Нека и да пренареди приоритетите си. За обикновените хора това са цените на тока, на газа, на храните и лекарствата, казва зам.председателят на икономическата комисия в парламента

Още акценти: 

  • Моделът “Обама”: държавата да връща на част от работещите 10%-ния данък, който е бил удържан  предишната година, е по-доброто решение за необлагаемия минимум. Защо да не се доработи?
  • Отдавна лансирам идеята да се създаде държавно аптечно предприятие, което да обслужва само пенсионерите
  • ОИСР е професионалната матрица за развитие на една  икономика. Добре е, че получихме покана за членство в нея
  • Защо да не освободим дребния бизнес от услугите от всички тегоби с ДДС, дневници, фактури, двойно счетоводство. Защо да не плащат патентен данък?

- Прогнози сочат различен хоризонт за справяне с инфлацията, г-н Кънев. Финансовото министерство построи бюджета с очаквания за пик на инфлацията през април и успокояване на 5%, БНБ са по-консервативни - още 5 месеца инфлация и спад, но до нива от 7,5%.

- Не бих казал, че ще бъде опустошителна инфлацията. Боя се обаче, че ще бъде по-голяма от тази, която се очаква. Защото тя е привнесена отвън. Няма как ЕЦБ да печата 3 трилиона евро, които до голяма степен са “хеликоптерни пари”, и това да не води до инфлация.

- Определиха и новия бюджет като проинфлационен. Такъв ли е?

- Той е копие на политиката на Еврокомисията за по-големи инвестиции в икономиката. Лошото е, че за обикновените хора по-важно е поскъпването на стоките в малката потребителска кошница. Изследванията показват, че поскъпването на основните продукти в нея, 28 на брой, е около 15-25%. Двуфицрена инфлация, която касае българина потребител на продукти и услуги.

- Или има начин да бъде омекотена?

- По този повод е и една от препоръките ми към новото правителство. Да пренареди малко приоритетите си. Защото за обикновените хора не е приоритет нито Македония, нито Украйна. А цените на тока, на газа, на храните и лекарствата. С други думи, инфлацията. Темата “съдебна реформа”, колкото и да е важна, според последното проучване на “Галъп” събра 4%. Цените на тока обаче присъстват неизменно във всички мои срещи с избиратели.

- Грешка ли е, че готвим компенсации за небитовите потребители, които са “прехвърлили” част от новите цени към битовите?

- Да започнем с това, че за най-беззащитните от небитовите потребители - социални домове, училища, болници, кметства, проблемът стои открит. Акумулират се огромни финансови средства в производителите на електрическа енергия, което така и нямам представа защо трябва да чакаме края на февруари, за да компенсираме поне отчасти поскъпването.

На тристранен съвет това бе решено още на 5 януари. Обяснението е, че трябва да поискаме нотификация от ЕС, която пък се бави, но вече май е получена…

Имам чувството, че само ние очакваме такова съгласие. А всички останали държави правят каквото решат. Изтече информация колко бързо се случи това например в Гърция, без да се чака. Така че не съм убеден, че това е правилният отговор.

- Ще проработи ли идеята държавата да пазарува ток за тях с дългосрочни договори?

- Идеята е добра и единствено правилната. Тя означава връщане на държавата обратно там, откъдето си е отишла. Защото, когато е спокойно, всички реват срещу държавата, молят и настояват тя да се оттегли, за да имало пазар. В момента, в който средата стане токсична, всички я викат да помага. Затова си мисля, че предложението, което финансовият министър Асен Василев лансира - един търговец да сключва дългосрочни договори, е добро. И мисля, че и в други сектори това може да се случи.

- Например в кои?

- Отдавна лансирам идеята на същия принцип да се създаде едно държавно аптечно предприятие, което да обслужва само пенсионерите, защото се оказва, че след храната най-голямото перо за българския пенсионер, който и без това е беден, са лекарствата. Но дано час по-скоро държавата се намеси поне в сметките за тока.

- Какво бихте искали да видите в дневния ред на кабинета? Вие сте представител на бизнеса в парламента и мнението ви е важно.

