През 2021 г. Брюксел ще вземе от пазарите 80 млрд. под формата на облигации

България и Нидерландия, и двете със служебни правителства, са единствените страни от ЕС, които все още не са представили своите национални планове за възстановяване и устойчивост на Еврокомисията.

След предаване на план за инвестиции 27-те членки на ЕС

очакват дял от

мегапакета от

750 млрд. евро,

с които Брюксел осигурява изход от кризата, причинена от пандемията.

София все пак е изпратила чернова на план за инвестиции, за които ще похарчи 12,6 млрд. лева. Чак след представянето на финална версия обаче ще започне 2-месечният период за одобрение от страна на ЕК.

“България все още не е внесла официално плана си, който трябва да бъде оценен в рамките на два месеца. ЕК продължава да поддържа контакт с българските власти и да работи конструктивно с тях”, каза говорителката на Еврокомисията Веерле Нойц. Докато тече процесът на оценка, от ЕК не могат да коментират спорните въпроси.

Националните планове трябва първо да бъдат одобрени от ЕК, а след това и от останалите членки в Съвета на ЕС.

Както България, така и Нидерландия сменяха правителствата си в периода, в който трябваше да бъдат изготвени плановете. Изследователски организации в Нидерландия изразиха тревога от невъзможността на страната да представи своя план. Докато не бъде назначен нов кабинет, такъв не се очаква.

Общо 6 членки на

ЕС са поискали

удължаване на срока

за оценка на възстановителните им планове - Малта, Финландия, Полша, Швеция, Румъния и Естония. С Полша споразумение е постигнато и предвиденият 2 месеца срок се удължава до 1 август. Не е изключено допълнително удължаване, но засега не е поискано.

ЕК предложила на Унгария да удължи оценката на нейния план до края на септември. Будапеща отговорила “по конструктивен начин” и се съгласила да работи с ЕК по отворените въпроси, каза Нойц, уточнявайки, че не може да даде повече подробности.

Последното одобрение от ЕК бе дадено на Чехия на 19 юли.

Прага ще получи

безвъзмездно

7,2 млрд. евро

Електронното издание “Списък” уточнява, че тези 180 млрд. крони ще бъдат получени само ако чешките власти успеят да гарантират липсата на конфликт на интереси на доларовия милиардер и настоящ премиер на страната Андрей Бабиш. Той категорично отхвърля конфликт между неговите лични и държавните интереси.

В понеделник Хърватия, Словения, Литва и Кипър получиха одобрение и от Съвета на ЕС за своите планове и може да преминат към подписване на финансови споразумения с ЕК за начало на финансирането.

Това са последните държави, които ще могат да разчитат на авансово финансиране преди есента, тъй като европейските институции излизат във ваканция до началото на септември.

Така общият брой на одобрените държави стана 16 от 25, депозирали проектите си за реформи и инвестиции. В скоро време те може да очакват първия транш от 13% от предвидената за тях сума от възстановителния мегафонд на ЕС на стойност 750 млрд. евро. За наесен остава одобрението от Съвета на ЕС за Швеция, Финландия, Естония, Румъния, Чехия, Ирландия и Малта.

Плановете се

проверяват

по 11 критерия,

включително дела на средствата, посветени на екологичната устойчивост и цифровизацията, както и ефективността на системите за контрол и одит на харченето на парите.

Ситуацията с основните две “непослушни” членки - Унгария и Полша, остава неясна. Освен че срокът за одобрение е удължен, ЕК не дава подробности, но според източници проблеми има и с двете членки.

Брюксел е недоволен от унгарските предложения, свързани с борбата с корупцията. Премиерът Виктор Орбан коментира преди дни, че ако Брюксел не одобри плана, Унгария сама ще започне да изпълнява проектите на стойност 7,2 млрд. евро, а когато европейските пари дойдат, ще покрие направените разходи. Според него ЕС не може да спре парите за Будапеща, а само да ги забави.

Зам.-шефът на ЕК Валдис Домбровскис обаче каза, че национално финансиране е възможно, но преди това планът трябва да е одобрен от ЕС.

По отношение на Полша Брюксел има проблеми с независимостта на съдебната система и климатичните и екологични цели на страната.

ЕК вече събира средствата, с които ще инжектира икономиките. В средата на юни на дълговия пазар бяха емитирани 10-годишни облигации на стойност 20 млрд. евро. “Интересът към новите книжа беше много висок, надвишавайки седемкратно заявената сума”, заяви шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

През 2021 г. ЕК възнамерява да вземе назаем от пазарите 80 млрд. евро под формата на облигации, за да финансира схемата за икономическа трансформация.