Повечето от измамените се връщат в родината и се канят да си търсят правата
Сигнал за робия на български работници в Холандия втори месец циркулира между институциите в кралството и у нас. Стотици хора от цяла България са измамени, живеещи при отвратителни условия, заплашвани и гонени, без да има кой да ги защити, разказа пред “24 часа” Евелина Антонова от Велико Търново. Тя е посредник за изпращане на хора на работа в чужбина. През декември 2018 г. подписва договор с холандското бюро по труда Prisma Worx.
“Бях изпратила около 50-60 човека в рамките на 3 седмици. Имаше и други българи чрез пловдивска агенция и хора, отишли чрез близки или роднини. Като сключихме договора, обещаха да им осигурят най-малко 38 работни часа на седмица, а минимум на заплащането - 9,33 евро на час. Тези хора трябваше
да работят във
фабриките за
обработка на
пилешко
месо на “Плукон”, разказва Евелина. Проблемите със заплащането започнали в началото на януари.
“Бюрото се оправдаваше, че “Плукон” или не плащали, или не записвали часовете. Но там има чек карта, няма как да се загуби. След това има списък вътре в самата фабрика, по който ги проверяват по имена, има и камери - няма как да се загуби информация. Просто си миеха ръцете с “Плукон”. Как може да има заработени часове, а да вземе по 100 и няколко евро на седмица, което е много под минимума”, каза Антонова.
По договор българите трябвало да плащат 100 евро за квартирата на седмица, оказало се обаче, че се удържат по 125-150 евро за мизерни общежития. “Взимали са им по 50 евро за почистване на бунгала, където бяха настанени незаконно през зимата, с 3 перални на 60-70 човека. Тези перални замръзваха при минусовите температури. Виждала съм го, защото на третата седмица, като започнаха проблемите с неплащането, аз отидох в Холандия”, обяснява Евелина.
52 дни тя
останала на
собствени
разноски,
за да ходи по институции.
“Няма как да оставя между чука и наковалнята човек, който не знае езика, разделил се е със семейството и децата си, за да отиде на 2500 км да изкарва прехраната си”, допълва Евелина, която също доскоро е била на гурбет.
По време на престоя си става свидетел на фрапиращи случаи - работник, пострадал по време на работа, е уволнен и се налага тя да го кара до болница, за да зашият наранената му ръка.
“Ако някой си търси правата и си иска парите, бива изгонен на момента - по този начин бяха и заплашвани хората. Две семейства от Плевен бяха закарани в Белгия, за да не могат да подадат сигнал”, допълва Евелина.
“24 часа” се свърза с Нина Георгиева и мъжа ѝ Ганчо Лилов от Плевен, които са качени в бус от представител на трудовото бюро и изоставени на неизвестно място.
“Бяхме настанени във Веерт, ходехме на работа в Ломел, накрая не ни платиха, а ни изхвърлиха на улицата. Не знаем, не разбираме езика, питаме къде ни водят, не ни обясняват. В един момент на телефоните ни идва съобщение, че сме в Белгия. Изплашихме се да не ни оставят в някоя гора. Бяхме с девера и етървата, и четиримата се оказахме на улицата, гладни, жадни, без пари в студа”, разказва Нина.
Молят случайни хора да се обадят в полицията, свързват се и с Антонова.
“Полицията ни
взе и стояхме
една нощ там,
докато си намерим превоз за България. Тръгнахме си с бус, който караше хора от Холандия за България. Човекът ни прибра без пари”, разказва преживяното Нина. Седмицата преди изгонването не са излизали на работа.
“Само ни казваха, че идвали нови работници и трябвало да се учат. Един месец бяхме там, на 18 януари пристигнахме. Почти нищо не сме получавали, стояхме гладни. Един път взехме по 80 евро и в началото по 20 евро - с тези пари изкарахме две седмици двама души. Ние в България такъв глад не сме теглили, какъвто там. А трябваше да получаваме първоначален аванс по 50 евро и на всяка втора седмица - по 200-250 евро на човек”, разказват Нина и Ганчо.
Удържали им по 125 евро на човек на седмица за мизерни квартири в нещо като общежитие.
“Имаше много стаи с две тоалетни - мъжка и женска. Банята ни беше на 500 м от нас, където беше много студено. За този месец сме се къпали два пъти, защото само веднъж улучихме топла вода. Стаите - мизерни, кухнята също, просто никакви условия за живеене”, казва Нина и се зарича, че ще си търсят правата.
След като Антонова пристига в Холандия, провеждат събрание в офиса на Prisma Worx в град Стрампрой. Уверяват я, че грешките ще бъдат поправени. Вместо това автоматично договорите на българите стават едноседмични.
“Отидох в посолството в Хага, консулът излезе и ми даде два листа с имена на преводачи, защото е нужно да се говори на местния език, и една визитка на адвокат”, продължава тя.
Следва посещение в холандската инспекция по труда, оттам я насочват към синдикат FNV. В него отказват да се заемат с проблема под предлог, че
гурбетчиите не си
плащали таксата
към синдиката
в продължение на 2 г.
Прибирайки се в България, Евелина Антонова сигнализира външно министерство. Случаят е прехвърлен към нашата инспекция по труда и комисията за борба с трафика на хора.
“Видно е от данните по сигнала, че фирмата посредник Prisma Worx и предприятието работодател “Плукон” не са регистрирани в България, поради което Главна инспекция по труда не е компетентна да осъществи контрол.
С наше писмо от 4 април 2019 г. сигналът е изпратен по компетентност до Инспекцията по труда на Кралство Нидерландия”, се казва в официален отговор до “24 часа”, подписан от инж. Георги Милчин.
За гурбетчиите в Холандия обаче нищо не се е променило, разказа по телефона на 19 април Емилия Ангелова от Пловдив.
“Днес ми е последен работен ден и бягам с 300 км/ч. Започваш да работиш, взимат ти парите. Измислят си разни оправдания, тук няма с кого да се разбереш. На мен за 6 месеца сигурно 1000 евро и повече ми ги няма от заплатите. Намираме се на 250 км от град Веерт
в едни казарми
- отвратителна
история
Изхвърлени сме отвсякъде. Обърнахме се към финансовите институции, смятахме, че има предизвикана проверка, но до този момент - нищо. Нашите дипломати също не помогнаха. Сега се спасявам, защото тези 6 месеца ми струваха 6 години”, разказва Ангелова.
Допълва, че денонощно с бусове докарвали български гурбетчии.
“Да не ви казвам колко пъти идват през нощта и ги гонят затова, че са си потърсили парите. Имаме 7-8 колежки, не искаха да ходят на работа без пари, че от два месеца заплати не получавали. Дойдоха в 23 часа и им казаха: “Излезте, напуснете”. Хората стояха на пътя през януари - студ, сняг”, не крие разочарованието си Ангелова.
“Никакви претенции нямаме към заводите, в които работим. В тях хората се отнасят с нас като равни, не ни делят. Агенцията ни назначава, тя казва коя седмица в кой ден ще отидеш на работа. Например миналата седмица съм била 2 дни на работа и от януари постоянно е така - ние сме в резерви. Иначе 150 евро квартирата, а те струват по 20-30 евро на човек на седмица”, изрежда Ангелова. Пресмята, че за тези 6 месеца е платила 2008 евро за квартира и не знае, като напусне, колко още ще ѝ удържат.
“Стотици бяхме,
да сме останали
30-ина души
Миналата седмица назначиха испанци, защото видяха, че българи вече няма как да излъжат”, каза пловдивчанката с твърдото убеждение, че няма да остави нещата така.
