- над 10 млрд. лв. са приходите от продажби в софтуерната индустрия
- има необходимост от 30 хил. нови кадри
- технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като отчита трикратен ръст през последните години, показва проучване на Endeavor
Държавата ще инвестира в ИКТ сектора под най-различни и нови форми за дигитализация и модернизация. Това заяви министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по време на дискусията „Софтуерният сектор – двигател на икономическия растеж”, с която се отбелязаха 20 години от създаването на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
„По Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено сериозно финансиране за дигиталната икономика, част от тях са 146 млн. лв. за дялови инвестиции, нещо, което го нямаше през последните години, но отново ще стартира“, заяви министър Лорер по време на събитието. Той посочи, че за технологична модернизация, която касае както хардуерно оборудване, така и софтуерно обезпечаване към него, са предвидени още около 260 млн. лв.
На събитието беше представен анализ за софтуерната индустрия, който показа, че приходите от продажбите ще достигнат над 10 млрд. лв. и че това е една от най-експортно ориентираните индустрии в България. Над 70 нови компании от сектора са влезли в страната ни през миналата година. Общо близо 50 хиляди души работят в сферата. Необходимост от още над 30 хиляди нови кадри в следващите години, обявиха от софтуерния сектор, който продължава да расте устойчиво, да се развива и да добавя все по-голяма стойност към икономиката ни.
Относно недостига на кадри в тази област министър Лорер заяви, че една от мисиите на Министерството на иновациите и растежа е да подпомага именно развитието на кадрите у нас. „Единият от начините, който виждаме дългосрочно, е да имаме Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката (МОН), за да можем да служим като проводник на това, което е необходимо към бизнеса по много по-активен начин“, обясни той и допълни, че ще съдейства и за привличане на кадри от други страни. Министър Лорер подчерта, че са необходими пилотни предложения от сектора, както и редовен диалог с цел ползотворна работа.
На събитието, където бяха очертани тенденциите в развитието на българската софтуерна индустрия и обсъдени възможностите й, присъстваха икономисти, анализатори и представители в ИТ сектора.
По-късно Лорер присъства и на представянето на проучването Insight Report, което изследва технологичния сектор в София и анализира основните предизвикателства и възможности за неговото развитие, изготвено от Endeavor.
То показва, че технологичният сектор е най-прогресивно развиващият се в България, като отчита трикратен ръст през последните години, повече от всеки друг в икономиката. Само при информационните и комуникационните технологии този ръст е от 1.8% дял от БВП през 2011 г., до 7% дял от БВП през 2020 г.
По последни данни в сектора са заети близо 115 хил. души със средна работна заплата 3,4 пъти по-висока от тази за страната, а нивата на производителност на труда са конкурентни на световните. В проучването на Ендевър се посочва, че България има шанс да бъде лидер в предприемаческата екосистема в Югоизточна Европа.
Участие в дискусията взеха министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, изпълнителният директор на Ендевър България и партньорите, подкрепили проекта - Българската банка за развитие с изпълнителен директор Цанко Арабаджиев; Фондът на фондовете с изпълнителен директор и председател на СД Мартин Гиков; Sofia Investment Agency с изпълнителен директор д-р Мария Христова и Българската стартъп асоциация с изпълнителен директор Недялко Дервенков.
Проектът илюстрира развитието на технологичната екосистема в последните години и основните предизвикателства в сектора, като съпоставя факторите за развитие с тези в други европейски държави. На база на направеното проучване страната ни се характеризира със силна екосистема, добре функциониращи структури и силни взаимовръзки между предприемачите. България заема челно място сред държавите в Югоизточна Европа откъм институционална предприемаческа подкрепа по отношение на достъп до капитал, ноу-хау, информация. Така например в страната ни има повече от 17 фонда за дялов и рисков капитал и инкубационни/акселераторски програми, покриващи целия цикъл на развитие на предприемаческите начинания.
Основните предизвикателства, които компаниите взели участие в изследването посочват, са достъп до профилирани кадри (68% от фирмите заявяват липса на технически талант, а 56% на квалифицирани мениджъри), достъп до капитал (над 50% от компаниите в зряла фаза отчитат недостиг на финансиране),липса на регулаторна рамка и държавна инфраструктура.
На база на анализа авторите обособяват четири основни стратегически препоръки, които ще допринесат за развитието на технологичния сектор в страната. В първата се включват дейности, свързани със запазване и привличане на експертиза и талант в страната, както и добре систематизирана капиталова и институционална подкрепа. Втората акцентира върху важността за продължаващо развитие на екосистемата, така че компаниите, които вече са успешни, активно да подпомагат следващото поколение компании като станат ментори и инвеститори в тях. Третата е за подобряване на правната и административната среда и политиките – в това число заимстване на добри практики от други държави, като въвеждане на съвременни механизми за предоставяне на акции и опции на служителите, облекчаване на режима за привличане на качествени кадри и предприемачи от чужбина, по-активното ангажиране на родните пенсионни и застрахователни компании като инвеститори в инвестиционните фондове и др.
Последната препоръка насърчава към регионално сътрудничество, с което да се засили позиционирането на Югоизточна Европа в глобален план. Тук са упоменати ползите от споделяне на опита на България с други държави, популяризиране на успешните примери, както и идентифициране на силни и слаби страни на регионално ниво.
-5 °
18 °
