Преди да бъде прогонена от България, на 16 г. е изключена от всички училища и принудена да се самообразова на село, а днес е сред водещите генетици в света
Професор д-р Несрин Йозьорен, родом от дуловското село Паисиево, е президент на Асоциацията на микробиолозите в Турция. Професорката е ръководител на лабораторията по молекулярна биология и генетика на Босфорския университет в Истанбул.
Университетът е единственото висше учебно заведение на Турция, което три поредни години заема място в класацията на 200-те най-добри университета в света.
Екип под нейно ръководство работи по проект за създаването на лекарство и ваксина срещу коронавируса на протеинова основа.
“В нашия проект за протеинова ваксина срещу коронавируса ползваме технологията на ASC микросферите, която е различна от всички разработвани досега и е оригинална. ASC микросферите (частици) са протеини, които контролират редица процеси в организма, те са като диригента на един оркестър. Докато проучвахме проблемите по устойчивостта на имунната система на човешкия организъм срещу микробите, разкрихме ролята на микросферите. Те представляват естествена структура в клетките на живия организъм срещу микробите и използвахме това в проекта за ваксина срещу коронавируса. В същото време микросферите позволяват
съхраняването на
ваксини при стайна
температура
Разработихме сами тази технология, без да копираме от когото и да било другиго, поради което смятам, че сме изобретатели и че ще бъде пробив в борбата срещу COVID-19. Изпитанията върху животни преминаха успешно. Уверена съм, че в близките месеци ще преминем към изпитанията във фаза 1 и 2 (върху доброволци), след което ще може да предложим нашата ваксина. Предвиждаме до няколко месеца да създадем лекарство срещу коронавируса, а докъм есента и да има одобрена протеинова ваксина”, каза тя за “24 часа”. Изследователката вече има патент върху технологията. Тази технология е резултат от дългогодишната ѝ работа като генетик и онколог в областта на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). И след като приключи работата и по препаратите за коронавирус, продължаваме със същата технология да разработваме препарат за меланома - вид кожен рак с тежка прогноза.
Личната история на професор Несрин Йозьорен е невероятна. Тя е прогонена от България, докато е на 16 години, в 9-и клас. Родена през 1974 г., Несрин е приета с отличен успех в езиковата гимназия в Силистра.
Но кампанията по насилствената смяна на имената на турците в България пречупва съдбата на отличничката. Отчаянието, което изпитва за това, че я принуждават да се отрече от името си и да приеме някакво чуждо, излива в таен дневник. Но при обиск откриват дневника ѝ. Следват разпити в полицията, в учителския съвет, порицават я пред съучениците ѝ.
“В дневника си пишех, че съм туркиня, че се чувствам такава и че не искам българско име, че трябва да бъда като ремсистите, като съветските младогвардейци, да не се огъвам, а да се съпротивявам срещу неправдите, да бъда за пример. Когато ме изправиха пред учителския съвет, поискаха да се отрека от написаното и казаха, че ако го направя, ще ме опростят. Но аз не бях направила нищо, за което да се чувствам виновна, и не се признах за виновна. И сега бих постъпила както тогава,защото смятам, че същността на човека е това, което е. Важното е да вярва, че е поел по правилния път, е категорична 47-годишната професорка.
Наказанието е най-тежкото за една отлична ученичка - изключват я от гимназията,
без право да
продължи
образованието си
другаде.
Несрин всъщност е от най-младите хора в България, които прегазва валякът на комунистическата власт.
След изключването от гимназията за нея няма друг избор, освен да се върне на село. През деня работи с родителите на нивата, а вечер вкъщи се самообразова. Заедно с родителите ѝ са едни от първите, които властите изпращат принудително със самолет във Виена заради съпротива срещу асимилаторската политика.
След като пристигат в Истанбул, Несрин успешно взема изпитите за по-горен клас и продължава в гимназията “Терджюман”, която завършва с отличие.
Следват изпити за Босфорския университет, които спечелва и които напълно променят съдбата ѝ. Отначало възнамерява да учи компютърно инженерство, но биологията надделява и завършва специалността “Молекулярна биология и генетика” втора по успех.
“Исках непременно да докажа, че мога, че
нищо не ме е
прекършило,
да оправдая надеждите на моите родители и съм щастлива, че успях. В науката е много важно да следваш по пътя,който си избрал, ако се откажеш, значи пътят е свършил”, казва тя.
Защитава докторантура в САЩ. Омъжва се. Заедно със съпруга си работят 9 години в американски университет.
В Америка се ражда синът им, който сега е студент по психология в Истанбул.
След като се завръщат в Турция, Несрин, вече като доцент в любимия си Босфорски университет, основава лабораторията “Програмирана клетъчна смърт и имунология на рака”.
“Технологията “Носител на ваксини за частици/ микросфери ASC” дава възможност за изпращане и съхраняване на ваксини до всяка точка на света, без необходимост от студена верига, т.е. позволява да се съхранява до 30 дни при стайна температура. Патентовахме нашето изобретение в САЩ, Япония, Европа и Китай. Нашето изобретение е единственото досега в Турция и в региона, притежаващо 4 международни патента в областта на биологията”, казва тя.
По думите ѝ това ще позволи на Турция да изнася ваксини в по-бедните страни - в Азия, Африка, които изпитват най-жестоките последици от липсата на достатъчно ваксини.
Работата по създаването на ваксини в Турция започна след епидемията на свинския грип. Тогава Турция не можа да осигури достатъчно ваксини. Стана ясно,че дори и да имаш много пари, пак ще трябва да си чакаш реда, че си зависим от производителя. Именно това подготви почвата, за да се оцени значението на това да притежаваш ваксина.
“И след 2015 г.започнаха да се предлагат проекти за ваксина. Епидемията от COVID усили този процес, тогава излязоха на преден план и редица биологически разработки, видя се, че има учени, които са доста напреднали. В рамките на мерките срещу COVID-19 в Турция бе създаден консорциум, оторизиран за проектите за изнамиране на лекарства и ваксина срещу коронавируса. Проектите след съответното одобрение се финансират от държавата”, казва още тя.
“Може би ще отнеме 2-3 години, за да приключим с COVID-19. Смяташе се, че ако се ваксинират 8 млн. души за 6 месеца, вирусът ще бъде победен, ще се отворят границите. Но това не е реално. Мисля, че всяка страна покрай ваксинирането трябва да ограничава и движението, да се правят тестове, карантина. Знам, че е трудно - за туризма, за икономиката, но трябва да се действа рационално. Не бива да бъдем параноици заради вирусите. Засега смятам, че добре върви работата по изнамирането на ваксините, за една година се създадоха толкова много ваксини, колкото досега не са били правени, и това се дължи на развитието на молекулните биотехнологии, които напреднаха в световен мащаб, обяснява ученият.
Според проф. Йозьорен благодарение на COVID-19 в Турция бе постигнат много сериозен напредък както по проекти за изнамирането на турска ваксина, така и за развитието на молекулярната биология.
“В Турция предстои да бъдат пуснати най-малко 5-10 вида технологии за ваксини срещу COVID-19, които са от различен тип. Едната от тях ще бъде нашата, която е протеинова. Искам да подчертая, че тя е напълно самостоятелна разработка, ние не се кооперираме с никого, нямаме такава нужда. Смятам, че не е далеч времето, когато Истанбул ще стане център на молекулярната биология, защото има потенциал за това. Лично аз мечтая да основем институт по микробиология, където да подпомагаме иновативните налудничави идеи и проекти на местни и чуждестранни учени.”
-5 °
4 °
