Произведената продукция е с най-високата средна стойност, а  работната сила е най-образованата

Брутният вътрешен продукт, произведен в столицата, е най-големият в страната, ако се сравнява с този на останалите области. Но освен мащабите е важно и каква е стойността на произведеното спрямо населението.

В това отношение

столицата има

с какво да се

похвали

Стойността на произведената през 2020 г. продукция в София-град, е почти двойно по-висока от средното за страната – 50,4 хил. лв. на човек при 25,9 хил. лв. средно на човек за България. При това в условията на пандемия.

Основната причина за това няма как да са само мащабите. Просто София е безспорен лидер по инвестиционна активност в България. От една страна, тук работят най-голям брой предприятия спрямо населението – 91 на 1000 души при средно 59 на 1000 души в страната по данни от 2019 г.

Но от друга, ръстът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи

започна да се

покачва доста

още през 2017 г.

и през следващите две години – 2018 и 2019 г., се увеличаваше с по 8,5-9% годишно.

Столицата е на практика областта с най-много разходи за придобиване на дълготрайни материални активи у нас - 5568 лв. на човек при средно 2750 лв. в страната. В дълготрайните материални активи влизат всички земи, сгради, машини и разходите за тяхното придобиване в рамките на една година, затова показателят е определящ както за финансовото състояние на дадено предприятие, така и за икономиката като цяло.

Привлечените преки чуждестранни инвестиции в столицата също са значително повече от средните стойности за България и

достигат 9361

евро на човек

А и през 2020 г. София отново стана първенец по най-висока степен на усвояване на европейски средства, след като предходната година бе изпреварена в това отношение от област Габрово. Според последните данни стойността на изплатените средства по оперативните програми е 3369 лв. на човек от населението при 976 лв. на човек за страната.

Добрите показатели за икономическото развитие са пряко свързани със случващото се на местния пазар на труда. В навечерието на ковид кризата безработицата в област София-град, беше паднала до 1,6%,

което е рекорд

за цялата

икономическа

история на

България

По същото време средната за страната бе 4,2%.

В условията на пандемия през 2020 г. безработицата се увеличи, но в столицата тя пак беше под средните за страната стойности, а и при започналото възстановяване през 2021 г. София-град бе отново областта, в която безработицата започна да намалява с най-големи темпове.

При това стопяването на софийските безработни няма нищо общо с демографските процеси, защото е съчетано с повишаване на заетостта.

София е третата област след Сливен и Варна с най-висок коефициент на демографско заместване. Той показва какво е съотношението между лицата, които влизат в трудоспособна възраст, т.е. 15-19-годишните, и онези, които излизат от тази възраст, т.е. 60-64-годишните.

За София този коефициент в момента е 74,3% при средно 65,9% за България. С други думи, на всеки 100 души, които предстои да се пенсионират,

има 74 човека,

които тепърва

навлизат на

пазара на труда

Друга характеристика, която дава представа за работната сила в София, е нивото на образование. Средно за страната в момента 17% от населението на възраст между 25 и 64 г. е с основно и по-ниско образование, 54% имат средно, а 29% - висше образование.

Столицата отново е с най-високообразованата работна сила. Делът на висшистите достига 57% от хората в трудоспособна възраст, а населението с основно и по-ниско образование е едва 4%. Сред областите с най-високообразованото население се отличават също Велико Търново, Русе, Варна. Областта с най-нискообразовани жители е Търговище, където 38% от работната сила е с основно и по-ниско образование. Останалите области с неблагоприятна структура са Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана.

И тъй като тези данни се събират от 10 години и може да се видят тенденциите,

столицата е с

най-големия ръст

на дела на

висшистите

сред работоспособните те са се увеличили с над 10 процентни пункта за последното десетилетие.