Все повече губим капацитет, намаляват младите хора в ядрената енергетика, намалява и  интересът към преподавателска работа. Това заяви по време на третата дискусия на "Булатом" за развитието на ядрената енергетика Цвятко Бачийски, председател на Агенцията за ядрено регулиране. Те беше на тема "Инфраструктура за развитие на ядрената енергетика".  

Ако не се организираме за осигуряване на човешкия ресурс не са възможни нито изграждането, нито експлоатацията на ядрени мощности, заяви той. Ядреният експерт заяви, че в сряда правителството е приело стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера  за периода 2022-2032 г. И в самите мотиви на Министерския съвет пише, че целта е да се преодолее несъответствието между потребностите на сектора от кадри и наличието им. Бачийски заяви, че трябва усилие между Министерството на образованието, индустрията и агенцията. 

Галина Дреновска от Министерството на образованието заяви, че недостатъчния интерес към ядрените и изобщо към техническите специалности се дължи на липсата на стратегия, която да очертае на държавно ниво развитието на ядрената енергетика. Тази неяснота пред бъдещата реализация не прави това образование привлекателно. 

Само 50% от започналите обучение в енергетиката завършват, заяви тя, а от бакалаврите и магистрите са 90%. Най-много от завършилите са професионалните бакалаври, заяви тя. Във висшето образование специалностите по енергетика, физика и химия са държавно защитени, те са по държавна поръчка.  Това  означава, че студентите не плащат  такса за обучение, получават стипендии. 

Дреновска заяви, че има само три години, в които се очаква увеличен прием на студенти. Заради демографската криза след това идва сериозен срив. Така че няма време да се стимулира интерес към това образование.

Доцент Калин Филипов от Техническия университет даде историческа статистика, че през 2000 г. студентите в ядрената енергетика за били 100, завършвали са половината. Към 2007-2008 г. са 60, паднали са на 15  и тази бройка се задържала в последните 5 години. Но от тях завършвали 7-8 и как да бъдат поделени тези хора, които трябва да се разделят между агенцията, ядрената централа, инженеринговите компании.

Бившият енергиен министър в кабинета "Сакскобургготски" Милко Ковачев заяви, че на всички им е добре с парите от "Козлодуй" да се подпомагат бизнеса и домакинствата. Но пък няма визия за развитието на ядрената енергетика.

Тласъкът ще дойде, когато интензивно започне изграждането на ядрената програма, заяви председателят на "Булатом" Богомил Манчев. Той повтори тезата от програмата на организацията, че през 2050 г. се очаква да има 4 работещи блока, оставали 28 години, които са малко време. Той заяви, че ще трябват 1300 човека, "ще ни затисне индустрията, но по-добре е да ни затисне", заяви още той. 

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране Бачийски, заяви, че в момента няма проблеми с нормативната база за ядрената енергетика, не се налагат изменения, но това не означавало, че няма да се наложат в бъдеще. 

"Имаме горчивия опит с ядрения проект "Белене", стигна донякъде, спря, промениха се условията, изисквания към безопасността,наложи се да се преразглежда проекта, това доведе до едно много, много дълго забавяне на процеса на лицензиране. С промяна на политическите условия този проект условно загуби перспектива. Казвам условно, защото все още няма решение как да се продължи с ядрените централи", заяви той.

Бачийски припомни, че върви процес в Европа на дебат дали ядрената енергия да бъде призната като устойчива нискоемисионна, в светлината на зелената сделка дали има място и ядрената енергия. Дебатът продължава и в момента, предстои гласуване в парламента. Условията, които е поставила ЕК  ще наложат преразглеждане и актуализация на нормативната уредба. 

Едно от нещата, което сериозно може да повлияе на бъдещото развитие е изискването за внедряване на ново устойчиво на аварии гориво.Целта е към 2025 г. да има такова, лицензирано от националните регулатори гориво. Във връзка с политическата обстановка има проблеми с горивото на страните, които експлоатират блокове с реактори ВВЕР. Разработват се общи виждания за гориво, което използват блокове ВВЕР 440, каза още той и припомни, че с горивото за хилядниците България има голям опит и при изискванията към едно ново гориво.

Стои и проблемът какво ще се прави с гориво след жизнения му цикъл. Условията, които евентуално ще бъдат поставени са за дълбоко погребване, а това означава отново да разгледаме регулаторната рамка с оглед на изискванията, които ще се поставят пред подобни съоръжения.