Мумифицираното тяло на древен египетски фараон е изследвано за първи път от хилядолетия, след като е било дигитално „разопаковано“, съобщи Би Би Си.

Мумията на Аменхотеп I, управлявал от 1525 до 1504 г. пр. н. е., е открита в Дейр ел-Бахари още преди 140 години, но досега археолозите са се въздържали да я отворят, за да запазят изящната маска за лице и превръзките.

Сега за първи път компютърната томография разкри неизвестна досега информация за фараона и неговото погребение.

„Трябваше да видим лицето на фараона, което е било обвито повече от 3000 години“, каза д-р Сахар Салим, професор по радиология в Медицинския факултет на университета в Кайро и водещ автор на изследването, публикувано в списание Frontiers in Medicine.

Д-р Салим съобщи още, че сканирането на тялото не показва рани или обезобразяване от някакво заболяване, но първото нещо, което я е впечатлило, е как чертите на лицето на Аменхотеп I приличат на тези на баща му Ахмос I, първият фараон от 18-та династия на древен Египет, което има подобна тясна брадичка, малък тесен нос, къдрава коса и леко стърчащи горни зъби.

СНИМКА: РОЙТЕРС
СНИМКА: РОЙТЕРС

Изследователите също така установиха, че Аменхотеп I е бил висок приблизително 169 см и че е бил на около 35 години, когато е починал.

Скенерите показват, че той е бил в много добро физическо състояние и в добро здраве към момента на смъртта си, което предполага, че е починал в резултат на инфекция или вирус.

Освен това се оказва, че Аменхотеп I е първият фараон, погребан със сгънати предмишници на гърдите си и мозъкът му не е отстранен - нещо много необичайно за египетска мумия.

Учените също така стигнаха до заключението, че мумията му е била "поправена с любов" от свещеници от 21-ва династия, която управлявала цели четири века след смъртта му.

Сканирането показа също, че мумията е страдала от множество следсмъртни наранявания, които вероятно са били нанесени от обирджии на гробове.

А древните жреци са фиксирали отделената глава и шията към тялото с обработена със смола ленена лента и са покрили дефект в коремната стена, като са поставили два амулета под нея..

Д-р Салим казва, че 30-те амулета и "уникалния златен пояс със златни мъниста", които е носил Аменхотеп I, опровергават теориите, че жреците може да са взели бижутата му за да ги използват отново за погребенията на следващи фараони.