Пълният икономически, трудов и всякакъв друг потенциал на Северна България ще може да се развие едва след като се осигури пълноценна свързаност на големите областни центрове в тази част на страната по подобие на тези в Южна България. Това е една от тезите в новата разработка на Института за пазарна икономика (ИПИ) за икономическото и социалното развитие на Северна България, представена във вторник от старши изследователя на ИПИ Петър Ганев и изследователя Адриан Николов.

Южна България дръпна силно в развитието си едва след като магистрала “Тракия” свърза и улесни връзките между столицата, Пловдив, Стара Загора и Бургас - големите икономически центрове на Южна България. Освен това тук имаме и магистрала “Марица”, която улеснява връзката с южната ни съседка Турция, подчерта Ганев.

“В Северна България обаче няма такова нещо. И въпросът не е само в магистрала “Хемус”, която след 2024 г. ще направи хоризонтална свързаност от София през Плевен, Ловеч, Велико Търново и Шумен до Варна. 

Трябва да се развие и вертикалната свързаност - магистралата от Русе до Велико Търново, тунелът под Шипка, скоростният път Видин-Ботевград, а защо не и магистрала “Черно море”, която да свърже двата големи икономически центъра на морето - Варна и Бургас”, каза той.

Според Ганев недостатъчно в момента се използва и транспортният потенциал на река Дунав.

“Досега винаги сме разглеждали реката в смисъл колко моста ще има на нея, за да я пресечем, но тя има страхотен потенциал да осъществи транспортна  свързаност от Видин до Силистра. А това не се използва пълноценно и не през всички сезони на годината”, каза той.

В момента Варна тежи най-много в икономическо отношение на картата на Северна България. Брутният вътрешен продукт на област Варна е например три пъти по-голям от съответния показател на Русе, Велико Търново, Плевен и Враца и четири и дори пет пъти по-голям от тези на останалите области в северна България. Произведеният във Видин БВП се побира дори седем пъти в този на Варна, сочат данните на ИПИ.

По отношение на брутната добавена стойност на икономиката положението е почти същото, макар че тук Русе, Велико Търново, Габрово и Враца могат донякъде да съперничат на Варна.

Във Враца това определено се дължи на АЕЦ “Козлодуй”, каза Ганев.

Но ако се разгледа само брутната добавена стойност в услугите, където икономистите причисляват едновременно туризма и IT сектора, нещата определено не изглеждат по този начин. Тук Варна е безапелационен първенец за Северна България, тъй като има развит и туризъм, и високи технологии, а Враца отстъпва силно назад.

Ако се гледа брутната добавена стойност в услугите, веднага след Варна всъщност се нарежда Велико Търново, след това идва Русе, макар че по население е по-голям от Търново, едва след това Плевен, Габрово и т.н. Според Ганев това се дължи на нивото на образованост в област Велико Търново, която позволява тук да се развива IT секторът, макар областта да не може да се мери със столицата, Варна и Пловдив в това отношение.

В област Велико Търново например делът на хората със средно и професионално образование на пазара на труда е най-голям за Северна България, делът на хората с основно е най-нисък, а по дял на висшистите сред заетите отстъпва със съвсем малко единствено на Русе.

Динамиката на заетост в IT сектора в Северна България също показва интересни тенденции.

Очаквано най-зле в това отношение е Северозападният район за планиране, където според последните данни в IT сектора са заети едва 1121 човека, при положение че в тази индустрия в България се трудят малко над 100 хиляди души, получавайки най-високите заплати.

Също очаквано най-много са  заетите във високите технологии в Североизточния район най-вече заради Варна - 4503 човека.

Северният централен район е някъде по средата между останалите два като брой на заетите в този сектор - 2087, като те са съсредоточени главно във Велико Търново и Русе.

Северният централен район и Североизточният стоят сравнително

добре на картата на заплатите у нас. Нарастването им между 2013 и 2016 г. е било по-бавно - средно с по около 100-150 лева на година. Истинският ръст - с по 200-300 лв. на година, се случи едва през последните 2-3 години. В момента, макар да не са водещи по средна работна заплата в България, и в двата района за планиране те са над 1000 лева (водеща е област София-град с 1832 лв. средна заплата).

Северозападният район за планиране е един от малкото в страната, в които средната работна заплата е под 1000 лв. 

Тя е 988 лв. При това числото се дължи най-вече на област Враца, където средната заплата е малко над 1200 лв., и то заради работещите в АЕЦ “Козлодуй”. Всъщност област Враца от години е на трето място по заплати в страната, веднага след София-град и София-област, като според данните на ИПИ тя запазва това място и през пандемичната 2020 г. Според изследователите на института и това определено се дължи на възнагражденията в АЕЦ “Козлодуй”, без които средната заплата в областта би била далеч по-ниска.

За 10 г. Северът изгуби една пета от населението си, а Видинско – една четвърт

За последните 10 години – между 2009 и 2019 г., Северна България е изгубила една пета от населението си, а специално Видинска област – една четвърт. Това отчетоха от Института за пазарна икономика по време на представянето на областното икономическо развитие на Северна България.

В Северна България единствено Варна през този период има прираст на населението, но той не е естествен, а механичен прираст. Това е явление, което съпътства всички по-големи областни градове в България - в търсене на препитание хората от селата и по-малките градове се насочват към тях, а от самите областни центрове има доста голямо преселение към столицата.

Данните на ИПИ са до края на 2019 г. и е възможно, когато мине преброяването тази есен, да се окаже, че в условията на пандемията през 2020 г. и други области в Северна България имат механичен прираст. Иначе с наличните данни се оказва, че във Видин, Враца и Монтана няма дори  механичен прираст на населението, каза старши изследователят на ИПИ Петър Ганев. По принцип в България няма нито една област, в която да има естествен прираст, но най-тежко е положението във Видин, където всяка година през последните се губят по 16% от населението.Тези процеси - на обезлюдяването на Видин и на засилване на механичния прираст към Варна, са съществували винаги, но особено са се засилили след 2012 г.

най-вероятно като последица от световната финансово-икономическа криза и са се усилили още повече в следващите години. Като се изключи Варна, няма друга област в Северна България, която да е била подмината от обезлюдяването. Застаряването на населението е основното икономическо предизвикателство в България и в това отношение Северна България определено е в по-лошо положение от Южна. Тук няма област, в която населението на над 70-годишна възраст да е по-малко от 10%, а в някои от тях то е и значително по-голямо като дял от общото. Видин например е абсолютен рекордьор с 23% население 70+, следван от Габрово с 22% и Ловеч с 20%. С най-нисък дял са Варна и Добрич.

В същото време единствено Варна и Търговище имат 10% население в най-ниската възрастова група - до 10-годишна възраст. И тук Видин е най-зле с едва 7% дял на децата, а също и Габрово, където децата са приблизително толкова като дял от населението.

По наличие на професионални училища Северна България отстъпва само донякъде на Южна, като прави впечатление, че най-добре е развит този сектор от образованието в Североизточния регион. Причината е много проста - тук има много селскостопански училища, което е адекватно на икономическия профил на области като Добрич, Силистра, Търговище, Шумен, както и на учебни заведения в областта на туризма във Варна и Добрич.