Плана за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021 – 2027 г. (Програма за София) прие на днешното си заседание Столичният общински съвет. "За" него гласуваха 33-ма общински съветници, против - 3, а 18 се "въздържаха".
Днешното заседание започна с минута мълчание в памет на загиналите в инцидента на АМ "Струма", починалите възрастни хора в дома в село Рояк и починалия вчера отец Ангел Ангелов, предстоятел на църквата "Света София".
Над 1 часа продължи дискусията по плана. От БСП и "Демократична България" настояха той да не се приема днес, а да се разгледа в следващите няколко заседания, както и отново в комисии, тъй като е близо 2 хил. страници.
Планът, който предлагам е нов вид стратегически документ, обясни в началото на заседанието кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя каза, че той обхваща периода 2021-2027 г. и в е резултат от работата на нейните екипи.
Целта е да отговорим на новите изисквания за европейско финансиране и да се обединим около визията за развитието на града, продължи тя.
Планът определя средносрочните цели и приоритети на общината, и се разработва за срок от 7 г. Той включва 3 стратегически цели - по устойчиво развитие и подобрена свързаност, по-развити социална и културна среда, повишаване конкурентоспособността на общината и развитие на икономиката на знанието. За постигането им са формулирани 5 основни приоритета и 14 специфични цели.
Планът може да бъде изменян и допълван през целия период на действие, подчерта Фандъкова.
Общата индикативна стойност на бюджета на Програма за София е представена в три финансови прогнози - песимистична, нормална и оптимистична:
- в песимистичния вариант е 5 380 422 998 лв.
- в реалистичен вариант 5 890 224 594 лв
- в оптимистичния вариант 6 745 373 015 лв
Този план по-скоро представя само една идея, мечта, блян, но не и реална цел, коментира Милка Христова от БСП. Тя поиска документът да не бъде гласуван днес, защото така ще бъде претупан. Освен това поиска да знае кога се е провело общественото обсъждане на проекта, тъй като в документа било записано, че това трябва да се направи до пет дни след приемането му.
Има резонни бележки. Но г-жо Христова, не мога да се съглася с думата претупване. Общественото обсъждане бе проведено на 14 октомври, отвърна Фандъкова.
Плановете са много хубаво нещо. Имаше период от 15 г., когато тези планове се отричаха. Но съм забелязал, че си остават 90% само на хартия. 2014 г. приехме стратегия по сигурността, която беше изпълнена на 20%, миналата година отново приехме такава, за тази година не са отпуснати почти никакви средства. Хубаво ще приемем този план. Минал е през обществено обсъждане, не знам как е станало, как е правено? За мен обществено обсъждане е събират се хора в една зала и си говорят, коментира Иван Мечков от БСП.
Председателят на СОС Георги Георгиев обаче подчерта, че докладът е входиран на 29 септември, така че е имало два месеца общинските съветници да се запознаят с него.
Това е най-важният документ, който трябва да приемем. Ще се присъединя към искането на г-жа Христова, каза Борис Милчев от "Демократична България". Той подчерта, че от страна на вносителите е имало неглижиране на плана. Освен това според него трябвало да се направят корекции на наименованието - Програма за София, защото било несъстоятелно и можело дори да се окаже дистанциращо и обидно за някои части на общината. Според него той трябва да се казва - план за интегрирано развитие на Столична община. Милчев подчерта, че планът на места съществено излизал от законоопределената структура за изготвяне на такива стратегии.
Документът от 30 септември беше качена на сайта за обществени консултации. Общественото обсъждане се състоя на 14 октомври с голяма част от общинските съветници, граждани, организации и др. Администрацията също се включи активно, направихме огромен брой предложения, обясни главният архитект на Столична община арх. Здравко Здравков. Той подчерта, че документът отговаря на рамките, които са дали МРРБ, но е дори и по-подробен. Той също настоя, че този документ може да бъде надграждан, след като се приеме от общинския съвет. Той апелира документът да се приеме, за да може след това да бъде внесен в регионалното министерство, а и за да започне работата по него.
Този документ наистина се претупва. Общинските съветници сме пренебрегнати, искахме повече време за разискване на този документ и за направа на наши предложения. Ние с г-н Тома Белев след дискусията по опазване на околната среда във вторник, направихме 14 предложения, не ми е известно дали са стигнали до колегите от СОС, но държим да бъдат гласувани, ако не бъде прието да се отложи проекта, каза Марта Георгиева от ДБ.
Има едно изсмукване от пръстите защо този доклад да не се приеме. Винаги, когато си опозиция, колкото и да е добър един доклад, трябва да се намерят причини нещо да не се приеме, каза Стефан Марков от ГЕРБ-СДС. Той се възмути, че докладът е внесен преди два месеца, а едва този вторник имало и нови предложения по него. Затова призова общинските съветници на БСП и ДБ да кажат, ако имат политическо решение на партиите си да не приемат доклада.
Колегата му от ГЕРБ-СДС Ивайло Петков настоя, че по доклада винаги ще има предложения за промени, но не може да се отлага повече, след като е внесен преди два месеца. Според него не можело да се предвидят отсега промени в плана за 2027 г., защото не се знае какво ще изискват климатичните промени тогава, нито какви коли и инфраструктура ще могат да се направят по това време. Затова и докладът бил рамков и това му позволявало да се променя, за да бъде адекватен.
"За" отлагане на доклада гласуваха едва 24, против-30, а 1 се въздържа.
Общинският съвет гласува и 14-те предложения на Марта Георгиева и Тома Белев от ДБ. По време на заседанието стана ясно, че те касаят отчуждаването на земи в зелените пространства, затваряне на депото във "Враждебна", изваждане на Централната минерална баня от Музея на София. Те обаче не се приеха. подкрепиха ги едва 8, 22-ма бяха "против", а 5-има се въздържаха.