Решението за намаляване на зависимостта на Европа от руския природен газ подчертава необходимостта от възможно най-бързия начин за пренасяне на природен газ от залежите в Югоизточното Средиземноморие, като едновременно с това възражда интереса към залежите в района на Крит и Йонийско море, се посочва в статия на гръцкия в. „Катимерини“, цитиран от БТА. Според изданието Атина разработва план за алтернативно на Източносредиземноморския газопровод (EastMed) трасе, което да транспортира газ от Израел през Египет и Гърция до Италия и останалата част от Европа.

Анкара вече шумно лансира плановете си да транспортира природен газ от Израел до Турция и оттам до Европа чрез съществуващи съоръжения, пише „Катимерини“.

За ролята на разпределителен център претендират и други държави, сред които и Гърция, която чрез използване на налични и нови съоръжения може да се превърне в хъб в района на Югоизточна Европа, коментира изданието. През Гърция до Европа може да достигне природен газ от Каспийския регион, Източното Средиземноморие и втечнен газ от различни източници и според изчисленията количествата им могат да съответстват на 20 на сто от тези, които сега Европа внася от Русия.

Гръцкият план за алтернативно на Източносредиземноморския газопровод (EastMed) трасе предвижда подводен тръбопровод да свързва залежите в района на Израел и Кипър с Египет и оттам с друг тръбопровод с дължина 380 километра, което ще следва коридора на подводната кабелна връзка между държавите, ще стига до остров Крит. От острова той ще достига до полуостров Пелопонес, после до Италия и оттам до останалата част на Европа.

Трасето не съвпада с райони на геостратегически интереси, което ще гарантира бързото му финализиране, пише „Катимерини“. Като недостатък на проекта се сочи факта, че трасето изключва Кипър и това би създало трудности за гръцкото правителство на политическо ниво. Реализацията на този проект предполага наличието на големи количества природен газ, които биха направили съоръжението рентабилно, допълва изданието.

В началото на тази годината Кипър, Гърция и Израел подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на Източносредиземноморския газопровод. Плановете предвиждаха той да транспортира10 милиарда кубични метра природен газ годишно като количествата постепенно да бъдат удвоени. Източносредиземноморският газопровод трябваше да е с дължина 1872 километра като подводната му част трябваше да е с дължина 1335 километра. Тръбопроводът трябваше да свърже залежите на Израел и Кипър с Крит и след това през полуостров Пелопонес да достигне до Западна Гърция и да се свърже с подводния газопровод Гърция-Италия.

Малко след подписване на междуправителственото споразумение САЩ неофициално оттеглиха подкрепа си за съоръжението заради съмнение, че ще е икономически изгодно. Високата му цена от шест милиарда долара и техническите трудности в строежа му (в някои участъци той трябва да преминава на дълбочина от 3200 метра) са сред недостатъците на Източносредиземноморския газопровод, посочва „Катимерини“. Като пречка към реализацията на проекта се посочва и недоволството на Турция и проблемите с изключителната икономическа зона на остров Кипър.