Във фонд отиват парите от продажбите на квотите въглеродни емисии, 5% от приходите в енергетиката и от таксата  “задължения към обществото”

Къде отиват парите от продажбите на квоти мръсен въздух, които България не използва, и дали те не влизат в джоба на определени играчи в енергетиката, които държат ВЕИ централи. Тази тема се завъртя през последните дни, подклаждана от политици и депутати.

Става въпрос за фонд “Сигурност на електроенергийната система”, създаден да покрие дефицитите в енергетиката, причинени от дългосрочните договори с преференциални цени на тока - с американските централи, зелените мощности и когенерациите. (Кога бе създаден фондът и как действа, виж по-долу.)

Пари в него идват от три страни. Едната е продажба от държавата на квотите въглеродни емисии. Това го прави Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДОС) към екоминистерството.

Европейската комисия казва къде и колко квоти да се продават. На година България търгува с 15,4 млн., а ПУДОС превежда парите от тях във фонда.

Миналата година от продажбата са влезли 1,6 млрд. лв. Вторият източник на пари в енергийната “банка” са 5% удръжки от приходите на енергийните предприятия. През 2021 г. сумата е 420 млн. лв. Фондът се пълни и от таксата “задължения към обществото”, която плащат всички. Миналата година сумата е била 522 млн. лв.

От трите източника

се получава

внушителната

сума от над

2,6 млрд. лв.

Най-голямата част от парите отиват за тецовете в Маришкия басейн и за малките възобновяеми източници до 500 киловата мощност. На тях са разплатени 1,4 млрд. лв. през миналата година.

На всички останали веита с дългосрочни договори за изкупуване на тока са платени 635 млн. лв. Всички те с изключение на покривните, които единствени останаха с преференциални цени, продават тока си на борсата.

Разликата между прогнозната пазарна цена, която се определя от КЕВР, и тази по дългосрочния им договор се покрива от фонда. Ако прогнозната пазарна цена е по-висока от тази по договор, то те получават 0 лева премии. Това напоследък се случва все по-често заради високите цени на свободния пазар.

Третото плащане е към когенерациите - това са топлофикациите, които произвеждат електро- и топлоенергия, които

през 2021 г.

са получили

317 млн. лв.

Наличностите и разплащанията във фонда за една регулаторна година - примерно от 1 юли 2021 до 30 юни 2022 г., би трябвало да бъдат занулени. Тоест - колкото са влезли, толкова да бъдат разплатени.

Ако останат определени суми, те се ползват за буфер. Ако КЕВР е заложила цена на въглеродните емисии от 51 евро за тон, а на пазара средната е 82 евро, регулаторът решава да се покрие този недовзет приход.

Другата възможност е излишъкът, който се е получил, да се ползва за намаляване на таксата “задължения към обществото”, която се плаща от всички потребители.

Парите във фонда в бъдеще постепенно ще се увеличават, тъй като през 2023 г. от схемата с преференциални цени ще излязат първите възобновяеми източници, ще им изтекат договорите. На американските централи договорите приключват в края на 2024 и 2026 г.

Най-скъпите фотоволтаици обаче ще приключат с преференциалните си цени чак през 2032-2033 година. 

Фондът тръгна през 2015 година

Фонд “Сигурност на електроенергийната система” заработи през 2015 г. след продължила няколко години криза в енергетиката. Тя се получи след бума на възобновяеми източници, които продаваха тока си на високи цени, както и с големите плащания към американските “Марици”, които имаха дългосрочни договори на преференциални цени.

800 млн. лв. беше стигнал тогава дефицитът на НЕК, която по закон задължително трябваше да изкупува електроенергията на преференциални цени. Законодателно бе заложено тя да фалира, а освен това беше блокирана и либерализацията на пазара.

Тогава експерти от енергетиката създадоха нов модел, с който да се плаща на веитата, на американските централи, както и на когенерациите. А той бе гласуван от депутатите.

Така бе учреден фондът и осигурена финансовата стабилност на енергийния сектор. Беше поправен в голяма степен фалът на политическата класа за преференциалните цени на възобновяемата енергия. В първите години на бума, който беше от 2009 до към 2012 г., цените им бяха 600 и дори 800 лв. на мегаватчас. Бедна България стана нещо като Клондайк и дори корейски и китайски държавни компании дойдоха да строят фотоволтаици.

Измисленият и сътворен през 2015 г. модел сега действа, около фонда няма скандали. Схемата с договори за премии е приета от ЕК, получава подкрепата на Световната банка.

В управителния съвет на фонда са представители на три министерства - на енергетиката, МОСВ, на финансите. В него са и по един представител на производителите на конвенционална електроенергия и на веитата.