- Една от важните теми в разговорите по коалиционното споразумение например бе тази за минималния необлагаем минимум. И отново мисля, че това, което бе предложено от кабинета “Орешарски” и ликвидирано от следващия кабинет, т.нар. модел “Обама”, ще е добро решение. В началото на всяка следваща година държавата да връща на част от работещите 10%-ния данък, който е бил удържан. Мисля, че по него трябва да се поработи.

- Наскоро работодатели и финансов министър се сблъскаха в полето на минималната заплата. Вие как гледате на този, да го наречем, спор?

- Този голям спор е с поне 20-годишна давност и всяка година работодатели и финансов министър влизат в него. Вярно, този път стана малко по-публичен и по-остър заради характерите на двете страни. Аз лично мисля, че в случая работодателите не са прави. Минималната заплата трябва да се вдига. За мен по-тревожното е, че доста теми от коалиционното споразумение някак позаглъхнаха.

- Много очаквани решения наистина ги има в новия бюджет, други бяха отместени за втората половина на годината. Мислите ли, че нещо би могло да се ускори, друго да се отложи?

- Дай боже този кабинет да работи по-дълго и да има повече политики и в актуализацията на бюджета през юни, и в бюджета за 2023 г. Бих се върнал към постната пица на Дянков, помните първия бюджет на ГЕРБ, нали? Сравнете я с мазната пица с доста плънка и апетитни парчета шунка на сегашния финансов министър. Шегата настрана, сравнението на двете “пици” - постната и мазната, е всъщност сравнение на две концепции в икономиката. Първата е изключително консервативната, със затягане на коланите, колкото могат да изтърпят бизнесът и народът. Това беше в последните 10 г. И сега - рязко увеличаване на парите за социални разходи. Два пъти повече инвестиции. Това е добра основа.

- Да ви върна обаче към онези теми, които бихте искали да видите в работата на кабинета, но не ги виждате.

- Защо например не освободим дребния бизнес от услугите от всички тези тегоби с ДДС, дневници, двойно счетоводство. Защо те да не плащат патентен данък? 15 г. съм свидетел на неистовата битка за такса смет според консумацията. Мисля си, че тази година е идеална това да се случи - няма избори, нито местни, нито други, и няма защо да се ухажват избирателите. Една стара идея по ускорена амортизация на данък сгради. Абсурд е при новото строителство да чакаш 25 г. да се амортизира една сграда.

Някак изчезна и темата за учебниците. Беше решено да има един, после се заговори за два учебника, после темата изчезна. Ще дойде новата учебна година и пак ще се печатат учебници за стотици милиони левове, съгласете се, че това е абсурд. Плащанията в брой - тема, с която не бива да се спекулира, защото не сме нито Швеция, нито Норвегия, за да твърдим, че парите отмират. Внимателно трябва да се обмисли.

Ще ми се да поздравя ЕК, аз рядко го правя - най-накрая Франция и Германия се договориха, че атомната енергия и газът са зелена енергия. За съжаление, на другарите от Брюксел им трябваха години да узреят, а през това време ние си занулихме реакторите в Белене и VI блок.

- Може ли да се поправи тази грешка?

- Нямаме много време. Все пак Турция напредва с изграждането на реактори, а Румъния вече предоговаря нови два реактора. Ние, изглежда, ще останем на сухо.

- В препоръките си към кабинета изпускате важни неща като корупцията и съдебната реформа. Не сте съгласен, че са важни ли?

- Иска ми се да видя и поне начало на административната реформа, която отлагаме вече години наред. Няма драма в нищо от онова, което казвам. Но нека не се разпиляваме всеки ден по нови и нови теми, а да бъде по-концентрирано. Важни са, няма спор. Но тъй като аз помня отдавна, когато на власт дойде тройната коалиция, какво обеща? Битка с корупцията. Бойко Борисов дойде на власт след коалицията и какво каза - че това е основното, с което той е спечелил изборите и ще пребори корупцията. Стара тема.

- Защо все не се случва обаче?

