Какъв ще бъде градът след карантината? Ще се променят ли къщите, офисите и обществените пространства? За какво градовете ще спрат да харчат пари? Наталия Фишман-Бекмамбетова, Варвара Мелникова, Наталия Трунова и други жени, чиито дейности са свързани с развитието на градовете, дадоха своите прогнози на Forbes Woman.

Ерата на постпандемията с нейното социално дистанциране, повишената стойност на хигиената и здравословния начин на живот ще постави под въпрос самия факт за съществуването на градове във вида, в който сме свикнали. Има шансове те дори да се оправят: историята показва, кълкото и да е странно, че те дължат много на епидемиите. Без избухване на холера например нямаше да има реконструкция на централен Лондон, а след испанския грип архитектите по целия свят започнаха да мислят за това какво трябва да бъде жилището през ХХ век.

Новата норма за градовете вече е тук. Ако днес е невъзможно да се придвижите по-далече от 100 метра от дома си, в бъдеще стремежът в големите градове ще е всичко необходимо за комфортен живот да става на 15 минути от дома ви. Пешеходците и колоездачите ще продължат да превземат света: Париж и Милано вече обявиха планове за създаване на стотици километри велосипедни алеи, защото това е икономичен начин за пътуване, който позволява и да останете на разстояние един от друг.

И докато големите градове ще решават своите мащабни проблеми, малките територии най-накрая ще имат шанс да се състезават за нови жители, които ще оценят простите удоволствия и ниската гъстота на населението, както и за туристи, които в очакване на отварянето на границите в небето ще искат да проучат какво има наблизо.

Всичко, което може да стане още по-гъвкаво, ще бъде: от бърза промяна в предназначението на сградите до оформлението на апартамента. Домът вече няма да е частно пространство на някого, а понякога училище, работно място, а в петък вечер терен за Zoom партита с петдесет участници.

Ролята на физическите пространства в града ще се промени и ние все още трябва да се научим как да живеем в дигитален град с пропуски за пътуване до вилата. Онези предприемачи и дизайнери, които ще могат да се адаптират към променящите се нужди, и в същото време да отговарят на нови ценности, ще предлагат гъвкави и икономични опции, полезни в условията на новия номад от онлайн до офлайн.

Наред със снимки на прозрачна вода във венецианските канали и ясно небе, екологията престана да бъде нещо абстрактно. Взаимодействието с природата в градовете ще премине на ново ниво, а дизайнът на пустинни паркове ще се превърне в ново черно.

Какво от това ще се сбъдне и какви други промени да очаквате? Според Варвара Мелникова, директор, Института за медии, архитектура и дизайн и част от изследователската програма на The Terraforming Strelka градът в епохата на пандемията е на първо място пешеходен град. Град, който ще трябва да предостави възможност за възстановяване от стреса, в който сме всички сега. По думите й парковете ще се превърнат в места за презареждане и социализация. Те трябва да станат безопасни пространства, където поне можем да се видим, обяснява Мелникова, защото според нея психологическите последици от 1,5 метра дистанция един от друг ще ни преследват дълго време.

Вместо да правим публичните пространства привлекателни за голям брой хора, ще увеличим тяхната функционалност, казва Мелникова. Те ще бъдат по-добре звукоизолирани и като замисъл ще подобряват екологичната ситуация в града.

Мнозина се оплакват от липса на комуникация и повишена тревожност, че границите между работното място и личното пространство са почти заличени. Но никой не казва: „Наистина ми липсва това, че ми трябва час, за да отида на работа и обратно“, казва Мелникова. В резултат на това на първите етажи могат да се появят работни пространства, където можете да слезете от собствения си апартамент, да работите и да се върнете.

Според нея трябва да се появи заявка за моделиране на аварийни ситуации, използващи различни цифрови технологии. Това ще създаде оперативна система за реагиране и ще предскаже последствията от определени действия.

Ограничителните мерки в пандемията според нея има фантастично въздействие върху околната среда. Искам да повярвам, че тази динамика ще продължи и след премахването му, казва Мелникова. Всъщност в момента можем да наблюдаваме как нашето „бездействие“ (имам предвид намаляване на броя на полетите, използване на лични превозни средства и преминаване към пеша или колоездене) намалява емисиите.

Градът ще се опита да предложи сценарии, които ще ни направят по-здрави, смята Мелникова. Но едно е сигурно - чакаме нова форма на хибриден живот офлайн + онлайн. Пандемията показа, че всички сме един голям организъм. В града на епохата след пандемията ще се отнасяме един към друг с внимание и животът като ценност в момента тук и сега.

Според Наталия Трунова, вицепрезидент на Центъра за стратегически изследвания градовете с висок дял на пазарните услуги в структурата на брутната добавена стойност ще пострадат по-трудно в краткосрочен план. Икономическото възстановяване няма да е бързо. В същото време нормите след пандемията ще бъдат в сила за известно време (а може и доста дълго), за да се намали възможността за разпространение на вируса. И част от бизнеса просто няма да може да ги съпостави: например, увеличеното разстояние между масите в кафенето.

Модерният град изхожда от концепцията, че в него всеки може да намери нещо по свой вкус. И разнообразие от формати, стилове, модели на поведение - това е основната характеристика на градовете, в които сме свикнали. Но през следващата година и половина или две ще харчим много по-малко за това, което не е задължително, защото доходите на хората ще бъдат намалени с 25-30%. Според проучване на социологическия център Platforma през май „68% от анкетираните работещи в началото на пандемията са претърпели негативни последици на трудовия пазар като премахване на бонуси, намаляване на заплати и прехвърляне на непълно работно време.

