Директното улавяне на емисиите въглероден диоксид от атмосферата ще е от ключово значение за реализацията на плановете за нулеви емисии, пише в анализ Международната агенция за енергетика (МАЕ). Тази технология е от съществено значение за индустрии, където емисиите не могат да бъдат избегнати - тежката индустрия и транспорта по далечни дестинации.

Развитието на сектора не трябва да спира усилията за намаляване на емисиите - те просто ще допълват плановете за въглеродна неутралност, категорични са от МАЕ.  Има и много природни методи за улавяне на емисии - например засаждане на дървета, допълват експертите.

Уловеният въглероден диоксид от своя страна може да бъде използван в индустрии, в които е необходим въглерод - химическата индустрия или за производството на "изкуствени" горива, допълват още експертите на МАЕ. Дори вече започват първите проучвания за производството на гориво за самолети от уловен въглероден диоксид и водород. По този начин се използва повторно уловеният въглероден диоксид и ще бъдат намалени емисиите в сектор, за който до момента няма решение за постигане на въглеродна неутралност.

В сценариите на агенцията за въглеродна неутралност до 2050 г. е предвидено улавянето на 85 млн. тона годишно до 2030 г. и на 980 млн. тона до 2050 г. Но това означава рязък скок в развитието на технологиите, защото в момента се улавят едва 0,01 млн. тона въглероден диоксид годишно. В момента в Европа, Канада и САЩ има само 18 съоръжения за директно улавяне на въглероден диоксид. Само две от тях продават въглерода, който улавят.

Най-голямото съоръжение за улавяне на въглеродни емисии е в Исландия - с капацитет от 4000 тона годишно, където емисиите се съхраняват чрез минерализация. Очакванията са до средата на това десетилетие в САЩ да заработи и най-голямото съоръжение за улавяне на въглероден диоксид с капацитет от 1 млн. тона годишно. От 2020 г. насам в САЩ инвестират около 4 млрд. долара в проучвания и развитие на подобни съоръжения.

Сред големите проблеми на технологиите за улавяне на въглерод е нуждата от големи количества енергия. За някои от технологиите, съществуващи в момента, е нужно загряване до 900°С, тоест използването на природен газ, макар че емисиите от горенето на този газ също се улавят.

Но всъщност това, което задържа най-много развитието на сектора за директното улавяне на въглеродни емисии, е цената. Днес тя е висока - за голям завод цената е между 125 и 335 долара за тон уловен въглероден диоксид, но очакванията са, че с развитието на технологиите тя ще тръгне надолу - до под 100 долара на тон до 2030 г.

Намаляването на цената е в пряка зависимост от публичната и от частната подкрепа за развитието на технологиите. Едни от най-перспективните райони за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са Китай, Близкият изток, Европа и Северна Америка.