-Господин Желязков, беше ли спрян в изборния ден на последните парламентарни избори достъпът до сайтове на български държавни институции от чужбина? Как се държеше трафикът в този ден и такава ли ще бъде практиката занапред, след като при предните избори излязоха съмнения, че е имало атаки от чужбина.

-Никой не е обещавал да спира достъпа от чужбина в този ден. Това е една тактическа мярка, която по принцип не се обявява. Мога да кажа само, че нямаме данни за повишен трафик в деня на парламентарните избори. Искам да подчертая, че по принцип такива атаки не подлагат по никакъв начин под съмнение резултатите от изборите. Тъй като самото броене на гласовете е офлайн. Атаката е просто един психологически инструмент. Особено ако се атакува преднамерено и систематично.

-Според Вас какъв е обозримият срок за въвеждане на електронната идентичност в България и кога биха могли да отпаднат различните видове идентификатори за гражданите и бизнеса, които сега са много и са различни за всеки вид дейност?

-В Закона за електронната идентификация ясно са посочени органите, които упражняват правомощия по въвеждането и функционирането на националната схема за електронна идентификация. Министърът на вътрешните работи е националният орган по електронната идентификация, след като тя бъде въведена. Нашата агенция ще бъде автентификатор, този, който удостоверява електронната идентичност при търсенето на определена е-услуга. Самият процес по изграждането на националната схема, ще е резултат от проект на МВР по линия на Оперативна програма „Добро управление“ и трябва да се случи през 2018 г.

Проектът всъщност вече е тръгнал, техническата спецификация е готова. А и графикът е предвиден в Пътната карта към Стратегията за развитие на е-управлението.
И ще съвпадне по всяка вероятност с процеса по издаване на новите документи за самоличност. Не че това ще бъде задължителният носител на електронния идентификатор, тъй като се търси технологична неутралност. Самият идентификатор може да бъде интегриран в други карти, като например банкови, в смартфон или друго. Няма да има задължително привързване само към един вид технология.

Не самият идентификатор обаче е съществен, важна е електронната идентификация. Тя дава възможност на всяко лице, навършило 14 години, да заявява своята самоличност във виртуалното пространство. Тоест, възможностите са доста по-широки. Разбира се този проект ще бъде свързан с редица други, защото е-идентификацията е само средството за легитимиране във виртуалното пространство. Но оттук следват много други възможности и резултати, които са в интерес на гражданите, на бизнеса и на самите администрации.

-А сегашните ПИК-ове, ПИН-ове и прочие кодове, с които гражданинът се заявява пред различните администрации, поетапно ли ще отпаднат?

-Тези средства за идентифициране на определен субект при предоставянето на е-услуги не са в противоречие с процеса по въвеждане на единен електронен идентификатор. Няма пречка те като частен случай да бъдат съобразени с този процес и да продължат да се ползват паралелно. По този начин ще се осигури плавно преминаване към по-сигурни средства за идентификация до момента, в който самият упълномощен субект не избере кое в неговия делник или в неговия търговски оборот е по-функционално. Хубаво е все пак, когато едно нещо работи и се ползва, да не го захвърляме.

Знаете, че имаше дискусия за пръстовите отпечатъци в болниците, например или за електронната здравна карта – всичко това е част от процеса по въвеждането на е-идентификацията от гледна точка на технологичната неутралност. Т.е. тя ще може да обслужва далеч повече неща, когато бъде въведена, отколкото да я ползваме само за административни електронни услуги.

-А рано ли е да питам дали електронната идентификация ще е безплатна?

-Би трябвало, ако следваме разбирането за тарифиране на административните услуги, тя да струва само разходите по предоставянето й. А тъй като не вярвам да ангажира голям производствен ресурс, не очаквам да е нещо повече от малка такса. Прекалено рано е, разбира се, да се говори за това, но ако електронният идентификатор бъде интегриран в документ за самоличност, би трябвало цялата услуга да струва колкото струва документът плюс разходите за чипа.

-Какво обаче правим с електронните услуги, независимо дали са държавни или общински?

-Знаете, че под названието „административно обслужване“ у нас се нароиха режими и тежести, които не представляват никаква услуга. А са обстоятелство, утежняващо положението на задължените да ги ползват лица. В момента има над 2500 такива „услуги“, от които близо 1100 са „режими“, вписани в административния регистър. Думата „услуга“ е разбира се самооценка на администрацията, която ги е въвела.

От дълги години в България се лансират всякакви мерки за ограничаване на административното регулиране. Много режими са премахнати, но на мястото на един премахнат често се появяват два други. Самото законодателство у нас даде възможност, когато се искат доказателствени материали за едно или за друго, бремето да се мултиплицира.

Затова нашето разбиране не е съответните административни услуги просто да станат електронни. Да превърнем хартиен процес в електронен също е тежест.

Основният принцип е един процес да е електронен по подразбиране, да е създаден като такъв и да е вътрешна работа на администрацията. Вас не ви интересува какви документи се разменят между ведомствата, интересува ви резултатът от това, нали?
Да вземем за пример удостоверителните услуги, които са около 60% от всички. Те просто превръщат гражданите в куриери между отделните администрации. За да постигне нещо, гражданинът трябва да занесе на едно място някакви документи, за чието издаване преди това се е молил на друго място. И всичко това, за да удостовери някакво обстоятелство, което се съдържа в регистъра на едно учреждение.

-И какво според Вас може да се направи срещу това?

-Тези удостоверителни „услуги“ трябва да се превърнат във вътрешноадминистративен процес. А това ще се случи само след като се изгради автоматичният обмен на данни между отделните регистри, които се поддържат от МВР, от МРРБ, от финансовото министерство, Агенцията по вписванията и т.н.