Според Тренова темата за благоприятната среда и здравето ще бъде много търсена. Най-малкото защото това не е първата пандемия, която показва, че човек трябва да се бори за здравето си.

Тенденцията отпреди пандемията към приватизация на пространството от пешеходци и велосипеди ще продължи, смята Трунова.

Основният въпрос е каква ще бъде ролята на градовете в света след пандемията, казва Наталия Фишман-Бекмамбетова, помощник на президента на Република Татарстан. Тя цитира прогнози на ООН, според които до 2050 г. 70% от населението на света трябва да живее в градовете. Сега обаче такава прогноза буди съмнение, пише тя.

Оказа се, че няма за какво да се притеснявате, ако живеете на разумно разстояние от големите населени места: трудовият живот удобно се осъществява онлайн, но има свеж въздух, природа и доставка на всичко необходимо. Може да се стигне до театър или музей. Освен това става елементарно и е по-безопасно.

Надявам се, че урбанизацията ще се забави и ще започне деурбанизацията. Това е много вероятен сценарий и огромна перспектива за малките градове и селските райони. И тази тенденция ще е в полза на подобряването на здравето на човечеството.

Ако не можете да се качите в автобус или кола, а целта ви е на 500 м от дома ви, тогава ще започнете да се отнасяте по различен начин към това, което е в тази зона и към удобството да ходите там. И това е пряко свързано с проблемите на градското здравеопазване.

По думите на Бекмамбетова подреждането на големи природни територии ще позволи на хората да прекарват време сред природата, като същевременно поддържат дистанция, ще се превърне в огромна тенденция, пише тя. Според нея идеи за парка ще се променят: от програмиран парк на културата и отдиха до безопасна и удобна природна дестинация.

"Колосалните скокове в градското развитие често са били свързани с епидемии. Епидемиите веднъж на всеки два или три века напълно променяха европейските градове, дори Осман възстановява Париж, следвайки заповедите на хигиенистите. Модернизмът със своята стерилност: стомана, стъкло, големи светли пространства, вентилация, отделяне на индустриалната функция от функцията на жилищата - това са, като цяло, последствията от преживяването на пандемията през ХХ век. Ще имаме нова история, ще има бум на напълно нови видове бизнес. След всяка икономическа депресия настъпва бърз икономически растеж.

Нашите ежедневни практики и възприятия за модели на успех, благополучие и щастие напълно ще се променят. Ще живеем в свят, в който е ценно да го направим добре с тези, които са наблизо, да хапнат нещо - не непременно стриди в ресторант, това може да бъде печено пиле, купено на пазара. Ще се измъкнем от свръхконсумацията, в настоящата ситуация става нелепо. Икономиката ще трябва да се преоткрие", прогнозира Бекмамбетова.

В бъдеще публичните пространства в градовете ще бъдат много търсени, но форматът им ще се промени, пише Елена Зеленцова, вицепрезидент на фондация „Сколково“. Големите компании ще изоставят огромните офиси, защото някои хора ще работят отдалечено, а нови офиси ще бъдат проектирани без открити пространства.

Сега всеки търси свои собствени малки решения в дома си: как да отдели работата от свободното време, децата от възрастните, как да си състави график, като всъщност е на едно и също място? Изведнъж се оказа, че концепцията за „жилищна сграда“ вече не съществува. Архитектите трябва да помислят какъв трябва да е домът, така че да е удобно да живеете и работите в компактно пространств, твърди Зеленцова.

Днес мнозина прогнозират, че всички ще заминат за провинцията, но аз не мисля така, казва Зеленцова. Според нея паралелният цифров град ще се превърне в реалност. Основните културни институции ще бъдат новите цифрови култури. Те до голяма степен ще определят стила, начина на живот, предпочитанията, интересите. Този начин на познаване на реалността във всички сетива, взаимодействието със света ще става все по-важно от другите институции. Сега там се движат образование и спорт, здравословен начин на живот.

Когато напуснем продължителната карантина, ще видим, че не само градовете, форматът на дома, медицината, цифровите услуги, но и отношенията между хората ще се променят, казва в заключение Зеленцова.

По думите на архитекта Анастасия Колчина, пандемията няма да повлияе особено на градската среда: хората ще се върнат в парковете и магазините с удвоена енергия, а безпрецедентните ежедневни приходи на китайските Hermes след премахването на карантината са доказателство за това. Според нея градът в потребителското общество е машина за създаване на щастие и пространствата ни дават толкова много емоции и впечатления, че никоя виртуална реалност не може да го замести.

Известно време икономиката ще се отрази на поведението на хората - те ще сменят кафенета и кръчми за магазини в двора, и ако властите не ги подкрепят икономически, тогава модата от 90-те с капризите на избраните ще се превърне в реалност по входове и порти.

И ако се доверим на данни от мобилните телефони от 2011 г., според които 2/3 от московчани не са ходили в центъра, можем да заключим, че тези дворове започнаха да се заемат през 2019-а, а там, където това не се случи, изненадата ще е обезкуражаваща. Руското масово жилище - кутийки без дворове,нямат нищо общо с това, което се крие зад вратата. Аксиомата на западния урбанизъм е съществуването и ясното разграничаване на частните, получастните, полупубличните и обществените пространства, което дава разпределението на отговорността между властите и жителите. В постсъветските микрорайони това е просто невъзможно да се осъществи и е предизвикателство за урбанистите какво да направят за това. Има шанс пандемията да стимулира търсенето на решение на този проблем, убедена е Колчина.

Според нея всички важни за градоустройството събития във връзка с епидемиите са се състояли през 21 век градската среда може да се разшири до темата за здравето в града: от физическо (стимулираща активност и движение) до психологическо (звуков комфорт, психично здраве). И разбира се, екология