Държавата засега мълчи
В бурна разправия, окачествена като “овикване”, се превърнаха преговорите между синдикатите и работодателите, свикани от социалния министър Гълъб Донев в петък. Темата бе исканото от профсъюзите увеличение на минималната заплата със 114 лв., за да стане от 1 януари 764 лв.
На срещата държавата не представи своите разчети и предложения. Досега на няколко пъти Донев даде индикации, че минималната заплата трябва да се вдигне, но бе скептичен, че тя може да стане 764 лв., както иска КНСБ.
Минималната заплата се вдига административно от правителството, след като така и не заработи сключеното през 2020 г. споразумение тя да е различна за всеки бранш и да се договаря от държава, синдикати и бизнес организации.
Минималната заплата не трябва да се вдига,
защото бизнесът е притиснат в ъгъла
от високите цени на тока и кризата с пандемията, настояват работодателските организации.
Ябълката на раздора на срещата в петък било изречението: “При сегашната производителност и сегашната минимална заплата е висока”. То било на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. След него синдикатите веднага скочили и в залата станало доста горещо. Преговорите се провалили и работодателите напуснали обидени Министерския съвет.
“Това поведение не можем да го окачествим като диалог. И понеже никой не е дошъл тук да бъде овикван, си тръгнахме”, каза Велев.
Според него не може да се обсъждат идеи, преди да се види макрорамката на бюджета за 2022 г. - ръст на икономиката, инфлация, дефицит. Велев обясни, че предложението за минимална работна заплата от 764 лв. е над средния осигурителен доход в момента за повече от 10 икономически дейности.
“Това означава, че всички в тези предприятия трябва да получават еднакви възнаграждения или да минат в сивия сектор. В тези сектори кризата ги е ударила толкова тежко, че и в момента са на загуба. Така че
няма възможност да се намали печалбата, за
да се увеличи минималната заплата”,
категоричен бе Велев. Диаметралните позиции между синдикати и работодатели трябвало да се сближават в спокоен, аргументиран и конструктивен разговор, а не с крясъци и писъци.
Проблемите са толкова големи, че не можахме да намерим спокоен тон, за да си изкажем болката или да намерим решения, каза Александър Загоров от КТ “Подкрепа”. Той обясни, че преговорите трябва да продължат, защото и доходите трябва да се вдигат, но и бизнесът да има помощ от държавата.
Министерството на финансите не е подкрепило идеята да се намалява ставката на ДДС. А на срещата станало ясно, че до края на годината няма да дойде и очакваният първи транш по Плана за възстановяване.
Ако няма сериозно увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г., КНСБ ще призове всички 500 хил. души, които работят на минимално възнаграждение, на протести, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него от бизнеса не си дават сметка, че ако не се увеличи минималната заплата, ще останат без работници. Няма вече хора, които да работят за тези пари, заяви лидерът на КНСБ.