- Причините са много. Явно политическата воля е една, докато се вземе властта, и след това готовността за това лека-полека изстива. Аз съм оптимист за това правителство. Противно на ширещите се мнения според мен не са нито млади, нито неопитни. Аз на 34 г. бях генерален директор на Полиграфическия комбинат “Георги Димитров”. Вярно, преди това бях минал по цялата стълбица. Тези момчета и момичета също имат своя шанс. Всички трябва да им го дадем. Те пък на своя ред да бъдат малко по-любознателни, да знаят, че българската икономика я има и не е само иновации и стартъпи. Тя е сериозна икономика, която над 60% се формира от експорт, и на първо място не е добивната промишленост. Искам да има повече внимание към българската промишленост и към селското стопанство. Да, искаме иновации, да, искаме развитие, да, трябва да търсим продукти с по-висока добавена стойност. Но и да не забравяме, че има нещо, вече създадено, което трябва да се оптимизира и да се надгражда.

- Икономическият министър Корнелия Нинова поиска от търговските вериги достойно място за българските производители. Помня, че преди поне 10 г. по ваша инициатива имаше подобна кампания, която се увенча с частичен успех. Защо се случва бавно и трудно?

- Ние дори приехме специален закон и те веднага изпищяха, че това е рестрикция, дискриминация и ще информират Брюксел. А ако продължаваме да настояваме, ще напуснат страната. Не само, че нито една не напусна България, а дори увеличиха рязко пазарния си дял. Да оставим на ръководството на министерството на икономиката, което е достатъчно зряло и опитно, да намери решение на този важен проблем.

- България продължава да бъде в дъното на класациите за правене на бизнес. Смути ли ви това, че за да направиш кокошарник у нас, отиват над 200 дни, а в Германия- три пъти по-малко? Какво ни липсва?

- Реформи ни липсват. 12 г. донесоха достатъчно затлачване в провеждането им. Всеки проблем бе замитан под черджето, примери колкото искаш. Вземете един от основните критерии - присъединяване към електрическата мрежа. Как да го коментирам, освен като потвърждение на поговорката, че по-страшен от държавния монопол може да бъде само частният. В момента това е точно така. А строителните разрешителни? Когато бях председател на икономическата комисия преди 2-3 г., се заех с това и до никъде не стигнах. Три министерства, трима министри, някъде мръдне напред, на другото място се върне назад. Нищо, абсолютно нищо не се получи.

- Трябват промени в закони и промени във функциите на изпълнителната власт, за да се случи ли?

- Да. И не само там. В закона за безопасни условия на труд има доста неща, които просто са копи пейст на европейски норми, които на нас не ни отиват. В закона за рибарство и аквакултури също има абсурдни изисквания. Всеки ден се сблъскваме с някакви европейски норми, които първо се оказва, че не са европейски, и второ - че не са и норми. Но са чудесно оправдание за някои.

- Какво означава за нас поканата за ОИСР? Какво ще ни донесе членството в клуба на богатите? И за там ли сме?

- Да, това е положително и полезно, защото е сериозна организация със сериозен бюджет. И по-важното - с експертиза, която прави чудесни анализи. Още повече че едно от изискванията, когато влязохме в чакалнята за еврозоната, беше възложено от ЕК точно на ОИСР да наблюдава правенето на законите ни за публичните предприятия. Това е професионалната матрица за развитие на една икономика.

- А споделяте ли прогнозата, че българите ще достигнат 55% от средноевропейските доходи към 2030 г.?

- Никой не може да каже. Виждате, че от никъде се изсипа тази пандемия, която занули икономиките, спря ги. Първите 2 г. въплъти мечтата на онова хлапе Грета Тунберг, когато целият свят се прибра по домовете си. След като малко се посъвзехме, се изсипа кризата с цените на тока, която не е само у нас. Германия и Франция си гонят интересите, разработвайки си паралелни източници на ток. А ние и други държавици да се оправяме. Затова няма как да бъда пророк. И все пак съм оптимист. Допреди година винаги цитирах проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите, която казваше по повод управлението на ГЕРБ - всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти. Сега, слава богу, темите и дебатите са открити и изключително полезни. Бъдещето ще покаже доколко сме на правилния път.

ОИСР е професионалната

матрица за развитие на една

икономика. Добре е, че получихме

покана за членство в нея

Защо да не

освободим дребния бизнес от всички

тегоби с ДДС,

дневници, фактури,

двойно счетоводство.

Защо да не плащат

патентен данък?