През четвъртото тримесечие на 2021 г. активите на банковата система нараснаха с 2,8 млрд. лв. (2,1 на сто) до 135,4 млрд. лв. в края на декември, пише в редовното тримесечно издание "Банките в България" на Българската народна банка (БНБ).

Към 31 декември 2021 г. печалбата на банковата система възлезе на 1,4 млрд. лв. (при 693 млн. лв. към края на декември 2020 г.). Поради динамиката в печалбата възвръщаемостта на активите (ROA) се повиши до 1,05 на сто към края на декември 2021 г. (при 0,56 на сто преди една година), а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – до 8,53 на сто (при 4,57 на сто към 31 декември 2020 г.).

Брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна през периода с 2,2 млрд. лв. (3,0 на сто) до 75,9 млрд. лв. Основен принос имаше увеличението на кредитите за нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 3,0 на сто) и за домакинства (с 870 млн. лв., 3,0 на сто). Растеж се наблюдаваше и при вземанията от други финансови предприятия (със 72 млн. лв., 1,4 на сто) и от сектор "Държавно управление" (със 71 млн. лв., 7,9 на сто).

Депозитите в банковата система през четвъртото тримесечие се увеличиха с 2,1 млрд. лв. (1,9 на сто) до 115.4 млрд. лв. Определящ беше растежът на депозитите на домакинства (с 2,0 млрд. лв., 3,0 на сто) и на кредитни институции (с 1,0 млрд. лв., 19,9 на сто). Нараснаха и депозитите на нефинансови предприятия (със 128 млн. лв., 0,4 на сто), докато намаление се наблюдаваше при тези на други финансови предприятия – с 677 млн. лв. (15,0 на сто) и на сектор "Държавно управление" – с 309 млн. лв. (9,2 на сто).

Кредитите за домакинства продължават да нарастват с ускорени темпове на фона на относително бърз растеж на цените на жилищните имоти. Процесите на кредитния пазар са обусловени от текущите нива на реалните лихвени проценти и нарастването на доходите, които стимулират търсенето на кредити, както и от увеличеното предлагане на заемни ресурси, за което допринасят засиленият рисков апетит на кредитните институции и динамиката на депозитната маса.

В непосредствен план повишената кредитна активност се отразява положително върху доходността на банковия сектор. Същевременно високите темпове на кредитен растеж създават предпоставки за нарастване на задлъжнялостта, като при влошаване на икономическата среда или рязко повишение на лихвените проценти по кредитите способността за обслужване на задълженията може да отслабне, в резултат на което необслужваните кредити и разходите за обезценки да се увеличат. Банките разполагат със значителен обем обезпечения по кредитните си експозиции, но евентуално влошаване на пазарните условия би могло да ограничи възможностите за реализация на обезпеченията или да доведе до понижение на цената им с произтичащата от това необходимост от допълнителни обезценки, посочват от БНБ.

През 2021 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1,0 процент от 1 октомври 2022 г. и на 1,5 на сто от 1 януари 2023 г. За периода до края на третото тримесечие на 2022 г. равнището на антицикличния буфер се запазва на ниво от 0,5 на сто.

На 23 февруари 2022 г. Управителният съвет на БНБ прие решение да се преустанови действието на ограничението за разпределяне на печалбата на банките за 2019 г. и 2020 г. Отмяната на макропруденциалния подход по отношение на разпределенията е в синхрон с решенията на Европейската централна банка и на Европейския съвет за системен риск, уточняват от БНБ.