Българската ядрена индустрия счита за наложително в най-кратък срок да бъде разработена и приета като програмен документ от най-висш приоритет "Политика за устойчиво развитие на ядрената енергетика на България". Това се казва в позиция на Българския атомен форум "Булатом" относно необходимостта за осигуряване на условия за устойчиво развитие на ядрената енергетика у нас, предаде БТА.

На базата на анализа на официалните източници може да бъде направено предположението, че брутното вътрешно потребление на страната към 2030 г. се очаква да бъде около 43 тераватчаса (TWh), към 2040 г. ще бъде не по-малко от 45,1 TWh и съответно към 2050 г. следва да се очаква, че ще бъде почти 47 TWh, посочват експертите от "Булатом".

С отчитане на съхраняването на експортния потенциал, може да се очаква производство на електроенергия, което удовлетворява посочените по-горе критерии за енергийна сигурност в периода 2025 до 2050 г. да нарасне от 47,5 TWh до 53 TWh или с около 0,5 процента на година.

През последните години в структурата на производство на електрическа енергия продължават да доминират АЕЦ "Козлодуй" и топлоелектрическите централи, използващи въглища. Благодарение на това делът на вложените местни енергоносители за производството на електрическа енергия през 2020 г. е 95 на сто (ядрената енергия е отчетена като местен енергоносител), а на вносните - 5 процента.

Според Интегриран план в областта на енергетиката и климата /ИНПЕК/ в периода 2030-2040 г. делът на ядрената енергия трябва да достигне 45 процента и 60 на сто (съответно през 2035 г. и 2040 г.) от общото нетно производство на електроенергия. Това определя ключовото значение на производството на електроенергия от АЕЦ за осигуряване на енергийната сигурност в периода не само до 2040 г., но и през следващите десетилетия.

Към 2040 г. страната трябва да разполага с 4000 мегавата /MW/ ядрени мощности, които да осигурят необходимото базово производство на електроенергия и да създадат условия за реализация на други проекти, свързани с декарбонизацията на електроенергийния сектор.

Понастоящем, потвърденият експлоатационен ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" е съответно до 2047 г. и до 2051 г. В този период следва да се осигури и изграждането на заместващи мощности, които да осигурят 30 процента от общото брутно производство на електроенергия на страната при съхраняване на аналогичната надеждност, разполагаемост и прогнозируемост.

Експертите считат, че това може да бъде постигнато единствено чрез изграждане на нови ядрени мощности в действие достатъчно рано преди извеждането от експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй". Това ще позволи съхраняване и след 2050 г. на изградения още през 2040 г. баланс в структурата и управлението на електрогенериращите мощности на базата на 4000 MW ядрени мощности с разполагаем срок на експлоатация до и след 2100 г., допълват от "Булатом".

Експертите уточняват, че това е в съответствие и с други дългосрочни оценки за необходимото развитие на електроенергийните системи в региона. Според Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) производството на ядрена електроенергия в региона на Източна Европа ще се запази и ще се увеличи до 2050 г. с между 30 на сто и 100 процента в сравнение с 2019 г.