Европейската централна банка (ЕЦБ) призова днес банките да засилят контрола над рисковете, най-вече от кибератаки, като едновременно с това леко повиши изискванията за техните собствени пруденциални фондове, предаде Франс прес.

Банките трябва като цяло да удвоят усилията за предотвратяване на нарастващия риск от кибератаки, заяви Андреа Енриа, председател на банковия надзорен орган в ЕЦБ, на телеконференция. Той не посочи изрично нападения, които биха могли да дойдат от Русия заради украинската криза, предаде БТА.

Но ЕЦБ проверява банките за подготвеността им за възможни санкции срещу Русия, в случай че тя нападне своята съседка, допълни Енриа.

След като броят на кибератаките нарасна през 2021 г. спрямо периода от преди пандемията, ЕЦБ иска да знае дали банките разполагат с достатъчно компетентен персонал, за да се справят с този риск. Тя иска да знае и какви последици би имало, ако те подценят излагането на опасност на някои критични функции, както и дали провеждат достатъчно тестове за проникване, отбеляза надзорникът.

Изискванията и предвиждането на собствени средства на банките, така че да могат да абсорбират загуби, също бяха леко завишени за 2022 г. до средно около 15,1 на сто от рисковите активи спрямо 14,9 на сто досега, посочва ЕЦБ в комюнике.

Тези глобални изисквания са засилени по-специално за за собствените "твърди" средства, наречени CET1 (базов собствен капитал от първи ред), които са увеличени до около 10,6 на сто от рисковите активи спрямо 10,5 на сто миналата година, отбелязва ЕЦБ.

Представителна извадка от около 115 оценени банки показва, че едва 6 от тях (непосочени) са с по-ниски от изискваните минимални собствени средства поради "структурни проблеми".

Тези заключения се съдържат в ежегодната кампания за надзор на всяка банка (SREP) през 2021 г., когато икономическата активност в еврозоната се върна на предпандемичното си равнище.

В същото време са останали неяснотите с развоя на пандемията и недостиг на части и суровини наруши веригите за доставки, което забави възстановяването.

Към този контекст се прибавят и различни неясноти, свързани с климатичните промени и с евентуален лихвен шок, освен заплахата от кибератаки, което може да се отрази на рентабилността на банките.

Банките следователно трябва да осъзнават възможните последствия за техните баланси и да засилят контролните рамки на рисковете и управлението, предупреждава Енриа.

Надзорникът обаче няма да продължи след 2022 г. кризисна мярка, въведена през пролетта на 2020 г., която позволяваше на банките да черпят от собствения си капитал, за да отпускат заеми и да подкрепят икономиката