пращат в две акредитирани лаборатории в Европа – в Германия и в Белгия. Просто държавата е преценила, че вместо да купува скъпа техника, по-евтино ще е пробата да се праща в чужбина.

За откриването на едно вещество се плащат около 250 евро. Ако в една проба трябва да се изследват примерно 3 съставки, това струва 750 евро. За обема на работа на БАБХ обаче това пак е по-евтино отколкото обзавеждането на цяла лаборатория.
Фитнес салоните, много от които продават хранителни добавки, също са костелив орех. По принцип и те трябва да се регистрират като места за продажба на хранителни добавки, но рядко правят това усилие.

Като цяло обаче според Николов агенцията има капацитет да контролира този пазар или поне той е по-голям отколкото преди няколко години, когато този контрол се осъществяваше от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). През последните две-три години например БАБХ прави предимно тематични проверки на хранителните добавки, които са много по-ефективни отколкото общите.

Освен това агенцията сътрудничи тясно с Изпълнителната агенция по лекарствата, защото се е случвало вносители да се опитват да изпързалят системата. По принцип регистрирането на хранителна добавка е многократно по-евтино, лесно и бързо отколкото регистрирането на лекарство. Преди две години например търговец се опитва да регистрира лекарство като хранителна добавка, но измамата е уловена навреме.

У нас основният оборот на хранителните добавки е през аптеките, а не през супермаркетите, където са на свободен достъп по рафтовете. Това изисква магистър-фармацевтите да имат добри познания по ботаника, но изглежда те се справят с това.
Една от причините за разрастващата се търговия с хранителни добавки е, че психологическата бариера за взимането им е по-ниска отколкото при лекарствата. Всеобщо е убеждението, че ако не помагат ефективно, поне не вредят, а и липсват странични ефекти. По-точно производителите им не са длъжни да ги описват толкова подробно в листовката. Защото за едно лекарство, отпускано с рецепта, в листовката трябва да са упоменати и въздействията, които са много редки, например 1 на 1 милион случая.

Другата причина е, че много от хранителните добавки са произвеждани от големи западни фирми, разполагащи с мощта на съвременния маркетинг. Те облъчват непрекъснато потребителите с реклами, организират редовно промоции.
А има и много лекари, които предписват хранителни добавки, особено при по-маловажни случаи или за потискане на определени симптоми. Заради ниската дозировка на активното вещество хранителната добавка може да се консумира дълго време, без да се проявят странични ефекти, докато при лекарствата времето за употреба е ограничено.