Без технологичен партньор, който има ядрена технология и затворен цикъл, България няма да може да поддържа и да развива ядрена енергетика. Това заяви председателят на "Булатом" Богомил Манчев по време на първата от поредица от 4 онлайн дискусии, които ядрената организация и Виенския център за ядрена компетентност организират. Нейната тема беше "Ядрената енергетика на България - национален приоритет и геополитика".

Според ядрения експерт държавата извън Русия, която може да направи блокове с вече доставените руски реактори е Китай, другата държава, която има затворен цикъл в ядреното строителство е Франция, заяви още той. Според него страната ни трябва да се обвърже с партньор, който да поддържа всичко.

Ако искаме да използваме атомна енергия, да се замислим какво и кога да се построи, с кого да се построи. Ядрената енергетика е най-високата и най-сложната технология, която сме допуснати да използваме. Така проф. Янко Янев от Виенския център за ядрена компетентност, който бе модератор на дискусията, отвори разговора за това дали ядрената енергетика е национален приоритет. 

Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт се включи с тезата, че политиците са омазали темата за ядрената енергетика от години. Няколкото решения на парламента, свързани с нея имат нужда от ревизия, смята експертът,  те са за "Белене", както и за развитие на ядрени мощности на територията на АЕЦ "Козлодуй". Без тяхната промяна - път напред няма, каза той. В официалния вестник на ЕС стои обява за търг за строителството на "Белене", който е обявен от изпълнителната власт и не е прекратен. Фирми са вложили пари за участие в него, радвам се, че не са започнали да ни съдят.

"Един премиер преди 2 г. показваше едни поляни в "Козлодуй" и казваше, че ще има едни реактори там", припомни Нейков. 

Енергийният специалист напомни, че има ревизия в областта на ядрената енергетика, която е зададена от ЕС, в плана от май се допуска някои от съществуващите мощности на въглища да се използват по-дълго, и е отбелязана ролята ядрената енергетика в зеления преход.

Д-р Кинг Лий от Световната ядрена асоциация, заяви, че ядрената енергия е вторият най-голям източник в света. За 2021  нивото на производство е 2260 тераватчаса, то не се показва сериозно през последните 20 г., има около 439 работещи реактора с мощност 93 гигавата в 22 страни, 256 са в строителство. Ядрената енергия, според него, може да допринесе в процеса на декарбонизация. Особено с войната в Украйна ядрената енергия може да допринесе за енергийната сигурност. Той спомена, че Обединеното кралство планира до 2050 г. 25% от енергията в микса да е ядрена, Полша и Франция също искали да увеличат делът й, както Корея и Япония. Факторите, които в дългосрочен план водят до увеличеното й използване в световен план е енергийната сигурност, но за това трябва силна политическа подкрепа, правилни енергийни пазари и механизми, които да привличат инвестиции в нея. 

Проф. Атанас Семов от Софийския университет "Св. Климент Охридски" върна темата в България, като заяви, че според социологически проучвания България е с висока подкрепа за ядрената енергетика. Нещо повече, тя е единствената страна в ЕС провела референдум за нова ядрена мощност. "Няма никакво оправдание – общественото мнение е да се работи в посоката на ядрената енергетика", смята той.

Семов заяви, че не е вярна представата, че Брюксел е затворил четирите малки блока на "Козлодуй". Позовава се на бившия еврокомисар Гюнтер Фехройген, който казвал в свое интервю, че е изненадан от отстъпчивостта на българското правителство правителство. Малките блокове били затворени от интересите, които искали да строят нови мощности и Брюксел си оставил врата за оправдание, казва той.

Към момента няма натиск за неизграждане на нови ядрани мощности, напротив - не само че няма натиск да не се строи, но имаме ясна промяна от страна на институциите по отношение на ядрената енергетика, имаме воля в контекста на зелената сделка, не съществува никаква причина България да не изгражда реактори. За разлика от други държави в ЕС, у нас няма проблем с общественото мнение, нито страхове от страна на екологията, напротив, има обществено очакване, защото ядрената енергетика е част от представата за сигурност и суверенитет. 

Проф. Холгер Рогнер от Международния институт за приложен системен анализ заяви, че АЕЦ "Белене" трябва да продължи. Той вижда ядрената енергия като партньор на възобновяемите източници и като фактор за опазване на околната среда. Има определен интерес от развиващите се страни, те не искат да изостават и да не се възползват от предимствата на тази енергия. Според него икономическата стойност на една такава мощност зависи основно от това да се построи навреме и в рамките на бюджета. Често обаче политическата интервенция проваляла това. Според него възобновяемите източници са по-чувствителни към цената, отколкото ядрената енергия. Той обаче посочи, че монетата има две страни - на другата страна е осигуряването на гориво, което зависи от един доставчик, имайки явно предвид ситуацията с Русия и войната в Украйна. Една ядрена мощност не може да се построи от частен инвеститор без правителствена помощ - било то с дългосрочни договори за изкупуване на тока, било с други механизми, които да защитят инвеститори и да осигурят възвращаемостта. Той смята, че има поле за развития и да малки реактори от по 100 мегавата.  
 "Ние вече сме в енергиен колабс, заради политическите мъдрувания през последните 15 години". Това заяви председателят на "Булатом" д-р Богомил Манчев. Според него войната в Украйна и кризата в енергоресурсите няма да затихнат утре. Това няма да даде възможност в държава като нашата цените да намалеят и  да си отдъхнем.

"Булатом" е настоявала многократно, да се обърне внимание енергетиката - у нас 50-52% от нея е чиста, заради 15-15,5 млн. мегаватчаса производство от АЕЦ "Козлодуй", 7 млн. мвтч ток от слънце, вятър и вода.  18-20 млн. са на база на комбинирано производство и  16-18 млн. - от местните въглища. Той заяви, че преди 2 месеца Урсула фон дер  Лайен е дошла в София да ни връчи с плана за възстановяване и ангажимента до 2038 г. да затворим въглищните централи, те са общо към 4000 мегавата. 

Ресурсът в мините може да бъде ценен и да се ползва при критични ситуации. "Да се обзаложа - че 2038 г. няма да сме решили проблема с базовата енергия", заяви той и настоя до 2030 г. да има нови два работещи ядрени блока, а до 2050 г. - още два. 

 Проф. Атила Асзоди  от Унгария участва във форума, за да сподели как в ситуацията на война в Украйна се справят с изграждането на атомната централа "Пакш 2", която се строи от руснаци. Той обясни, че проектът е започнат през 2014 г., като е сключено междуправителствено споразумение и са подписани договори за изпълнение. "Проектът върви, графикът се спазва, но имаме нова ситуация заради войната.В момента няма санкции, които да влияят на "Росатом", но има индиректни последствия. Банките са ограничени, налагат им се санкции. "Искам войната да свърши скоро и мисля, че това ще стане. И на трезв акъл политиците на продължат", заяви унгарецът. 

Абел Гонзалес от Научния комитет за изследване на ядрената радиация на ООН заяви, че през 2016 г. неговата страна - Аржентина, е поискала анализ на радиологичното въздействие на другите енергийни източници, извън ядрената енергия. Резултатите били изненадващи за политиците, били шок.  Най-големият причинител на радиация не била ядрената енергия, а енергията от изкопаеми горива, тя била 7 пъти по-висока от ядреното производство.