Очаквам, че най-късно до октомври 2023 г. междусистемната газова връзка България–Сърбия ще бъде завършена и ще съдейства за разширяване на възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Това каза министърът на енергетиката Александър Николов по време на церемонията за старт на строителството на сръбския участък на междусистемната газова връзка България–Сърбия, която се състоя в близост до българо-сръбската граница, съобщиха от министерството.
В събитието, което се проведе под патронажа на министър-председателя на Република Сърбия г-жа Ана Бърнабич, участваха също и вицепремиерът и министър на минното дело и енергетиката на западната ни съседка проф. Зорана Михайлович, изпълнителният директор на “Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов, както и посланикът на България в Сърбия Петко Дойков.
Министър Николов акцентира и върху ползите за потребителите от промяната на газовата карта – с изграждането на интерконекторните връзки като тази със Сърбия регионът ще разполага с алтернативни източници на природен газ, което улеснява преговорите с потенциалните ни партньори, подчерта министър Николов. По неговите думи намаляването на цените и сигурността на доставките са сред най-важните положителни ефекти от междусистемната свързаност в региона в дългосрочен план.
Министър Николов изтъкна също и ролята на природния газ за редуциране на въглеродните емисии в Югоизточна Европа, имайки предвид предизвикателствата, свързани с високия дял на въглищата в енергийния микс на държавите от региона.
Настоящата ситуация, свързана с високата волатилност на енергийните цени изисква целенасочени и ефективни мерки, при които активното сътрудничество и по-нататъшната интеграция на енергийните пазари в региона ще ни позволи да отговорим на предизвикателствата. В този смисъл проектът за междусистемна газова връзка България–Сърбия е пример за това как устойчивото сътрудничество между нашите две страни и Европейската комисия може да осигури взаимни ползи както за двете държави, така и за целия регион, завърши енергийният министър.
Газовата междусистемна връзка България-Сърбия (IBS) се предвижда като реверсивна връзка, която ще свързва националните газопреносни мрежи на Република България и Република Сърбия.
Газопроводът се планира да бъде с обща дължина около 170 км от гр. Нови Искър, Република България, до гр. Ниш, Република Сърбия, от които около 62 км на българска територия.
Планираният капацитет на газопровода е 5.5 млн. м3/ден (1,8 млрд. м3 годишно) с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се този капацитет да бъде увеличен до 2,4 млрд. м3/г. в рамките на изпълнението на трета фаза на проекта от общ интерес за ЕС "Рехабилитация, модернизация и разширение на българската преносна система".
Интерконекторът България – Сърбия е обявен за проект от общ интерес за ЕС и за Енергийната общност, както и за един от седемте приоритетни проекта в рамките на инициативата за междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа CESEC.