Депутатите чуха от премиера и вицепремиера за електричество и парно от геотермални води и за батерии за складирането му, но без детайли, тъй като чакаме одобрение от Евросъюза
Революционни промени в стълба “Зелена България” на плана за възстановяване оповестиха премиерът Кирил Петков и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в парламента.
Това е шестата версия на нашите желания за 12-те милиарда лева от Брюксел, като броим и нулевата, изработена по времето на вицепремиера Томислав Дончев. При ГЕРБ с участието на стотици експерти и организации допълваха до третия вариант. Толкова бяха и събранити идеи за четвъртия и петия при служебните кабинети с вицепремиер Атанас Пеканов.
Редовният кабинет на Кирил Петков изтегли последния вариант, към който Еврокомисията имаше 42 технически забележки, за да подготви последната, шеста версия.
Първата голяма
промяна е
изваждането
от плана на
предвидената
мощност от 1000
мегавата на
природен газ в
Маришкия
басейн,
за които Брюксел да даде средства. Последно при служебния кабинет се реши, че това могат да бъдат блокове от по 200 мегаватаа, които да са на различни места в България.
Тази мощност трябваше да замести 1000 мегавата въглищни блокове в Маришкия басейн, където има 4 внушителни тецове - една държавна, две американски и частната “Брикел”.
Изграждането на новите блокове бе предвидено за 2022-2026 г. Инвестицията от плана бе за 498,7 млн. лв. плюс 1,1637 млрд. частно финансиране след конкурс.
За първи път при служебния кабинет се появиха парогазовите мощности на природен газ.
В новата версия, засега последна, се предвижда ТЕЦ, която да изгаря отпадъци, вместо да се използва за гориво природен газ. Асен Василев заяви, че синьото гориво прави електроенергийната система зависима от външни източници.
означава някой
друг да пуска
и спира тока
в държавата
Не можем да заменим независим български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник”, обясни на депутати в петък вицепремиерът.
От ведомството на Василев, който е и вицепремиер по еврофондовете и еврофинансирането, обясниха, че при горенето на отпадъците при високи градуси, при 1000 градуса, както е в “Девня цимент”, няма проблеми с околната среда. Проблемът е, че българските сепарирани отпадъци са по-ниско калорични от вносните, а в новата централа се предвижда да се гори само роден боклук. У нас били вложени много пари в сепарирането на отпадъци, но въпреки това сред тях се появявали биологични, което намалявало калоричността им.
Експерти смятат обаче, че е по-евтино боклукът да се гори там, където се събира, за да се пестят високи транспортни разходи.
Министърът на екологията Борислав Сандов беше категоричен, че в завода ще се горят само български отпадъци, които не могат да се рециклират.
Целта на правителството, което се обсъжда като анализ, не е за поддържане на ТЕЦ “Марица изток” с вносни отпадъци, а анализ за това дали може решението за отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, да бъдат оползотворени по този начин, обясни Сандов. И увери, че правителството ще направи всичко възможно страната ни да не се превръща в последна спирка на отпадъците на Европа.
От управляващата коалиция коментираха обаче, че най-вероятно разговорите с Европейската комисия относно преместването на инсталацията за изгаряне на отпадъци от София в Маришкия басейн все още са неформални и нищо официално не е внасяно като предложение. Това било само идея и анализи тепърва ще се правят.
Вероятно инсталацията ще е в ТЕЦ “Марица - изток 2”, която е с мощност 1650 мегавата. Едва ли обаче отпадъците могат да заменят изцяло въглищата, вероятно това ще се случи само частично. Не е ясно и каква точно технология ще се използва за горенето им.
В България годишно общините произвеждат около 1 млн. тона RDF. Половината количество идва от 53 общини, като най-много от Столична община, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Пазарджик (виж таблицата). Количеството гориво от отпадъци би стигнало за производство на 300 гигаватчаса електричество на година.
Другият фокус в
плана е батерии
за съхранение на
електроенергия
пак в Маришкия басейн и завод за тяхното производство за 12 000 мегаватчаса ток, които да се монтират за 4 години.
Дали това е допълнение към предвидените в предишния план 1700 мегавата ВЕИ мощности, които да са задължително с батерии, засега не е ясно.
В плана “Пеканов” бе записано, че тези 1700 мегавата с батерии са част от амбициозната цел за въвеждане на минимум 2500 мегавата възобновяеми източници до 2026 г.
Механизмът за финансиране по инвестицията с батериите бе планиран с 6 тръжни процедури на шест месеца, считано от от 1 януари 2022 г.
Изграждането на първите 285 мегавата ВЕИ с батерии се предвиждаше за март тази година. Затова бяха предвидени 2,66 млрд. лв., като 877,8 млн. да са безвъзмездни по плана и 1,782 млрд. лева частно финансиране с период за изпълнение 2022-2026 г.
По повод батериите за съхранение на електроенергия експерти посочват като най-ефективно изграждането на язовир “Яденица” като втория изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”. Това ще е най-голямата батерия, която ще работи 24 часа в денонощие. Това е проект с десетилетна история, има ОВОС. Ако се обяви за обект с национално значение, може да се започне отчуждаване на земи.
За финансирането
му имало
интерес от
европейски
банки,
тъй като възвръщаемостта била бърза. Да припомним, че мощността на “Чаира” сега е 800 мегавата.
Премиерът Петков се фокусира върху енергията от геотермални източници. Той направи сравнение с Турция, която имала 1600 мегавата геотермални мощности. При нас можело да се построят до 2026 година поне 400 мегавата.
По-късно от ведомството на Василев уточниха, че у нас добивът може да е по-лесен, тъй като в Турция сондите за геотермалин води са на 2 км надолу, а при нас - 200-300 м.
В предишния план бе предвиден пилотен проект за комбинирано производство от геотермални източници на 5 мегавата електрическа мощност и 30 мегавата топлинна. Предвидени бяха 92,6 млн. лева грант, изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, а мощността беше с период на изпълнение 2022-2026 г.
-6 °
10 °
