За да имаме икономически растеж, който остава в България, е важно да имаме умен бизнес и икономика. България е много силна в ИТ сектора, аутомотива, иска ми се да развием и биотехнологии, храни и земеделие, но с високотехнологичен растеж. Защо не и сектор космос, който позволява и много други сфери да се включат. 

Това коментира министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по Дарик радио.

Той обясни, че инфлацията до голяма степен е привнесена отвън предвид затрудненията на веригите на доставки и цената на енергията, както и заради спасителните мерки, заради които се наляха средства. от държавите. Постепенно ще видим на централизирано глобално ниво мерки за намаляване на инфлацията, като вдигане на лихвените проценти.

В бюджета за 2022 г. имаме заложен дефицит от 2,6% без ковид мерките, което е в рамките на Маастрихтските критерии. Но важното е, че е заложени това, което обещахме на България - растеж, това е пътят на богата и социално справедлива страна. Ако не инвестираме и правим икономии, ще си останем там, където сме. Ако извадим капиталовите разходи, бюджетът е на излишък, имаме 1,5 млрд. лв. заложени за пътища, 30% увеличение на капиталовите разходи за общините, 90 млн. лв. за пристанищна инфраструктура, 600 млн. лв. за жп инфраструктура, обобщи Лорер.

По думите му основната мисия на неговото министерство е да убеди всички инвеститори, че ще има ред, правила и предвидимост. И даде пример, че в момента се преговаря с германска компания за още един завод за чипове за автомобили, както и с американска за ИТ център.

Той коментира и експото в Дубай. "За съжаление не сме разбрали, че това е високотехнологично експо, което не е за храни и история. Тези изложения донякъде са традиция и не можем да избегнем присъствие на тези формати и е важно да сме там. Но светът се променя, става все по-виртуален и високотехнологичен и Българската агенция за инвестиции ще се заеме с това да покаже нова осъвременена визия на България. Млади и нахъсани хора има по много ъгълчета на администрацията, но те са били потиснати през годините. Ще ги изкараме първо и после ще привличаме повече такива", категоричен беше Лорер.

Преминаването към електрически коли много ги опростява като технология. Производителите им се превръщат в едни интегратори, които трябва да съберат един успешен модел, това означава, че автомобилния пазар ще започне да се демократизира и това отваря поле за много нови играчи в тази област, вкл България - защо да нямаме завод за електромобили, ако автомобилът е вече много по-прост. Така че "Некст.е.ГО" е абсолютно реално да се случи и се надявам, че през пролетта ще има вече първа копка, каза Лорер. Относно самата сделка той уточни, че България не е дала никакви пари като насърчителна мярка предварително, а всички помощи ще се случат, след като заводът започне да работи и да продава.

Според него българската енергийна система страда от сериозни дефицити и правителството има подозрение, че са се случвали сериозни нередности. Смяната на управлението на "Булгаргаз" е резултат 2:0 в борбата за ред и законост у нас след оставката на Сотир Цацаров. "Многократно сме говорили колко е закъсняла доставката на азерски газ у нас, интерконекторът с Гърция го няма, имаме много въпросителни меко казано, че енергийната система у нас не е била управлявана в интерес на гражданите", смята Лорер.

"Нашата надежна е, че Омикрон е последният щам и след това ще си отдъхнем. Доколко мерките срещу кризата са ефикасни, се вижда - много от бизнесите оцеляха, имаме вече и план за справяне и постепенно затваряне на страната. Ние реагираме на ситуацията динамично и нагласяме мерките според сериозността й", обясни министърът.

Той припомни, че ББР има мисия по закон да помага на малки и средни фирми. Започнахме да правим специализирани програми за отделните отрасли - за хотелиери и ресторантьори, за розопреработвателите, работим за подпомагане сметките за енергия, говорим и с още няколко индустрии, допълни Лорер.