Данните на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) сочат, че се очаква двойно увеличение на реализацията на българско агнешко в страната спрямо 2019 г. От 1 до 27 април в кланиците у нас са заклани 78 414 агнета. През миналата година, в периода от 1 април до 6 май, реализираните животни са били около 55 хиляди. Това е станало известно по време на Консултативния съвет по животновъдство, състоял се днес чрез видеоконферентна връзка.

Представителите на бранша са благодарили на МЗХГ и БАБХ за предприетите мерки за повишаване на консумацията на прясно българско агнешко месо и са отчели като успешна съвместната кампания.

По време на разговора министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева е припомнила, че се очаква решение от Европейската комисия, което да позволи програмиране на хоризонтална мярка "COVID-19" с недоговорените средства от Програмата за развитие на селските райони. Тя е пояснила, че ако мярката бъде приета, програмирането й ще бъде консултирано с бранша. "Нейното прилагане ще бъде в края на реколтната година, когато има данни за отражението на кризата върху пазарите на съответната селскостопанска продукция", е пояснила Танева.

Участниците в Консултативния съвет са получили информация за предложения от страна на ЕК пакет от мерки по повод на настоящата пандемия на COVID-19. Той предвижда помощ за частно складиране в сектора на млякото и месото.

По мярка за частно складиране на определени сирена за подпомагане са допустими всички произведени сирена, както и замразена извара. Изключение има за сирената, които не са подходящи за по-нататъшно съхранение след периода на зреене. Минималното количество на едно подадено заявление е 0,5 тона, като операторите не са ограничени в броя на заявленията. Размерът на помощта е 15,57 евро на тон за фиксирани разходи за съхранение и 0,40 евро за тон на ден - договорно складиране. Договорният период на съхранение е между 60 и 180 дни. Квотата за България е определена на 889 тона, което е с 22 на сто повече от прилаганата у нас през 2016 г. мярка за частно складиране на сирена.

Задължителната мярка за осигуряване на администриране от всички държави членки предлага доброволни споразумения и решения, чрез които операторите да планират производството на сурово мляко в съответствие с променящите се модели на търсене. Коментарът на Комисията по нея е, че това не е мярка за подкрепа, а такава, която да позволи на фермерите и сдруженията да поемат своята част от отговорността за адаптиране на обемите спрямо търсенето и предлагането в тази извънредна ситуация.

Другите видове помощи, които ЕК е изготвила, са за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и масло, за прясно и охладено говеждо месо от животни над 8 месеца и за частно складиране на прясно и охладено агнешко и ярешко от животни на възраст до 12 месеца.

По време на срещата е било обсъдено и предложение от МЗХГ за изменение на чл. 2 от ПМС нр. 70 за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти. Изменението цели да гарантира изкупуването на българско сурово мляко и същевременно да не допусне продукти, които нямат аналог и не се произвеждат в България, да бъдат свалени от продажба и да не присъстват в магазините. Браншовите асоциации са изразили различни становища по предложението.

Заместник изпълнителният директор на Държавния фонд "Земеделие" Иван Капитанов е запознал участниците в срещата с финансовите инструменти, които предлагат Българската банка за развитие (ББР), Фондът на фондовете, както и със стартиралата от ББР схема за предоставяне на безлихвени кредити на физически лица чрез търговските банки.