Има опасност магистрала „Струма“ да бъде довършена след 2030 г.

България губи по 6,5 млрд. евро всяка година от липсата на добра транспортна свързаност със съседните държави и лошото състояние на пътищата в страната. Това гласят изчисленията от последното издание на Handbook on the external costs of transport, който се издава на всеки 4 години от Европейската комисия. Данните съобщи проф. д-р Христина Николова, завеждащ катедра в УНСС, пред участниците в дискусия за стратегическата пътна инфраструктура на проведения в столицата Sofia economic forum III.

Тези изчисления включват в себе си външните разходи, които се правят заради лошото състояние на пътната свързаност и за покриване на всички разходи, които причинява това. Според проф. Николова след войната в Украйна, която промени драстично тенденциите в логистиката в нашия регион, загубите от липсата на добра инфраструктура може да се окажат и значително по-големи.

„Вместо да осигуряваме по-добра инфраструктура, която гарантира на бизнеса възможности за развитие, ние всъщност забавяме реализацията на инфраструктурните ни проекти и по този начин не можем да гарантираме онези икономически показатели, който са важни за бизнеса, за да се развива ефективно“, каза Николова.

Най-оживени разговори по време на дискусията предизвика обаче описанието на плановете на МРРБ за изграждане на пътна инфраструктура до 2040 г., което даде зам.-регионалният министър Явор Пенчев (виж визията в края на текста). Освен че у нас липсва добра свързаност между Северна и Южна България, която е необходима точно в този момент заради войната в Украйна, ние на практика сме изправени пред вероятността да забавим довършването на магистрала „Струма“ с около 2 години, каза той. Това означава тя да бъде довършена окончателно чак след 2030 г.

Причината е, че строителството на участъка през Кресненското дефиле, който вече е залегнал за финансиране по новата Оперативна програма „Транспорт“, не може да започне, а през октомври 2022 г. изтича срокът на действие на сегашния доклад по ОВОС за този участък.

Този доклад беше изготвен още през 2016-2017 г. и оценява последния засега вариант за този лот от магистралата, който преодолява Кресненското дефиле. По същество той предвижда разделяне на магистралата на две – платното, което е за движението в посока от Гърция към София, ще минава по досегашния път, а другото платно ще се строи изцяло ново източно от дефилето.

Този доклад по ОВОС обаче бе обжалван от екоорганизации и частни лица, които изгубиха делата и Върховният административен съд пусна доклада през октомври 2019 г. и той е в сила оттогава. Всеки доклад по ОВОС има срок на действие 5 години, т.е. след октомври 2022 г. ще трябва да се прави нова процедура.

През 2019 г. обаче България получи забележка от Еврокомисията, че за този проект не е правена оценка за съвместимост спрямо специфичните природозащитни цели на района. През 2020 г. МОСВ е провело обществена поръчка и е избрало фирма, която да направи тази оценка, но очевидно работата й няма да приключи навреме.

Това предизвика поредица от въпроси от страна на присъстващия на дискусията съветник на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по въпросите на енергетиката, климата и околната среда Джордж Кремлис. „Чувам някакви странни идеи в България за голям тунел през Кресненското дефиле. Нали преди 10 години се отказахте от него?, попита съветникът.
Той припомни и че сегашното състояние на тези липсващи 11 километра от магистралата водят до натрупването на 4-5 километра опашки от тирове преди и след дефилето. „Тези вредни емисии нали навлизат в това дефиле? Не можем да не мислим за това. Ние в Гърция също страдаме от недовършването на магистрала „Струма“, особено в Северна Гърция“, каза той.

И отбеляза, че всички пътни връзки север-юг в нашия регион са важни, особено след началото на войната в Украйна. „Трябва да работим заедно за това, защото магистралната ви свързаност с Румъния по бъдещия аутобан Русе-Велико Търново, магистрала „Хемус“ и „Струма“ означават, че в южна посока по тези магистрали ще се превозва зърно и други суровини от Украйна, а в северна посока ще пътува хуманитарна помощ“, каза той.

Ръководителят на регионалното представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за Западните Балкани Алесандро Брагонци описа основните пакети от грантове и заеми, с които се е ангажирала банката в този регион, засягащи инфраструктурата. Целият пакет е 30 млрд. евро, като първата част от проекта – за 2,2 млрд. евро, е приета през февруари т.г. и предвижда изграждане на жп линия Белград – Ниш с перспектива по-късно да стига до Скопие, проект за път, който да свързва всички столици в района, проекти в областта на чистата енергия, дигитализацията, борбата с наводненията и др.

виж визията тук