-В какъв срок виждате това нещо?

-Това го виждам изградено и действащо в рамките на около две години, считано от сега. В момента нашата агенция, съвместно с ГРАО, изпълнява проект за надграждане на регистрите по гражданско състояние.

-Чувал съм Ви обаче да се оплаквате, че ведомствата у нас се държат като феодални владетели на данните, които са събрали от гражданите и бизнеса и по никакъв начин не желаят да ги споделят с друг. Какво може да се направи срещу такова отношение?

-Почти няма административна структура, която да не поддържа голям масив от данни. Тези данни обаче не са собственост на ведомството, което оперира с тях, а на лицата, от които са събрани. Те не са нито на МВР, нито на МРРБ, нито на която и да е друга институция. Липсва обаче убеденост, че извън стените на едно ведомство и извън неговите вътрешни правила тази информация може да бъде опазена от престъпен интерес. Това води до капсулиране на информационните масиви.

-А ние всъщност можем ли да гарантираме, че свързвайки отделните регистри, информацията в тях ще бъде опазена?

-Правилото трябва да бъде, че всяка информация освен тази, която е класифицирана, би трябвало свободно да се обменя, съгласно Закона за електронното управление, при спазване на изискванията за защита на личните данни. Тях трябва да опазим и затова правилата ще предвиждат, че при подаване на заявление от гражданина, данните ще следват самото заявление. А гражданинът трябва да бъде информиран по електронен път, че данните за него са поискани от друго ведомство и ще бъдат предоставени.

Като говорим за административни услуги обаче, трябва да знаем, че не всички задължително трябва да са електронни. Те трябва да се приоритизират и да се даде предимство на онези, които имат голям оборот, защото те имат най-значително въздействие върху усещането за по-добро административно обслужване.

Например, има местни власти у нас, които са въвели по проект електронен вариант на услугата регистрация на пътно превозно средство с животинска тяга. Колко според вас е използваемостта на такава е-услуга?

Тези услуги трябва да се организират на принципа на епизоди от живота и бизнес събития. Това е моделът, който се опитваме да изградим, като променяме сегашния. По този признак вие като заявител на определен административен резултат ще се интересувате само от крайния резултат, а не от процесите, които стоят зад него.

Например, искате да започнете бизнес и не ви интересува какви документи трябва да ви издаде една или друга администрация. Затова административната услуга не може да бъде документ от НОИ, документ от НАП и какво ли още не, а регистрацията на фирмата. Вие заявявате като услуга регистрация на фирма и не ви интересува кое ведомство какъв документ трябва да издаде за целта.

Купувате имот или кола, ражда ви се дете или искате разрешение за строеж. При последното би трябвало от вас да се иска само да предоставите своя инвестиционен проект, а всички съгласувания администрацията да извършва служебно.

Но сам разбирате, че разковничето не е в това да налагаме този модел насилствено. Защото всяка трансформация на модел е свързана с определени затруднения за обекта на трансформацията, което естествено предизвиква съпротива.

-Отговорът точно на този въпрос не го виждам – как ще постигнем такъв модел и то още докато сме живи?

-Знаете, че в платформите на политическите партии темата за подобряване на административното обслужване е широко застъпена. Така че ние бихме се включили активно в обсъждане на законодателна инициатива за промяна на сегашния модел.

-Промените в Закона за електронното управление от лятото на 2016 г., с които всъщност бе създадена вашата агенция, достатъчни ли са засега или и в тях се налагат промени?

-Налагат се редица промени, доколкото всички регулирани отношения в различни сектори са в различни специални закони. Там, където в специален закон са предвидени, например, хартиени процеси, това не може да бъде преодоляно с постановките на Закона за електронното управление. Но това е въпрос на техника и на законодателна воля. Не е чак толкова трудно да се изменят някои закони.

Трансформацията ще се случи, по-важното е дали ще бъде добре управлявана. Използването на електронни процеси във всички сфери на живота е нещо неотменимо и по-добре e да управляваме тези процеси, а не да се сблъскаме с бъдещето неподготвени.

-При назначаването Ви казахте, че ще се правят облачни услуги за държавната администрация. Случва ли нещо по тази дейност?

-Облачните услуги се развиват стремглаво. Страните с напреднало развитие на е-управлението вече са направили такива решения. Защото облакът дава възможност за групиране на множество разпръснати информационни системи и създава възможност за тяхното по-добро управление и по-добра защита. Както и за пестене на огромни ресурси.
Създаването на държавен частен хибриден облак е един от проектите, заявени за изпълнение в Пътната карта за реализиране на Стратегията за развитие на електронното управление. Това ще даде възможност да има публичен елемент и частен компонент за чувствителните системи като правосъдие, например, и други.

Важното за реализирането му са резултатите от една цялостна инвентаризация на ИКТ ресурсите, което включва не само наличния хардуер и софтуер, а и лицензионните практики и политики, както и разходите за поддръжка на системите.

-Не знам дали си давате сметка, че ако ИТ секторът в България има някакви успехи, то те са въпреки политиката на държавата, а не благодарение на нея?

-Давам си сметка, разбира се. В България никога не е имало държавна стратегия за ИТ сектора. По принцип държавата би могла да се намеси в един отрасъл само ако там има проблеми, които е способна да разреши. Там, където нещо се развива и работи добре, по-добре е държавата да не се меси.

Фактът, че България има един добър интернет профил, например, се дължи на факта, че при него никога не е имало каквато и да е регулация. Нямаме компетенции по отношение на това, но бъдете сигурен, че дори да имахме, нямаше да предприемем нищо, след като нещата се развиват добре.